всичко е урок

smokes
smokes

Аз съм мързелив. Много мързелив. По природа. Е, не разрушително мързелив, но със сигурност предпочитам да си се въргалям, вместо да тичам из парка. Или из фитнеса.

Напоследък, обаче, много хора не ме познават в точно тая ми светлина. Всъщност, изненадващо често някой ми обяснява как ми завиждал бил за волята, видиш ли. На мен! На Мишо, оня, мързеливия!

Трябва да призная, че немалка роля в тази моя автодресировка изиграха цигарите. Да, наистина – ако в този ми миризлив някогашен навик има нещо положително (ако не броим моментното удоволствие, което ми носеше тогава), то това е наученото умение да преборвам собствения си мързел.

(А той е голям, мощен и нахален. Сочен. Необятен.)

Всеки страстен пушач познава ужаса да се окаже без цигари в 1:30 посред нощ, изнервен от нещо и сновящ неврастенически по пижама из хола, коридора, кухнята и после наобратно.

А цигари няма!

УЖАС!

Гадост и зараза, мамка му и прасе!

Кой луд ще се вдигне да излиза само заради някаквите там цигари! Това е глупаво и несериозно. „Ще си легна.“

Не, няма.

След малко си вдигаш задника и отиваш до близката бензиностанция за кутия цигари. И един голям шоколад. С лешници.

И така, години наред. Винаги идва момент, в който вкъщи никъде няма никакви цигари и туйто!

Именно този наркомански импулс ме научи да преодолявам мързела си и да излизам със спокойна крачка от зоната си на комфорт. Съпротивлението отнема около 3 секунди и се преборва лесно – чрез взимане на решение. Не чудене – решение.

Много прилича на №2 от моите 4 стъпки.

Всъщност, по същия начин човек може да реши да не отиде за цигари, но аз винаги се поддавах на никотиновия глад. Което пък ме накара да си кажа, че щом едно нещо, толкова преходно, колкото 4 минути умерено одимено удоволствие (щото то не е нещо особено, в крайна сметка), може да ме накара да си стана от кълките, значи мога да го направя и за много други неща.

Всичко е урок.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.