love me

Приготвяш се за среща. Първа среща. Най-хубавите дрешки, парфюмче, косата сресана / стилно разрошена… Изрязани нокти, готините кецки (или, де да знам, сандалоботушите с тигрова щампа), усмивката на 6, зъбите бели, очилата почистени с микрофибър…

Трепет!

Имаш само 3 секунди (ли бяха?) да направиш първо впечатление. Мишо знае, че има само 3 секунди, затова използва намсикъв шампоан.

Срещата минава много приятно, направо чудесно! Усмихваш се, демонстрираш познания, остроумие, чувство за хумор, дори впрягаш аналитичния си ум и се втурваш в комплексни дискусии по невъобразими теми!

Изкопаваш най-сложните си думички, припомняш си някакви впечатляващи книги, цитати от именити автори, красиви песни…

Стараеш се да звучиш така, както искаш да бъдеш възприет. Влизаш в тона на човека отсреща. Намирате общ език – дори и да се налага да проправяте пъртини през различията, накрая се срещате.

И се вземате! Ура!

Не е ли странно, че след всичкото това старание да се покажем такива, каквито не сме, ние настояваме да ни приемат такива, каквито сме?

Ние не сме толкова красноречиви, колкото на първа среща.
Не сме толкова забавни.
Не сме толкова остроумни.
Не сме толкова поддържани.
Не сме толкова духовити.
Не сме толкова толерантни.

Не сме толкова идеални!

Всъщност сме разсеяни, забравяме, мързеливи сме, разхвърляни, скучни, досадни, несъобразителни, мрънкащи…

Остава да се молим и надяваме, че онзи човек, когото така умело сме омаяли, е достатъчно разумен, че да разпознае истината.

– – – –

Кремона и Слав помнят разговора, когато обсъждахме тези екзистенциални теми – реших и в блога да споделя 🙂

10 Replies to “love me”

  1. Хм… замислих се, че такъв тип първа среща никога не ми се е случвала. Все съм била на “първа среща” с хора, които вече познавам и не се налага да се опитваме да се държим по някакъв специален начин, защото преди това сме имали възможност да видим как се държим, изглеждаме и т.н. Така че не знам какво им е на хората на съвсем първа първа среща…

    Е, казах. А сега – давам :-).

  2. От цялата работа Миш, направо ми се дощя да те поканя на среща!

  3. При мен пък тъкмо обратното… давам най- лошото от себе си, държа се иронично, саркастично, закачам/заяждам се, остроумнича за сметка на другия… ако въпреки това ме хареса, от там насетне следват само бонуси… А иначе не съм такъв. И както в твоя пост — опитвам се да се покажа това, което не съм. До сега работи…

  4. Хаха, напомни ми за една ми връзка, която от началото определих като “без бъдеще”, защото човекът срещу мен не знаеше кой е Кафка и, че Луната е видима от Земята само от едната страна 🙂 Понякога колкото и да правиш пъртини просто няма шанс нещо.
    Иначе съм много съгласна с теб 🙂

  5. @Лора – Радвам се 🙂 На мен пък ми се струва, че хората си мислят, че се оплаквам нещо… Или заявявам публично, че търся либе. Не, не, просто разговорът беше интересен, темата ми е любопитна и смятам, че е общовалидна човешка особеност, та сметнах за удачно да посподеля 🙂

  6. Миш, след този разговор още ме мъчат какви ли не мисли относно що е туй истината, нейните проявления, възприятия и разпознаване. Може ли нещо хем да е истинско, хем да не е? (Btw, можело било.) Защо ни се случват някакви на пръв поглед безсмислени неща? И т.н. С други думи, и двамата смело човръкнахте с пръст в една прясна рана – нещо, за което след време сигурно ще съм ви безкрайно благодарна.

  7. @Слаф – Надявам се, че не сме влошили някак ситуацията… Мисля, че се опитахме да намерим някакъв обоснован отговор, който да бъде и логичен, и приемлив. Мене ми се чини, че се приближихме до него. Надявам се 🙂

  8. Не сте влошили нищо, напротив – накарахте ме да се замисля. Просто от мисленето понякога боли, еле ако не ти е присъщо. 😉

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.