full stop

След като смятах (58,400), взех, че пристъпих към действия.

Спрях да пуша. Както и предните два пъти, вече просто не ми се пуши. Основната разлика е, че преди ставаше случайно – просто се събуждах непушач. Този път реших и чак тогава спря да ми се пуши.

Поне е лесно, след като се изключи желанието – волята ми не страда.

Друг проблем си открих. Нервичките.

Преди, в случай, че се изнервех, си палех една цигарка и тя някак обираше overhead-а. Сега, обаче, си нямам такова ритуалче. Хората предлагат да пия вода, или да дъвча дъвка, или да спортувам, или нещо друго…

Да, обаче аз вода пия постоянно и просто няма как да я увелича. Дъвка – хубаво, ама тя някак не успява да постигне същото, най-вече няма социализиращ ефект. “Хей, Весе, хайде да излезем на терасата да подъвчем дъвки!” Спортът – абе много хубаво, само че е за преди и след работа. Няма как да отделя 4 минути и да ми олекне. Не е същото.

Ще го измисля, де!

Друго ми е любопитно сега.

Лиших телесото си от вредните катрани, никотини, бензини, токсини и ужасини – всичко това е много хубаво! Сега се опитвам да внимавам и как се храня, иначе отново ще стана 115 кила, а имам едни натрапчиви спомени, че те нито ми отиват, нито са полезни.

И покрай това внимаване се замислих за някакви неща.

Пазим се от катраните и никотините, и бензините, и токсините, и ужасините в цигарите, че даже си имаме законодателство – кой може да ги пуши (18+), къде може да ги пуши (само на открито), как и кога можем да ги рекламираме, и т.н. Абе вредни неща са и сме си ги омотали в разни защитни червени ленти.

Но наистина ми е изключително странно, особено откак гледах едни филми и четох едни статии – защо нямаме такива закони и наредби свързани с храните? Като се замисля, хората, които страдат от тютюнопушенето може дори да са по-малко от хората, които страдат от неправилно хранене. Неправилно не само заради количествата и стойностите на хранителните вещества в храната ни, но и заради всичката химия, заради неестествените неща, които всекидневно вкарваме в устата си и в собственото си тяло.

Все повече от нас знаят, че си вредим. Получава се като при цигарите – знаем, че е опасно за здравето, но го приемаме като съзнателен лош избор. И продължаваме да се храним с изкуствени храни.

Чудя се какво да ям. И колко. И кога.

Това е по-сложно от въпроса “Да пуша или да не пуша?” – поне неговият отговор е еднозначен.

Всички имат отговори, само дето май няма два отговора, които да съвпадат!

Ще продължавам да си спортувам (нещо ново, което правя от много скоро), но въпросът с храната няма да ми даде мира. Както и фактът, че там няма никаква регулация.