толерантната държава

В последните дни ми се изясни всичко. Цяло десетилетие съм живял в заблудата, че българите всъщност не сме толерантни хора. Десетилетие, защото преди това поживях извън милата татковина, а по-преди това просто си бях тъпичък. Поне в сравнение със сега. (В тоя ред на мисли, надявам се, че след още десет години, ще погледна назад и ще видя колко глупав съм бил.)

Но не, днес ми проблесна – най-после – че толерантността ни е присъща, и то толкова надълбоко, че цялата ни държава е пропита от толерантност. И това трябва да се знае от всеки един български гражданин, и никога да не бъде забравяно!

Сега може би е добре да се обоснова.

“Главният прокурор Сотир Цацаров смята, че наказание за полицайката Анна Витанова, която нашумя във ‘Фейсбук’ с коментари за ‘Орландовци’, би било лош знак от страна на държавата.”

И повече – в статията на Дневник.

“Аз не казвам, че Анна Витанова е мислила, действала по възможно най-правилния начин. Всеки греши, но и всеки има право да мисли по някакъв начин. Само че тя носи униформа. И понеже носи униформа, и понеже е заедно с колегите си всеки ден на места, които ние просто гледаме отстрани, хайде да проявим малко повече уважение и разбиране към хората с униформа.”

Думи на главния прокурор на България.

Това наричам аз толерантност. Един държавен служител, който е вече и публична личност (помните ли я при белия автобус?), си е позволил да проповядва насилие, и то въз основа расова принадлежност, при това в публични (бяха, вече не са) публикации в своя Фейсбук профил. И главният прокурор казва, че трябва да сме по-толерантни и разбиращи към хората с униформа. Явно защото са с униформа. И значка. И пистолет.

И така, милата ни рóдина демонстрира как трябва да бъдат толерирани престъпленията именно на онези, които би трябвало да ги предотвратяват. (Тук веднага ми идва паралел с КАТ и “войната по пътищата”.)

Дори да я уволнят сега, главният прокурор вече се е изказал. Полу-критика с половин уста и призив за толерантност. Към нетолерантността. На полицай. Спрямо малцинство.

Това се случва именно по време на конфликти “между българи и цигани” на няколко места в България, и преди ежегодния Прайд, за които се изписаха няколко тона лайна.

Oh, the fucking irony!

компромиси

Компромисът е компромис само докато не се превърне в статукво…
След това вече е просто безсилие.

 

Да, това се получава, когато компромисите властват.
Когато вместо изключения от правилата имаме правила от изключения.

 

Няма структура, няма стандарти, няма ред.
Има хаос, в който единственият валиден закон е Законът на Джунглата.
(То не друго, ами при него компромиси няма…)
И той не е човешки закон.
И когато само той важи, ние преставаме да бъдем човеци.

 

Компромисите компрометират системата. Те са дупки в материята ѝ. Колкото повече компромиси, толкова по-малко материя. И желязната система, която поддържа едно общество, се превръща в пяна.

 

Дунапрен.

 

Заради компромисите медиите ни са боклучави.
Заради компромисите политиците ни са лайна.
Заради компромисите съдът ни е евтин.
Заради компромисите полицаите ни са още по-евтини.
Заради компромисите фалират фирми.
Заради компромисите умират хора.
Заради компромисите плажовете са бетонни.
Заради компромисите горите ни са изкопани.

 

Винаги ще има боклуци, лайна, курви и смърт…
Винаги ще има и трябва да има компромиси.

 

Но никога, никога не трябва да ни подчиняват.
Защото зависимостта от тях е пагубна.