Чакаш ли своето чудесо?
На Коледа, казват, се случват чудеса. Някои го казват; други се подиграват – “Ха! Чудеса! Е те таково животно нема!”.
Може би е въпрос на вяра.
За пореден път ще кажа: вяра != религия
Вярата е дълбоко индивидуално, интимно усещане. Тя е потенциал, желание за познание, надежда, доверие, въображение, спокойствие. Тя е онова нещо, което ни позволява да се чувстваме спокойни, че не всичко в живота ни зависи от самите нас; снема част от отговорността от собствените ни плещи. Тя е нашият личен довереник, душеприказчик, психоаналитик – дори тайните, които не бихме споделили с най-добрите си приятели, с най-близките си същества, дори тях бихме изповядали на онова, в което вярваме; защото вярата е вътре в нас, без значение към какво е насочена; защото това е изповед пред себе си.
Хващам се на бас, че всеки е вярващ. Един вярва в Бог; друг вярва в постигането на една-едничка цел; трети вярва в човешката доброта; четвърти вярва, че слънцето ще изгрее и утре; пети вярва, че ще открие Хигс бозона; шести вярва в Струнната теория; седми вярва в Дядо Коледа; осми вярва в интелигентните блондинки…
А защо чудесата са свързани с вярата?
Защото когато вярваш в нещо, ти не само си убеден, че то съществува (или ще се случи, или ще се сбъдне); ти живееш живота си така, че да създадеш предпоставки за това, в което вярваш.
Вярваш ли в себе си?
Да?
Тогава бъди своето собствено чудесо!
Мисля,че съм, а и ти също:)
Аз вярвам в един невероятен човек
Вярата е едно изключително недооценено от колективния дух явление – недооценено, неразбрано и в голяма степен игнорирано. Пред вид, че хората минават през училище, което е колективна институция, те трудно усвояват идеята за вяра – част от народа просто отрича вярата, а друга част решително я приравнява с религия.
Това е проблем, тъй като по този начин не се натрупва критична маса от вяра 🙂 Или ако се натрупа, е изкривена от системи от схващания, като религия, икономика, здравеопазване и др. подобни. В крайна сметка, на индивидуално ниво човек усеща, че има нещо там, до което от време на време се докосва случайно, но му липсва увереност да го използва. Особено силен е ефектът, когато гледаш филм или прочетеш книга, където някой се опитва да събуди вярата в чудесата у зрителя/читателя. Тогава това усещане те изпълва и аааа-да се случи нещо.
Въпросът е, как да стимулираме чистата, искрена и пълноценна вяра на индивидуално ниво, и как това може да се случи в колектив, без да бъде опорочено от системите от схващания, които естествено възникват при всяко струпване на повече хора на едно място.
Аз съм свое собствено чудовище 😀
аз вярвам, че си сладък ^_^