Tag Archives: режим

козунакless

За 2013г. си обещах една тумба неща. Рано е да преглеждам списъка, за да видя докъде съм стигнал, но няколко от важните обещания всъщност хванаха дикиш! Със сигурност онези, свързани с хранене и спорт.

Спрях сладкото, спрях и тестеното. Съвсем. На 100%. Всъщност се хванах с хранителен режим, който смятам за здравословен и пълноценен (wholesome) – ям най-вече сурови зеленчуци, понякога задушени зеленчуци, сурови ядки, печени/варени меса, яйца (варени, бъркани, мишмаш), кисело мляко, масло, сирене и кашкавал. Млечните – сравнително рядко, освен маслото и киселото мляко. Увеличих водата и чайовете, и съвсем ограничих алкохола – бира или червено вино, но много, много рядко.

Това май се явява нещо като средиземноморска диета, или палеолитна, или може би Зоната?

По подобен начин спрях и цигарите – cold turkey. Вече почти година!

А защо пиша за това точно сега?

Защото взе, че дойде Великден. С всичките си изкушения и сладости. Най-вече козунаците.

И какво направих аз?

Реших, че няма да ям козунак. Ще продължа да спазвам режима си и да не консумирам сладко и тестено.

И всички ме зяпнаха невярващо, все едно съм полезно изкопаемо, или внезапно са разбрали, че съм изнасилвач-рецидивист, военен изменник и сатанист едновремнно.

“Ама как няма да хапнеш козунак?!”

“Ти си луд, за лекар си!”

“Е, не, това са крайности, хапни си малко!”

Ми… няма! Не знам за другите, но в моя случай това е все едно да кажеш на recovering алкохолик:

“Абе пийни едно малко, какво толкова! Полезно е за здравето!”

Същото е и с цигарите. Затова от Май 2012 не съм запалил нито една цигара.

Дълготрайните резултати се постигат само чрез дълготрайни промени в начина на живот.

Защото се страхувам, че след една-едничка цигара, или хапка козунак (или шоколад, или торта, или сладолед…), ще последва лавина. Защото бях пристрастен и към двете. Просто явно никой не си дава сметка, че човек може да се пристрасти към сладкото. Аз съм доказателство – може. А има твърде много доказателства, че захарта (и тестените храни, и като цяло преработените /processed?/ храни) е изключително вредна и една от най-сериозните отрови на последните десетилетия.

Моето решение да се откажа от тези храни някак нарушава нормалността на заобикалящата ме среда. И тя се съпротивлява – опитва се да си върне предишното равновесие, постигнато след толкова много години маркетингови усилия, били те от страна на големи корпорации (повечето шоколади, вафли, сладоледи), или на местни браншове (банички, толумбички, милинки)…

(Всеки път като видя реклама на някаква бърза, сладка храна тип вафла или зърнена закуска, в която реклама някой ни обяснява как тази закуска ни била давала още повече енергия, се чудя къде точно в нашето общество има човек – таргет на тая реклама – който е low on energy.)

Дотук – добре. 2 месеца без сладко и тестено, поне 3 пъти на седмица във фитнеса, от време на време джог из парка… Около 14кг надолу от последния набъбващ пик покрай новогодишните празници.

Надявам се, че хората ще спрат да ме гледат все едно имам нещо на лицето, като отказвам торта, парфе, тутманик или баница. Или пържени картофки. Или бира. Като се погледна в огледалото, стигам до извода, че съм си изял моя fair share от тия вкусотии. Ред ми е да се поправя 🙂

Но на агнешко ще си отям!

Хайде, лека нощ 🙂

P.S.
Препоръчвам да гледате това:

дай едно кило!

Едно по едно, вече са 10. Йей! Така де, реших да взема да смъкна някоя и друга паласка. Винаги съм ги имал, вероятно винаги ще ги имам – генче и воличка, кво да ги правя!

Да бе, знам, че някой ще каже, че с усилие и самоконтрол мога да се преобразя. Знам. Вярно, ако съм като ей тия хора в клипа по-долу, 100% мога.

Само че познайте какво!

Не съм и не искам!

Да, хубаво е човек да не е тлъст и да се харесва. Сигурно е приятно и да се погледне в огледалото и да види някакъв супермодел. Но наистина, не бих желал да посветя живота си и всичката си енергия на плочките. А при моите дадености и настоящото ми телосложение, наистина това е цената, която би трябвало да платя.

Не искам плочки, ако ще трябва за тях да променя всичко около себе си, да жертвам времето и всичките си слабостии (много съм мързелив…), да отделя повечето си усилия за да ги постигна и поддържам. И най-вече, ще трябва да мисля за тялото си не като за единственото място, в което живея, а като за билборд, защото плочките, сами по себе си, са моден аксесоар.

И една тангента: Мисля си, че природата е създала слаби хора, пълни хора, жилави хора, яки хора и т.н., основно с цел да може да защити вида в случай на всякакви разнообразни бедствия. На бас, че дебелите хора биха могли да се окажат спасението на човечеството в случаи на дълги лишения! Ми да, тогава ще останат само те. Ъм… ние 🙂

Междувременно, предприех нещо – хранителен режим, който вече спазвам 2 седмици. И най-забавното е, че го правя без усилие, без да ми е трудно и без да ми липсва сладкото.

На мен! The chocolate monster! 

Наистина не очаквах да успея, но ето на – стана като с цигарите. Взех решението и ХОП! – вече не усещам лишение.

Иначе режимът се състои най-вече в следното: спрях всичко сладко (съвсем всичко, без значение какъв е подсладителят); спрях всичко тестено (ключова дума – брашно); спрях преработените храни – сосове, консерви, колбаси, неща в пакетчета, готови напитки и т.н. (единствено си позволявам сирене, кашкавал и кисело мляко, но внимавам какви са); а вече от години не пия нищо друго, освен вода, чай, кафе, бира и вино.

А пък това, което се опитвам да правя, е да консумирам храните максимално близо до естествения им вид (доколкото е възможно). С други думи, зеленчуците са по-често сурови, също и ядките, месата са варени/печени, не ям нищо пържено или панирано. Е, освен ако не ида у баба, а тя е сготвила някаква манджа, която има запръжка. Какво да се прави, някои хубави неща не се променят 🙂

Изглежда като нещо между ВМНВД (а, да, хапвам мазно месце и не бягам от маслото и зехтина) и палеолитната диета.

Но пък не съм се отказал да приготвям сладкиши за другите.

И така – Муйо без шоколад. Да видим до кога и с какви резултати. Амбицията ми е да изкарам 100% така по време на Великите пости – моят контрапост. А след това или да продължа колкото мога, или да си позволявам да “мамя” не по-често от веднъж на 2 седмици. Примерно. It’s a work in progress.

#пакям

Лятото тормозех хората в туитър и инстаграм (и може би фейсбук) с разни снимки на храна.

Голяма част от тях имаха хащак (hashtag) – #пакям

Лошата новина е, че пак започвам да #пакям. От понеделник. Е, всъщност от вторник, защото измъчвам любителите на правилно хранене, като се храня през ден (някаква вариация на Intermittent Fasting, за която и преди съм писал).

Мисля, обаче, че почти никой не разбра какво стои зад хащака #пакям. И за целта е нужно кратко обяснение.

 

Първо, да обясня #пакям произлиза от “пак ям” и беше предложено почти едновременно от двама независими човека – единият в туитър, другият в инстаграм.

Второ, #пакям не се произнася “пак ям”, защото всъщност е глагол, който се спряга както следва:

аз пакям
ти пакяш
той пакя
ние пакяме
вие пакяте
те пакят

Ударението, както може да се предположи, пада върху а.

Трето, #пакям всъщност използвам единствено когато спазвам хранителен режим.

Ти да видиш! (u2c!)

Да. Гениалната идея е, че с този хащак споделям всичко, което ям, когато спазвам режим. По този начин успявам да следя какво и колко ям, а и разни тормозители в туитъра не ме оставят на мира и постоянно ми дуднат, че много нагъвам. И се получава така, че ограничавам яденетата между яденетата – ония дребни нещица като сникърси, шоколади, ядки и други, които се оказаха доста сериозен участник във формирането на моите 100 килца. А и по-често избирам малка пица, вместо голяма. И т.н.

 

И може би е удачно да си призная какъв е режимът, така че да имам свидетели когато/ако го нарушавам:

Както споменах по-горе, в понеделник, сряда и петък не ям. Пийвам си кафе, чайче и вода.
Вторник и четвъртък ям, като се старая да са поне 3 пъти, но не ям нищо сладко и избягвам прекомерните количества въглехидрати, като пиците.
В събота ям всичко! Това е денят, в който не #пакям.
В неделя – не съм си определил правило. Wildcard Day. *

Изключения (въпреки че ще гледам да ги сведа до минимум):
– ако вечерям вкъщи, а там вече нещо е сготвено, ще го ям, ако ще да е баница
– ако баба е направила торта/парфе/тутманик/тиквеник/баклава/etc.
– ако е празник и някой нястоятелно ме черпи

🙂

 

И така. Това е за #пакям 🙂

Простичко и дразнещо!

 

Грух!