толерантната държава

В последните дни ми се изясни всичко. Цяло десетилетие съм живял в заблудата, че българите всъщност не сме толерантни хора. Десетилетие, защото преди това поживях извън милата татковина, а по-преди това просто си бях тъпичък. Поне в сравнение със сега. (В тоя ред на мисли, надявам се, че след още десет години, ще погледна назад и ще видя колко глупав съм бил.)

Но не, днес ми проблесна – най-после – че толерантността ни е присъща, и то толкова надълбоко, че цялата ни държава е пропита от толерантност. И това трябва да се знае от всеки един български гражданин, и никога да не бъде забравяно!

Сега може би е добре да се обоснова.

“Главният прокурор Сотир Цацаров смята, че наказание за полицайката Анна Витанова, която нашумя във ‘Фейсбук’ с коментари за ‘Орландовци’, би било лош знак от страна на държавата.”

И повече – в статията на Дневник.

“Аз не казвам, че Анна Витанова е мислила, действала по възможно най-правилния начин. Всеки греши, но и всеки има право да мисли по някакъв начин. Само че тя носи униформа. И понеже носи униформа, и понеже е заедно с колегите си всеки ден на места, които ние просто гледаме отстрани, хайде да проявим малко повече уважение и разбиране към хората с униформа.”

Думи на главния прокурор на България.

Това наричам аз толерантност. Един държавен служител, който е вече и публична личност (помните ли я при белия автобус?), си е позволил да проповядва насилие, и то въз основа расова принадлежност, при това в публични (бяха, вече не са) публикации в своя Фейсбук профил. И главният прокурор казва, че трябва да сме по-толерантни и разбиращи към хората с униформа. Явно защото са с униформа. И значка. И пистолет.

И така, милата ни рóдина демонстрира как трябва да бъдат толерирани престъпленията именно на онези, които би трябвало да ги предотвратяват. (Тук веднага ми идва паралел с КАТ и “войната по пътищата”.)

Дори да я уволнят сега, главният прокурор вече се е изказал. Полу-критика с половин уста и призив за толерантност. Към нетолерантността. На полицай. Спрямо малцинство.

Това се случва именно по време на конфликти “между българи и цигани” на няколко места в България, и преди ежегодния Прайд, за които се изписаха няколко тона лайна.

Oh, the fucking irony!

теория на еднородността

Нека погледнем снимките отгоре. Да започнем от №1. Виждаме различните цветни влакна (това е един готин килим от IKEA), като всяко от тях изпъква и се отличава от останалите. Когато в полезрението ни попадат все повече и повече разноцветни влакна, възприятието ни за цялостната картина се променя осезаемо. Вместо да виждаме куп отделни цветове, започваме все повече да виждаме хомогенна маса, съставена от множество малки, разноцветни елементи.

Нищо ново, нали?

Сега да си представим, че цветните влакна от снимките са групи хора. Мъже, жени, деца, пенсионери, бели, черни, жълти, хетеросексуални, хомосексуални, бисексуални, асексуални, трансджендър, цисджендър, християни, мюсюлмани, евреи, палестинци, местни, приходящи, руси, брюнети, червенокоси…

You get the picture.

1. Когато светогледът ни е ограничен, виждаме само първата картинка.
2. Когато твърде малко хора изтъкват това, с което са различни, виждаме само първата картинка. (Или, още по-зле, едно плътно, сиво поле, с тук-там изпъкващи шарени петна.)

И тъй като стремежът към еднородност е може би естествен (да се чете инстинктивен!) у хората, както и у животните (аз си го измислих, но може и да е вярно – нали природата се стреми към равновесие), това вероятно създава известен дискомфорт у немалко индивиди.

Какво може да се направи? Някак трябва да бъде преборен тоя ужас от различното!

Е, много ясно – пращаме ония от т.1 да обиколят света и да се научат на светоглед! Или им довеждаме света, за да го погледат. (Хелоу, медиите!)

Или пък все повече хора показват, че всички сме различни, за да се получи най-после една хубава, поантилизирана псевдохомогенност, та да си отдъхнат “неразличните”. И може би да осъзнаят различността си и най-после да вземат, че да се самоопределят чрез нея?

Ще речете, че самоопределянето чрез различност създава клики, но забавното е, че един човек принадлежи към повече от една група. Така че нямаме просто поредица несвързани клики, а комплексна плетеница от отделни брънки, съставяща едно цяло.

Общество, един вид.

И ъпгрейднато ниво на “нормалност”.

слоганът на България

Ние сме по-близкият Изток!

Това трябва да е слоганът на България, нашата мила, родна страна. Щото ние тоя Близък Изток го ползваме като нарицателно за едни лоши хора, които са нетолерантни и неразбрани, нали… Дето там не дават на жените да шофират, да гласуват, да обличат потници и къси панталонки… Дето една простичка изневяра наказват с камъни…

Е, при нас жените имат малко повече права, а изневярата е част от ежедневието на брака, но пък хората с нехетеросексуална ориентация ги третираме по-зле отколкото ги третират в по-източната от нас Турция (където всъщност имат Прайд от доста години). Коментарите под тази статия са потресаващи.

Да, не сме чак толкова нетолерантни колкото Близкия Изток, тъй като не замеряме прелюбодейците с павета, но пък сме по-близо. Западняците, европейците, могат да стигнат до нашата родна нетолерантност за много по-малко време, за по-малко пари, а и без да им се налага да си изкарват визи.

Затова – елате при нас, в България! Ние сме по-близкият Изток!