linuxите

Видях, че е излязъл GNOME 3 – изглежда много добре, поне на клипчета и картинки.
Освен това се появи и новото Ubuntu 11.04 с иновативното Unity.

Реши муйо да ги пробва…

И за пореден път реши да си остане на Windows 7 и, може би някой ден, на OS X (скапа ми се макчето, буху буху).

И сега сигурно един куп open-source фенове ми се кикотят насреща, всички сисадминове си мислят колко съм проз, програмистите и производните им – също.

Аз, обаче, си имам обосновка.

Пробвах новото Убунту. Определено много са оправили Unity-то – последния път като го пробвах беше адски бавно и явно недоразвито. Обаче не успях да се справя с един проблем: къде ми е Compiz? Четох, че нещото използва Compiz, което обяснява защо като погледнах в Synaptic-а, там нямаше как да го инсталирам, защото вече беше инсталирано. Да, ама аз искам да си имам hot corners, чрез които да си управлявам прозорците и екраните – както в Expose-то на OS X. Твърде ми е удобно да мога да видя всички отворени прозорци и всички активни програми, както и да мога да ги видя per екран, или всички накуп. Но в Unity такова нещо не видях, а така и не се добрах до Compiz контроли.

После реших да разгледам GNOME 3, който определено изглежда мноооого suave. Има заемки от Win7, от OS X, от предишни Линукс глезотийки… Вери найс, дет’ съ вика!

Само дето под Ubuntu е адски бъгаво и тотално прецаква иначе сносно работещото Unity – след инсталация на GNOME 3, Unity-то тотално не тръгва.

Реших да видя с OpenSUSE – бе ок е, ама не мога да му свикна с инсталирането на програмите, пък и е леко тромаво (на нетбучка го монтирах). Иначе процесът по инсталация е лесен – ръгвам bootable USB-то и рестартирам. ХОП! Имам си тестов Гном на Отворената Сузи. Кликвам иконката “Инсталирай” и ХОП! Имам си Отворената Сузи на нетбучката.

Ама нещо не ми прави зърно (както казва една добра моя приятелка – драсти маме!).

Реших да пробвам Fedora 15a. Вярно, в алфа е, ама пък… кой знае?

Направих си Live USB, буутнах през него – et voila! We have liftoff! Много пъргавко, мазничко… Хем красиво, хем бързичко. Почнах да се радвам, избърсах потта от леймърското си челце… и почнах да търся иконката “Инсталирай”.

Бре! Тук иконка, там иконка – няма иконка! Няма и много инфо онлайн. Побърках разни хора в туитър, както и други по разни месинджъри. Йок! Никой не е сигурен какво и как.

Почнах да ровя за инфо… В сайта на Федората намерих някакво упътване как се инсталира през USB стик. Ми… опитах. Не стана. После пак не стана. Накрая пак не стана!

И почнах да се чудя – за чий *** се занимавам за с Линукси? За какво са ми? Вярно, разнообразие има някакво, различни и симпатични GUI-та предлагат (продължавам да мисля, че ГНОМ 3 е секси), но…

За да ги ползвам трябва да разбирам. Повече. И да искам да науча много повече. И да имам желание да чопля по OS-и. И да имам време (не че нямам, ама някак предпочитам да отиде другаде).

Аз искам следното:

Да се инсталира лесно.
Да работи веднага.
Да не се налага да човъркам и чопля.
Да е простичко и красиво.
Да мога да ползвам Адобе-тата (е те тука Линуксите яко куцат!).

Абе общо взето, искам OS като за идиоти. В това има някаква особена красота! Разбирам, че Линукс-ите позволяват човек да ги модифицира както си иска, да си прави експерименти и какво ли още не. Ама за какво ми е на мен? Аз искам smooth sailing, pretty as a picture, OS for dummies.

Windows не ми е любимец, но има огромно предимство – инсталира се на много и евтини машини. Всъщност на всякакви машини. И работи.

OS X ми е любимец, но има огромен недостатък – инсталира се на ограничен брой скъпи (ама скъпи!) машини. Но пък работи както на мен ми харесва.

Честно казано, ако някой от Линуксите с GNOME 3 работеше така лесничко, щях да премина на него. Съвсем сериозно! Е, с една уговорка – или да мога да ползвам Адобе-тата на него без проблеми, или да си имам и един от “злите” OS-ове на машитата.

И така. Оставам си Linux-free.