стойността на цигарата

Едни познати имат заведение, в което заведение се спазваше забраната за тютюнопушенето на закрито. Първо, разбира се, разделиха заведението на отделни салони и казаха “тук ще се пуши, а ей там – не”. После дойде строгата забрана и прегражденията се превърнаха в една невъзвращаема инвестиция. Е, поне повечко вентилация винаги е добре дошла…

smokes
smokes

Беше ми гадно – на тях още повече, но нямаше какво да се направи. Ако не друго, то вече нямаше да смърдим на цигари и навсякъде щеше да е смоук-фрий! Радост!

Почнаха да се оплакват, че посещенията се спихнали. В един момент наистина вече си личеше, че хора няма. Стоеше си празно, или тук-там седяха по няколко човека, но нищо общо с посещаемостта от предните години.

Казах им, че не може да е заради цигарите, тъй като хората и без това няма къде да пушат, така че надали ще изберат да идат в друго заведение, ако и без това тук им е най-приятно и най-удобно.

Наскоро, обаче, видях, че в единия салон отново се пуши. В по-големия. Направих си устата да им кажа, че ако ми докажат повишение в посещаемостта и приходите, ще призная, че, чисто търговски, това е било напълно оправдано решение.

Доказаха ми го.

Признавам, че салонът за пушачи успя да им помогне да си поемат дъх.

Обаче знам едно друго заведение, в което, въпреки твърдото спазване на забраната, посещаемостта продължава да е висока. Толкова, че е невъзможно да си намериш маса в петък вечер, освен ако нямаш резервация. Наистина е невъзможно!

Значи… когато намериш как да привличаш клиентите, те са склонни да направят компромис с пушенето и излизат навън. Качеството и отношението са много важни. Всъщност, във второто заведение ходя най-вече заради отношението.

Ами местоположението и разпределението на пространството? Ако заведението е опнато връз някой булевард и пространството пред входа е малко и сгъчкано, заклещено между автобусна спирка и павилионче за пица на парче? А ако помещението е по-скоро дълбоко и за да излезеш да пушиш трябва да минеш през всички останали маси? Предполагам, че ако качеството на храната и обслужването не си заслужават всичко това, по-скоро ще потърсиш алтернативни варианти…

Или е това, или просто наистина повечето хора предпочитат пицата им да смърди на пепелник, а ако не – купуват си замразена, събират се вкъщи около бутилка домашнярка и си се натряскват както преди, заобиколени от никотинова мъгла. А може би все пак наблизо има достатъчно други заведения, в които качеството и отношението са съпоставими с тези в кръчмата на моите познати, но освен всичко пушачите могат да си пафкат на масата? В този случай, за пореден път, става дума за пословичната ни липса на стандарти, дори в контрола от страна на всякакви държавни институции.

Всъщност, ако е последното (а честно казано съм склнонен да вярвам, че е), то тогава наистина няма да мога с чисто сърце да обвиня моите познати, че нарушават наредбата. Защото държавата създава условия за неравнопоставеност, all other things being equal. И отново стигаме до основните градивни частици на тази държава – ние, нейните граждани. Ние, които, вместо да си кажем “тия далавери са гадна работа”, сме по-склонни да търсим начин да се включим в тях. Сочна далаверка – чиста работа!

Така де – докато има балъци, ще има и тарикати.

Не съм сигурен какво точно искам да кажа с този текст, но просто трябваше да пусна думичките да се изсипят някъде, иначе щях да се пръсна. Подсетиха ме какво исках да кажа: когато стойността на предлагания продукт / предлаганата услуга е по-ниска от стойността на цигарата за посетителя / потребителя, тогава – лошо, Седларов, много лошо!

P.S. Да припомня, че съм бивш пушач. Може текстът ми да придобие различно звучене…