Повечето хора, с които съм си говорил за грис-халва, откровено я мразят. Сравняват я със сутляш (гадост!) и мляко с грис (пак гадост!), но то е защото те са я яли приготвена по гадния начин. Това ще рече, че грис-халвата, която са яли, е кремаво-бяла на цвят, с повечко вода… и общо взето напомня на гъста и леко желирана каша.
Бля!
Само че аз харесвам друга една вариация на грис-халвата, която много повече напомня на леко сиропиран кекс, отколкото на каша. И освен това има цвят на симпатичен августовски плажен загар – бронзовка.
Ето рецептата – лесна и бърза:
Загрявате 1/2ч масло в тиганя. Да се разтопи и сгорещи.
Аз използвам един широк и дълбок тефлонов тиган, с отвесни стени, който много точно пасва върху големия котлон.
Сипвате 1ч грис и бъркате, докато стане златистокафяво-бронзов. Неизбежно е някои грисъчинки да станат черни, ама това да не ви разваля хатъра – нека!
Добавете 1/2ч захар, да започне да карамелизира. Поразбърквайте, де!
Сипвате около 3ч вряла вода. Тъй като захарта вероятно ще се втвърди, бъркайте хубаво докато се разтвори и се получи максимално хомогенна смес.
По желание, можете сега да добавите:
– мед
– канела
– ванилия
– джинджифил
– какао (аз пропускам)
– сушени плодове
– натрошени ядки (орехи, бадеми, лешници…)
– кокосови стърготини (връзват се най-вече с ванилията и какаото)
– нещо друго, по желание
Бъркате на среден/слаб огън, докато се посгъсти. Хубавко да се сгъсти!
След това оставете настрана да се охлади – примерно за 1 час. Тогава ще поеме и останалата вода, и ще добие стегнатата текстура, която ще позволи да нарежете на ромбчета и да сервирате в чинийки 🙂
Всъщност, удобен начин да добавите подправките е като ги омешате с пудра захар, вместо да ги включвате в самата грис-халва, и поръсите върху парчетата. По този начин, ако не ви допадне комбинацията с канела, поне няма да сте съсипали всичко.
Ето една (грозна) снимка отпреди доста време – вярно, правена е вечерта, при лоша светлина, но горе-долу показва цвета на по-вкусната грис-халва.
Колко да е голем котлоня и колко длъбок тиганя – пита бай Георги.
На око 😉
Правила съм трдиционната,не чак толкоз хубава грис-халва,преди десетилетия…Оказа се,че свекървТА я обожавала,ноникога не и се получавала и години наред не е споделила.Преди месец я изненадах с твойта,е направо се просълзи жената :)Днес ще и правя пак и от тук на сетне все тази ще е !!!!Благодаря!
Обожавам мляко с грис ммммм.Ще пробвам тази рецепта за грис халва още днес, звучи вкусно.
SUTRINTA Q HAMERIH V SAITA VI I RESHIH DA Q NAPRAVQ ZA OBQD NA SIRNI ZAGOVEZNI OBLIZAHME SI PRASTITE IZPOLZVAH OLIO VMESTO MASLO SAS OREHI I KANELA PERFEKNA STANA I NQMA DA OSTANE DO VECHERTA
mnogo lesno mersiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii
Туй е грис-халвата на баща ми,лека му пръст. Ето това е вкус и мирис на добре препечен грис и карамелизирана захар,добре погълнали разтопеното масло.Чудно! Поздравления и благодаря! 🙂
Хубава Дрис халва нЕма?
Пробвах рецептата и имам следните забележки:
1. захарта е малко, но да речем, че е въпрос на вкус.
2. течността е много и се налага да се вари доста.
3. от варенето халвата става много сбита и груба.
След като се запържи гриста, се залива с готовия горещ сироп и се захлупва, за да поеме сиропа. Разрохва се с вилица и се слага в купички, като леко, без натискане се заравнява.
Току-що я направих. Сложих една чаша захар и 3 и половина чаши вода/ с малко стафиди във водата/.. Следвах точно начина на приготвяне, накрая добавих само канела. Водата ми стигна точно. В интерес на истината не съм доразбила карамелената захар и има бучки в готовата грис халва, но на вкус е невероятна. Благодаря за рецептата!
Страхотно се получи, благодаря за рецептата, аз сложих канела и лимонена кора, получи се приказно, децата си облизаха пръстите!
Аз я правя почти по същия начин , но и казвам грис халва по хайдушки.
Значи правя всичко така както си го описал , и накрая го изхвърлям и вадя от хладилника тортата “Гараш” и я изяждам цялата без да дам на никой да я опита дори……
Много вкусна халва.Благодаря за споделената рецепта
Най ми хареса коментара на Михаил. Но пък аз изядох и грис халвата, и гараша. С чаша фино (шери) .
Фантастично ми се получи. Благодаря ви за рецептата
Така я правим вкъщи и при двете ми баби, Бог да ги прости. Дори не знаех, че има друг вариант на длудкава каша – чувствам се късметлийка 🙂 А грис халвата направена така наистина е супер
От години я правя така, че не обичам бели млечни каши, наистина се получава чуден десерт.