Tag Archives: странни хора

подаръците

Ето ги, седнаха до мен. Малко ми е притеснено, но са ми интересни – явно са майка и дъщеря. Явно е, защото много си приличат в лице. Дъщерята е симпатична, тридесет и нещо годишна жена. Розово сако, тъмночервена семпла пола, розови лачени обувки. Майката има същите малки, живи очи, същата леко нацупена уста. Бяла плетена жилетка, тъмносиня пола на бели точки и чехли.

Говорят си за подаръци, много готини неща, полет от Бахрейн… “Тоя човек много хубави подаръци й е подарил, готини подаръци, страхотни подаръци…”

Преди малко пушех отвън – в Starbucks не се пуши, а аз предпочитам да седя вътре. Дъщерята ме доближи и ме попита дали мога да й услужа с едно левче за кафе. “Защо е толкова скъпо тук?” Е, да, скъпичко заведение, като за кафене.

Отговорих й, че ей сега, като си изпуша цигарата, ще й дам 2 лева, че парите ми са вътре. Докато си допушвах цигарата, тя реши да сподели някои неща с мен. “Пускам обява във вестника, някой да ми подари мезонет. Как мислиш, дали ще намеря такъв добър, скромен, срамежлив човек?”

Отговорих, че това трудно ще се случи. По-скоро няма как да стане.

“А тая моята приятелка, Весела Тотева, как намери? Той й подари мезонет. Ама той футболист, човекът. Харесал я е и й го е подарил. Те не живеят заедно, но имат нещо като любовни взаимоотношения.”

Ето, продължава да говори в неопределена посока – не на майка си, не на мен… За кого е предназначено това?

“Такива страхотни подаръци й е предложил… Той понеже си няма приятелка… Харесал я е просто, харесал я е… И й предложил. Тя вярно много сладка, симпатична. От тука със самолета е заминала за Бахрейн. Той й е подарил всички подаръци и се оженил за нея…”

След като й дадох двете левчета, тя и майка й влязоха, купиха си кафе и седнаха на масичката до мен.

“Кой за който иска се жени. Знаеш ли колко подаръци й е подарил? Толкова много подаръци…”

Майката пие кафе, а дъщерята побутва слънчевите си очила надолу, поглежда над тях и продължава да говори.

“Запази тая чашка.”

“Тя със самолета отишла в Бахрейн. Той там в Бахрейн й е подарил… Всякакви подаръци й е подарил. Аз не знам къде е това Бахрейн… Много я харесва и… Просто е влюбен в нея.”

Аз трябва да тръгвам, но просто са ми любопитни тези две странни жени. Дали някой ще им подари мезонет, все пак? Трябва да видя в кой вестник е обявата.

“Той си я харесва. Тя е симпатична. То и той е хубавец… Абсолютно всичко, което има, на нея е подарил.”

Аз излизам, имам среща с Ели.

А какви ли са всички тези подаръци? А “той” кой ли е?

защо е лошо да съм перфекционист

Хората харесват перфекционистите. Възхищават им се, радват им се, почитат ги, понякога дори ги боготворят. Само дето това не важи за всички перфекционисти. Всъщност е нужна една рядкосрещана комбинация – амбициозен перфекционист с високо самочувствие – за да заслужи човекът това позитивно отношение.

Има и други перфекционисти, които смогват, без особени усилия, да превърнат предимството в недостатък. Понякога си мисля, че съм един от тях. А как се получава това?

Замислете се – перфекционистите искат да докарват начинанията си до успешен завършек, да бъдат идеално изпипани, сериозно обмислени и без пробойни. Ако нямат нужната амбиция, или им липсва малко самочувствие, те биха предпочели да не се захванат с дадена задача, защото вярват, че резултатът няма да притежава онзи блясък, който те търсят.

Значи… понякога перфекционистите могат да изглеждат като безхаберни мързели.

Лоша работа!

– – – –

Новата питанка е посветена на перфекционистите.

по български

Прости хора!

Някакъв тулуп набил момиче, защото му направило забележка. Гениално! Интересно ми е на мен дали ще ми посегне, щото аз, без да съм як и мускулест, съм бая тежък, а и сравнително висок. И умея да гледам лошо.

Това е втората простотия за днес. Първата беше сутринта, докато пътувах към офиса. Поредният бързак, който се мисли за нещо повече от другите.

Шофирам по булевард, който има 2 ленти в едната посока, 2 ленти в другата, а по средата минават трамвайни релси. Представихте ли си го? Така. Има едно място с пешеходна пътека, където е и трамвайната спирка. Трамвай, движещ се срещу мен, спира така, че пътеката остава пред него, а хората слизат и се качват. И тогава един младеж с мъничко Ситроенче решава, че може да изпревари всички (защото сигурно много спешно бърза, за разлика от останалите, които шофират за удоволствие в свободното си време), заобикаля трамвая отляво и потегля по насрещния релсов път. Кое ме издразни? Ами това, че по този начин той НЯМА да види дали някой пешеходец не пресича пред трамвая в момента. Виждал съм как такива бързаци блъскат хора и то точно там.

Аз се движех бавно, защото имаше доста автомобили, а и по пътеката пресичаха пешеходци. Реших, че няма да я бъде и бавничко се изнесох върху релсите в моята посока на движение. Получи се така, че двамата застанахме нос срещу нос до спрелия трамвай. Онзи ме гледаше тъпо и ломотеше нещо. Аз гледах презрително – много ме бива. Другите автомобили си се движеха, трамваят потегли, а ние бяхме спрели по средата на булеварда, като двете козлета. Ама аз съм гаден козел! Гледах го, гледах го, докато той накрая се отказа, престрои се в правилната лента и потегли. Аз се върнах в моята си лента и си продължих по пътя.

Много се изкефих, честно! Друг път съм виждал разни да правят същия този “номер” на това място, но просто не ми се беше удавала възможност да им попреча. Е… днес беше първият път!