Това са “правилата на живота” според Бил Гейтс. Всъщност може и друг да ги е казал, но ги приписват на Били-бой. Както си личи, те произлизат от студения, безличен свят на корпоративна Америка.
Аз не ги харесвам и не смятам да живея живота си спрямо тях. Сигурен съм, че много други хора са съгласни с мен.
Между другото, “Тайната” говори ли ви нещо?
Rule 1: Life is not fair – get used to it!
Всъщност, животът е такъв, какъвто си го направим (или причиним). Аз съм си мрънкало (и всеки, който ме познава, ще го потвърди), но това не означава, че смятам, че животът ми е подреден от някой друг. Получаваме онова, което си “поръчаме”.
Rule 2: The world doesn’t care about your self-esteem. The world will expect you to accomplish something BEFORE you feel good about yourself.
Не! Не! Лош Били! Вместо да се зорим да постигнем “нещо” и чак тогава да се почувстваме добре, би трябвало да се чувстваме добре когато вършим нещо. Само тогава то ще го правим добре. Всъщност Били ни дава съвет как да правим нещо за Другите. А това, вярвам, не е правилният път.
Rule 3: You will NOT make $60,000 a year right out of high school. You won’t be a vice-president with a car phone until you earn both.
Хм, предполагам, че всичко зависи от целите, които си поставим. Тук е прав. Но дали аз искам точно това? Аз предпочитам да бъда себе си, да съм заобиколен от приятели, да бъда обичан и да обичам. И да мога, правейки онова, което харесвам, да успея да осигуря собствения си комфорт. Без ексцесии.
Rule 4: If you think your teacher is tough, wait till you get a boss.
Както има преподаватели, които се гордеят с това колко много от учениците си “късат”, така има и шефове, които градят име и самочувствие чрез нечовешко поведение. Един нормален човек не би търпял такъв “шеф”. Работа има и ще има, докато има хора.
Rule 5: Flipping burgers is not beneath your dignity. Your Grandparents had a different word for burger flipping: they called it opportunity.
Е, да, ще се съглася. Няма работа, която е недостойна. Но има работа, която е неподходяща. Всеки има умения, талант, желания… Проблемът е, че твърде много хора смятат, че искат нещо, докато всъщност не осъзнават, че се поддават на нечий натиск (среда? семейство? общество?) и неосъзнато заместват реалните си желания с чуждите очаквания.
Rule 6: If you mess up, it’s not your parents’ fault, so don’t whine about your mistakes, learn from them.
За грешките е прав – те са уроците на живота. Вместо да посърнем, да се свием и да се предадем, най-добре да извлечем полза от тях. Колкото до родителите – средата влияе, казах го и в предната точка. Да, вината е наша, макар и неосъзната и неумишлена – просто понякога не знаем как да слушаме себе си.
Rule 7: Before you were born, your parents weren’t as boring as they are now. They got that way from paying your bills, cleaning your clothes and listening to you talk about how cool you thought you were. So before you save the rain forest from the parasites of your parent’s generation, try delousing the closet in your own room.
Това дори не мога да го приема за съвет – звучи ми по-скоро като някакъв частен случай. Всъщност не знам как да го коментирам. Ако ми хрумне нещо, ще допълня.
Rule 8: Your school may have done away with winners and losers, but life HAS NOT. In some schools, they have abolished failing grades and they’ll give you as MANY TIMES as you want to get the right answer. This doesn’t bear the slightest resemblance to ANYTHING in real life.
Абе какво означава “real life”? Сякаш животът преди завършването е нереален? Глупости на търкалета! Ще бъдеш “лузър” ако живееш като такъв. Ще бъдеш “уинър”, ако се чувстваш такъв. Отново корпоративен студ!
Rule 9: Life is not divided into semesters. You don’t get summers off and very few employers are interested in helping you FIND YOURSELF. Do that on your own time.
Хм, отново корпоративен студ. Били да не мисли, че животът се изчерпва с работа в голяма компания? Ако човекът, за когото работите, не е склонен да ви помогне да откриете себе си, значи сам не знае какво е полезно за него. Ако, обаче, ви помогне, като ви насърчава, като ви учи, като общува с вас – тогава той ще получи много повече от добър и ценен служител.
Rule 10: Television is NOT real life. In real life people actually have to leave the coffee shop and go to jobs.
Освен ако не работят в кофи шоп. Всъщност моето мнение за “JOB” е описано в един по-стар постинг.
Rule 11: Be nice to nerds. Chances are you’ll end up working for one.
Дискриминация! Be nice to everyone! Или поне към онези, които го заслужават. Иначе има ли значение дали ще работите за nerd? Или за блондинка? Или за шишко? Или за китаец? Защо ли си мисля, че това е просто етикет, а самата същност на човека е много по-богата?
Чудесен пост. Аплодисменти. 🙂
Все пак, по #7: Предполагам човекът има предвид, че децата бързат да зачеркнат родителите си, защото не са им на вълната, и се опитва да им предаде посланието, че тези хора все пак имат да мислят за разни неща, преди да седнат с хлапето да обсъждат как е победило на баскетбол местните други хлапета.
Предполагам също, че иска да излъчи посланието, че критиките от “младото” към “старото” поколение (паразитки и неточни думи, но не ща да се отплесвам в речникови пояснения) обикновено са свързани с пълна липса на осъзнаване на недостатъците на въпросното “младо” поколение от самото него (“try delousing the closet in your own room” — грубо, но често пъти вярно, къде буквално, къде преносно). Все пак, не знам. Тълкувам си.
Sancta Simplicita! Stop it already!Over-emotionalizing work, personalizing bizz relationships, trying to look cute& complaining & “of the people” as opposed to The Big Bad Employer. Misch… Identification with job description is no worse than identification with parents’ achievements, or your own achievements. It is just an aspect you can reflect your life upon. For a moment. And keep on living it.
I support old hill Billie on this one. It’s a lesson on Being Industrious. For Dummies & Kids. Lazy Kids Hiding under Mom’s and/or Teacher’s skirt. How did YOU get so wound up into this?
@Димитър – Благодаря за мнението 🙂
@JC – Защо пък на английски? I didn’t get wound up into this, просто ми направи впечатление и коментирам. Peace.
Не е важно дали на английски, на виетнамски или на протобългарски. Изненадва ме, че обръщаш внимание на нещо, което не е за твоя age box
хаха. Искал е да каже: На ви сега малко правила за депресия! You are nothing a and you will die as a nothing unless you are rich!
А светът е толкова шарен и толкова разнообразен… жалко, че не всички си дават сметка, че каквото работи на едно място, не задължително работи и на друго
Да. (“тайната” ми говори нещо:))
Мишо, много обичам като говориш като риба 🙂
Публикацията е много хубава.