Защо се махам от Facebook

Много хора ме питаха, и пак ще питат, затова реших да си разкажа.

„Защо си триеш Фейсбука?“

Защото тази социална медия, която се превърна в де факто операционната система на интернета ни, разчита на скандала и разцеплението на обществото, за да увеличава печалбата си.

„Как така?“

Т.нар. Newsfeed е алгоритъм, който ни показва „релевантни“ статуси във Фейсбук – и респективно скрива от погледа ни такива, които „не са релевантни“. Защо използвам кавички? Защото дали един статус е „релевантен“ е въпрос на гледна точка – и от това зависят инструкциите, които този алгоритъм следва, както и данните, които му се предоставят.

Алгоритмите не са неутрални, макар че масово ги възприемаме така. Начинът, по който гледаме на тях, ги поставя едва ли не в позицията на някакви природни закони, неутрални и съществуващи сами по себе си, докато в реалност, тези алгоритми са създадени от хора (и в случая – за организации), за да решават комплексни задачи / проблеми.

Важно е първо да бъдат дефинирани задачите / проблемите. Публично заявената цел на Newsfeed е, както споменах по-горе, да ни предоставя „релевантна“ информация.

Дотук добре, звучи полезно. Значи, Фейсбук ще прецени – от нашето поведение до момента (това е част от данните, които се предоставят на алгоритъма) – кои точно „приятели“ са важни за нас и ще приоритизира техните статуси.

„А защо ни предоставя тази ‚релевантна‘ информация?“

Може би нямаше да зададете точно този въпрос, но моят собствен алгоритъм, дето е в главата ми, смята, че това е релевантен въпрос 😊

Все пак, когато имаме 1000 Фейсбук „приятели“, техните статуси може да станат толкова многобройни, че ние да не успеем да ги следим, и насред този хаос да изпуснем нещо от някой по-важен за нас „приятел“. Затова, казва Фейсбук, важно е да виждаме „релевантната“ информация.

Тази „релевантна“ информация всъщност цели да предизвика „значими взаимодействия“ между нас и другите. От една страна, ние все пак затова сме във Фейсбук, нали? Да общуваме с хора, да си взаимодействаме.

„А от друга страна?“

От друга страна, колкото повече си взаимодействаме с останалите, толкова повече време прекарваме във Фейсбук.

„И какво от това?“

Колкото повече време прекарваме във Фейсбук, толкова повече реклами ни се показват – под формата на рекламни карета, но и на спонсорирани статуси. А колкото повече реклами виждаме, толкова повече пари прави Фейсбук.

„Това лошо ли е?“

Не би било лошо, ако ясно осъзнавахме, че това е основната и най-важна цел на Фейсбук. Но те дори не я заявяват като такава (освен, предполагам, пред важните си акционери и борда на директорите) – това е тяхната „скрита“ цел. Пак използвам кавички, защото все пак за всеки е ясно, че компаниите съществуват за да правят пари. Но въпреки това, всички приемаме, че основната цел на Фейсбук е да свързва хората. (Ако Nokia не бяха вече използвали това мото, убеден съм, че Фейсбук щяха да казват “Connecting people”.) И тъй като това е услуга, която „свързва хората“, то ние приемаме, че именно това се случва – и че разчита на алгоритми (които, припомням, ние възприемаме за неутрални), за да ни показва само важната за нас информация.

Но по-точно ни показва информация, която би довела до гореспоменатите „значими взаимодействия“. Тук, отново, тълкуването на „значими“ е твърде субективно. И тъй като самият алгоритъм не е публично достъпен (повечето алгоритми в дигиталните услуги са търговска тайна – напр. алгоритъмът, по който Google ни показва резултати), ние не можем да сме сигурни какво стои зад този израз. Но можем да предполагаме.

„Защо това е проблем?“

Шокиращо (а може би не), скандалът, несъгласието и гневът генерират повече взаимодействия (интеракции), отколкото хармонията.

И за алгоритъма е най-ефективно да ни показва:

  • скандални статуси („Шок! Бомба! Руски учени доказаха, че българите са най-чистата форма на хомо сапиенс!“) – които ще предизвикат интереса ни, а може и да им се вържем;
  • статуси, с които сме склонни да се съгласим бързо и безусловно („За пореден път снимки от Международната космическа станция показват, че земята е кръгла“) – на които сме склонни да теглим един палец, пък и затвърждават вижданията ни за света;
  • и статуси, които биха били в пълно противоречие с нашите виждания за света („Жените не могат ефективно да управляват държави, защото са кекави“) – където ще сложим ядосана емоцийка и най-вероятно ще пуснем жлъчен коментар.

(Тия статуси си ги измислих).

С други думи, за Фейсбук е по-доходоносно да ни показва такива статуси, които биха ни нахъсали или ядосали. Колкото по-поляризирани са мненията в нашия Newsfeed, толкова повече време ще прекараме във Фейсбук, в спорове и караници, в опит да убедим някого, че земята не е плоска, че ваксините са едно от най-великите ни постижения, че расизмът е повсеместен, че човешките права не зависят от раса, пол, етнос, сексуална ориентация или полова идентичност (в този ред на мисли, по-склонен съм да използвам „род“ като превод за gender, както предлагаше покойният доц. д-р. Борислав Георгиев), и т.н.

А колкото повече време прекараме във Фейсбук, толкова повече реклами ще се извъртят пред очите ни.

„Но защо си триеш Фейсбука заради някакви реклами?“

Всъщност не ми пука за самите реклами. Но, както казах по-горе, Фейсбук се превърна в операционната система на нашето дигитално всекидневие. Информацията в интернет достига до нас почти изцяло благодарение на Фейсбук. Все по-рядко хората посещават началната страница на дадена медия, за да прочетат новините и анализите от деня. Напротив, все по-често новините и анализите стигат до нас чрез Фейсбук – избутани на повърхността от алгоритъма.

И това означава, че твърде много от информацията, която виждаме, е такава, която би ни шокирала или разгневила – както нас, така и онези, които са на различно от нашето мнение. Ще виждаме все повече заглавия, които потвърждават или отричат нашата позиция. Все повече светът губи нюансите си, докато всичко се превърне в черно и бяло.

Всъщност, това в голяма степен вече е факт.

Градиентите, преливките, отсенките, цветовете – всичко това се маргинализира, за сметка на крайностите.

„А ще си махнеш ли Messenger / Instagram / Whatsapp?“

Не. Засега.

„Защо не?“

Network effect. Колкото повече хора ползват една услуга, толкова повече хора ползват една услуга, и толкова повече пропуснати ползи има за всеки, който не я ползва. Знам, че след като изтрия Фейсбук-а си, ще усещам липсата му. Няма да имам достъп до някои услуги – някои от групите (където, например, общувам с колеги от университета) ще ми липсват най-много.

Но, докато публикуването на статуси е нещо, без което вероятно ще се справя сравнително лесно, зависимостта ми от приложенията за чат е по-тежка. Докато не успея да си изградя алтернативни методи за общуване със стотици човеци (все пак тези методи трябва да бъдат удобни и за тях), ще трябва да разчитам на Messenger & Whatsapp.

А Instagram – засега не влияе твърде много върху достъпа ми до информация за света. Той си има други проблеми, но тях ще се опитам да адресирам по-натам.

„Но така Фейсбук ще продължи да събира информация от/за теб!“

Факт! Но първо искам достъпът ми до информация за заобикалящия ме свят да спре да зависи от техните алгоритми – от Newsfeed-а. После вече ще се опитам да се откъсна – доколкото мога – и от всичките им услуги, които събират моите данни.

Всъщност, в този ред на мисли, някой ден ще трябва да се откъсна и от Google – примерно да използвам DuckDuckGo за търсачка.

„А какво мислиш за Twitter?”

Не е цвете. Но поне имам опция да виждам всички статуси, и то в хронологичен ред. Въпреки това, там също се опитват да наложат алгоритъма си по редица начини – насърчават потребителите да изберат не-хронологично представяне на статусите, препоръчват конкретни туитър профили, показват „релевантни“ туитове сред иначе хронологичната подредба, и т.н.

Има един друг проект – Mastodon – който представлява нещо като Twitter, но в децентрализиран модел. Но той е объркващ и като цяло ползваемостта му е слаба – а от там и полезността му. Но стискаме палци!

„Нещо друго?“

О, много е, ама за останалото трябва цяла дисертация. Която, засега, съм занемарил.

Но бихме могли да си говорим за етиката в дизайна (или нейното отсъствие), за dark patterns, за стандарти и регулации, за свободен пазар и пазарна свободия, за Black Mirror и Years and Years,  за machine learning и black foam, за algorithm bias, за фалшивите фасади в Instagram…

10 прости правила

Интересуват ви социалните кампании?

Искате да се свържете с вашите потребители?

Искате да генерирате awareness?

Искате… нещо там с Фейсбук?

 

Ето 10 прости правила:

1: Не разчитайте на списъци с прости правила!

2: Не разчитайте на conversation calendars!

3: Не мислете, че страничка във Фейсбук = социална кампания!

4: Не мислете, че видео в YouTube = viral!

5: Не насилвайте нещата!

6: Не тръгвайте на лов за “лайкове”!

7: Не бъдете надменни!

8: Не бъдете сервилни!

9: Не бъдете резервирани!

10: Общувайте!

Бонус: Ама наистина не разчитайте на списъци с прости правила!