ВМНВД фокача

Вече съм публикувал рецепта за упси, така че тази фокача е един вид повторение с допълнения 🙂

Ето снимка на фокачата, в голямата тава на хубавата печка на невероятната къща на Катето:

упси фокача
упси фокача

Важно! Не ползвайте метално фолио като печете, защото дори когато го омажете със зехтин, фокачата пак залепва. Ние ползвахме, защото нямахме хартия за печене. А първото хлебче така хубаво се беше захванало за фолиото, че го стъргахме 30 минути! Ама нямаше как да изхвърлим това фкусно нещо 🙂

 

Продукти:

– 6 яйца (от истерични кокошки)
– 350гр извара (суроватъчната е перфé)
– 80гр пармезан (от оня, настъргания)
– много, много риган, босилек, мащерка, розмарин (2 пъти много)
– 2-3 скилидки чесън
– сушени домати (гаранция, че нямате като домашните на Катето, невероятни са!)
– зехтинец

 

Приготовление:

– Значи. Разделяте жълтъците и белтъците.
– Загрявате фурната на 150С.
– Пльоквате изварата в една купа с жълтъците, добавяте пармезана (и 200гр да добавите, пак бива!) и подправките (по 1-2чл от всяка, примерно).
– В друга купа слагате белтъците и пускате миксера на първа скорост.
– Когато се поразпенят хубаво, сменяте на 4-та светлинна, или поне максималната на вашия жалък миксер.
– След няколко минути, снегът ще бъде лъскав, гъст и почти твърд. Купата може да обърнете наопаки, но той ще си остане в нея.
– Хващате една лъжица и прехвърляте малко сняг в изварата. Разбърквате докато се хомогенизира.
– Целта е всички белтъци да бъдат прехвърлени и омешани с изварата, на около 5-6 пъти. Бъркайте внимателно.
– Сместа е сравнително пухкава – така поне трябва да се получи.
– Изсипете в тава, покрита с хартия за печене.
– Слагате във фурната и включвате вентилятора. Ако нямате вентилятор – не го включвате.
– Наблюдавате цвета, трябва да побронзовее. То си личи.

– Междувременно, смачкахте скилидките на каша.
– Наситнете 5-6 сушени доматчета, много наситно – почти на каша.
– Омешайте чесъна и доматите.
– Добавете няколко лъжици зехтин и пак много от подправките – за тук е второто много.
– Мешайтем, мешайте, мешайте!

– Извадете упсито от фурната, изсипете чесново-доматеното пестоподобно нещо върху него.
– Разнесете равномерно навсякъде – може с четка за равномерно разнасяне.
– Върнете за няколко минути във вече изключената фурна.
– Последната стъпка не е задължителна.

Edit:
– Джак ми направи забележка за зехтина (губят се ценните му качества при високи температури), та специално заради нея измислих следното:
– 125гр масло се размеква или дори разтопява.
– Добавя се до 1сл паста от маслини.
– С тоза заместваме зехтина от по-горе, с останалите продукти процедираме по вече познатия начин.

Това нещо много хубаво се комбинира с ементал и шунка, или с чеснова майонеза 🙂 Особено ако майонезата е домашна, каквато Антон прави.

Да ви е сладко!

упси!

Не е грешка. Може и да е било, всъщност… Направих упси-хлебче и @zaetta ме попита защо се казва “упси”. Нямам представа – може би някой го е създал по погрешка?

А какво е упси хлебче?

Упси-питка... Или това, което остана от нея :)
Упси-питка… Или това, което остана от нея 🙂

Това е псевдохляб без брашно. Нисковъглехидратен. Безглутенов. Всъщност базовата версия съдържа цели 2 продукта:

– Яйце (използвах 4)
– Извара (използвах 250гр)
– (по желание може 30-40гр пармезан, но и всякакви подправки)

 

И се приготвя много лесно:

– Жълтъците се разбиват с изварата (и евентуално пармезана и подправките)
– Белтъците се разбиват на твърд и лъскав сняг (разбиват се с миксер, около 2-3 минути на ниска скорост, после още няколко минути на висока)
– Белтъците се добавят към жълтъците с лъжица на няколко пъти, с внимателно бъркане, докато сместа стане хомогенна
– Фурната е предварително загрята на 175 градуса по Целзий
– Използва се хартия за печене
– Върху хартията се разстила вече готовата смес, дебелина между 0.5см и 1см
– Пече се докато не започне да порозовява (или побронзовява)

 

Моето хлебче беше една по-големшка питка, която може да се нареже/начупи и да се ползва с разни дипове, сосове, салси, пасти, тапенади, пастети и т.н.. Но, в зависимост от формата (и желанието), може да се оформи дори като хлебчета за хамбургери.

Също така, както споменах по-горе, може да се добавят вскякакви разнообразни овкусители и ароматизатори. Бих пробвал дори със сушени домати, мариновани маслини, аншоа, каперси и така нататък. Може пък да се получи истинска фокача!

И, разбира се, има вариант за пица: пече се 10-ина минути, след което се вади, намазва се с доматен сос, нареждат се топингите, и се допича.

По-нататък ще пробвам версия с натрошен карфиол в тестото, както и с cottage сирене (което бях купил за това упси-хлебче, но забравих да включа в експеримента).

Всъщност бях правил подобни мъфини преди време 🙂

 

P.S.

След като много хора ме попитаха “ама това не е ли омлет”, реших да добавя 1-2 неща 🙂

Първо, ако омлетът ви има тази консистенция, значи не умеете да приготвяте омлети. Ама хич! Това нещо е по-твърдо, по-сухо, по-гумено… Все пак трябва да може да се държи като питка, хлебче или блат. Разбира се, ако не сте решили, като мен, да избягвате зърнените култури, може да сложите разни трици (както в горепосочените мъфини).

Второ, никога, ама никога не трябва да забравяме, че методът на приготовление, методът на консумиране, вкусът, ароматът и текстурата са много повече от сбора на изходните съставки. Все пак основната разлика между шопската и гръцката салата (освен ригана) е най-вече в начина на нарязване 🙂 И аз определено ги възприемам и харесвам по различен начин.

Тадааа!