Tag Archives: проблеми

UX проблеми при мопса

национална лотария за справяне с проблемите

Всички сме запознати с принципа на работа на нашите институции:

1. Някой нахален гражданин подава сигнал в някоя институция за нещо си, с което и без това всички са свикнали от години, та тоя за какъв се мисли?!

2. Институцията си бърка по дупките, сигналът е затрупан от някакви папки, в които никой не знае какво има, за сметка на това всички компютри имат пасианс.

3. Някой умира в ситуация, пряко свързана с въпросния сигнал.

4. Взимат се Мерки. Временно, докато има камери и Журналисти.

5. Давай сначала.

И така, кръговратът на живота си кръговърти, а ние си решаваме проблемите на цената на 1-2-4-5 живота. Колко му е, на фона на 6-7 милиона жители? То и без това повечето са безработни и само висят на врата на реформите… Пречат!

Та аз имам едно предложение. Вместо да чакаме на някой мрачен междуселски път без сантиметър маркировка, осеян с трапове, да се сблъскат челно един местен и един чуждоземски автомобил, и да загинат няколко човека, бихме могли да се разминем само с един отнет живот, при това нашенски. Да не разваляме външнополитическите отношения.

На лотариен принцип.

Да, можем да принасяме някого в жертва, вместо да чакаме това да се случи по естествен път! И за да бъде напълно честно, трябва да прибегнем към гореспоменатия лотариен принцип. Но за да не застрашаваме държавата, трябва поне правителството и парламента да изключим, че без тях кой знае какво ще се случи… Кораб без капитан и екипаж, нали знаете!

Та при завършването на всеки пътен участък, да даваме в жертва по един живот, може дори по стар български обичай – те нали традициите са ни важни! – да вграждаме печелившия от лотарията в основите на магистралите и мостовете! Така щото винаги да ни пази от злите духове!

Аз за пътищата говоря, защото нашата национална война се води най-вече там, нали по медиите все за “войната по пътищата” ни приказват. Ама сигурно има как да си решим и други проблеми чрез Лотарията за Справяне с Проблемите на България! Може да направим една лотария за пътищата, друга за строежите (тук влиза поддръжката на асансьорните уредби), трета за здравеопазването в провинцията… Диверсификация му е мамата!

Разбира се, участието ще е задължително (освен за горепосочените изключения), ще се тегли по ЕГН, софтуерът ще е написан от ония, как се казваха – Информационно Обслужване? Подобен на оня за случайното разпределение на делата в Съда, ама по-сложен.

Позната схема, то не една или две книги има с такъв сценарий, че и филми бол…

Така ще намалим броя на жертвите! Освен това, здравноосигурителната система може да има фонд за възнаграждаване на семействата на печелившите – все пак и те трябва да получат нещо от лотарията. Освен, разбира се, удовлетворението, че тяхното семейство е помогнало за спасението на цял един народ.

Да, мисля, че идеята е много добра!

Къде мога да внеса предложение? Онлайн става ли?

Всъщност, сигурно става, ама после вероятно трябва да ида до няое гише, за да им дам някакъв документ на живо, и вероятно да им връча попълнен някой формуляр, който съм си изпринтил вкъщи (и информацията от който имат в поне 2 от многобройните си, но все още несвързани една с друга системи)…

Ще проверя, но да, мисля, че идеята е много добра!

P.S. Видяхте ли ей това (във връзка с ей това):

поствантивни свръхкомпенсации

Или казано другояче, след дъжд – каска.

Модерният български (patent pending) метод за справяне с проблемите съдържа няколко важни стъпки:

0. Тука нещо май не е както трябва… (пререквизитно)
1. Е какво толкоз, нали нищо не е станало!
2. Шит, станá белá!
3. Търсим виновник!
4. Инвестираме несъразмерен ресурс в борбата с последствията.
5. Всичко отшумява.
6. Вж. т.0

Градушката и паническите ежедневни предупреждения за градушка.

Дерето в Аспарухово и разрушаването на къщите в Лозенец.

Сешисе.

 

P.S.

Причинно-следствената връзка невинаги е задължителна, за разлика от корелацията.

positive мрънкing

Който ме познава, знае, че мрънкам. И съм гръмпи. Малко като Гръмпи Кет, но без всичкия пукхав чар. Въпреки че брадата ми си е баш пухавка…

Също така, не е тайна, че “положителното мислене” не ми е слабост. Цялата Positive Thinking мания ме плаши. Ужасява, even! Не, не съм песимист. Това е другата крайност. А за мен и двете крайности са по-скоро патологични девиации.

Няма да отрека, че колкото повече човек се учи да вижда хубавото, толкова повече спира да се терзае от лошото. Да, това е така.

Проблемът на Positive Thinking е, че горепосочения вид self-conditioning се изражда до степен, в която човек едва ли не просто трябва да спре да вижда лошото… и то ще изчезне! Щраусовска логика.

Guess what! Това не се случва. Проблемите са там, без значение дали ще им обърнете дължимото внимание, или ще си заровите главата в собствения си задник. Вместо да ги игнорирате и да вярвате, че всичко ще се нареди и че Вселената ще бъде в синхрон с вашата вяра в добрия изход (в стил The Secret), обърнете им внимание! Вижте ги! Посочете ги! Подредете си ги в списък! Дайте им имена! Приоритизирайте ги!

Не е нужно да спирате да виждате хубавото в лошото – това е и своего рода бушон, за да не дадете на късо в главата. The silver lining си е там.

Но не изпускайте проблемите от погледа си! Говорете за тях! Това е единственият начин да дадете начало на процеса по тяхното разрешаване.

И така, да си дойда на думата за мрънкането

Когато видим общественозначим проблем и си го отбележим в главицата, възможно е другите да не го виждат. Може и да го видят, но да си го отбележат и те в главицата… И дотам. И така, съществуваме си ние, множество (но не група) хора, които знаят за един проблем… Но наистина, когато той касае група, а не само нас самите, тогава е хубаво да бъде обсъден. Когато мрънкаме, това е като mating call за идеи – как, аджеба, да разрешим този проблем! Нашето мрънкане води до awareness – онези около нас, малко по малко започват да бъдат осведомени. Онези от тях, които имат отношение към проблема, може дори да реагират някак! Медиите може да забележат. Институциите може да забележат. Всъщност, институциите може и да си знаят, но когато забележат мрънкането, това може да задейства тромавите им механизми в посока разрешаване на проблема.

Ами мрънкането като коректив? Ето, правителството върши тъпотии, с ясното съзнание, че те не са в полза на обществото… Но ние мрънкаме, хорово, масово, и те се коригират. Не защото желаят, а защото нямат избор.

Мрънкайте, бе! Мрънкайте!

Мрън!

– – – –

P.S.

Едно яко нещо за поздрав: