лошата доброта

Да си го признаем – вродената ни доброта ни изяде главата.

Никой от нас не е сам. Не съществуваме като самостоятелни единици, а сме част от общество. Част от група познати. От приятелски кръг. От рода, фамилия, семейство…

И сме много, много общителни! Все пак сме югоизточен народ. Тук горещата кръв ни прави по-социално животно.

В България няма такова нещо като 6 Degrees of Separation. Това е теоретичният максимум, разбира се, но у нас той е по-скоро 3. Всеки у нас е на 3 стъпки от всекиго. Нашата свързаност с всеки един човек в България – бил той обикновен гражданин, политик от върхушката, или мафиот – може да бъде много лесно открита. Оплетени сме като занемарена рибарска мрежа.

Но не за това пиша този текст. Мисълта ми отново хвърчи от една тема на друга. (Мисля си, че имам ADD.)

Имаш приятел, значи, който дава подкуп на архитетката в общината, за да му бъде одобрен там някакъв си проект за офис. Друг приятел имаш, който редовно си плаща на ченгетата, щото обича да хвърчи с беемвето по улиците. Може и роднини да са, все едно. Ти пък се осигуряваш на 350лв, щото не щеш да плащаш като за 1000лв.

И всичко си прощаваме. Щото, то, такова… Човещинка!

И преди съм го казвал:

Компромисът е компромис, само докато не се превърне в статукво. След това вече е просто безсилие.

Защото сме добри социални животни. Приемаме човека насреща с недостатъците му и с ясното съзнание, че и ние самите сме недостатъчни. И с неосъзнатия страх, че ако не приемем другите, с техните прегрешения, то и нашите грехове няма да бъдат опростени. И ще бъдем съдени от околните. Ако ние ги съдим.

Доброта, изградена върху скрит, дълбоко заровен страх, покрит с паяжини и прах.

И това е така толкова отдавна, че вече е градивна частица от ДНК-то на българската култура. Това е всъщност мутиралата с годините – и с режимите – вездесъща българска гостоприемност (т.е. доброта).

Това е българският манталитет. Позволяваме на всеки да върши всичко, за да ни позволят същото и на нас, защото нали това е свободата!

И тук отново една лека тангента: гледайте това!

 

P.S.
Отговорът ми към коментар №1.

5 Replies to “лошата доброта”

  1. Може би за първи път няма да се съглася с теб. Палащаме на корумпирания чиновник, за да си свършим работата, нас това ни интересува, правим този избор защото това е начина нещата да се случат. Корупцията съществува не защото някой бута рушвет, а защото регламента не е ясен и всичко зависи от субективното решение на чиновника, знаейки това, те се възползват от ситуацията.
    Осигуряваме се на 300, вместо на 1000лв, не защото не искаме,а защото толкова можем да си позволим, и никой не знае къде всъщност потъват тези пари.
    Поведението на агресивните шофьори много ме дразни, но аз не съм полицаят и не аз ще свърша работата на органите на КАТ.

  2. Чувал съм този довод, и въпреки че разбирам какво имаш предвид, не мога да се съглася напълно. Най-вече защото мисля, че щеше да си прав АКО ние бяхме спуснати в една чужда, вече съществуваща система (заварено положение), към която се налага да се приспособим. НО проблемът е, че всеки един катаджия, нарушител, бюрократ, гражданин, политик и т.н. е един от нас. И според мен делението на НИЕ безпомощните граждани, които са принудени да изкривяват правиката заради ТЯХ, корумпираните и непрокопсани държавни служители, е по-близо до оправдание, отколкото до реалност.

    Не казвам, че е лесно да се разреши този проблем. Всъщност единствено посочвам причините за съществуването му.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.