аристократично жигосване

Здрасти, Х, спиш ли?

Преди малко ми хрумна нещо, което досега не се бях сещал.

Нещата, които съм чел, свързани с брандовете and all that jazz, винаги разказват истории свързани с жигосването на говедата (откъдето е тръгнал самият термин брандиране), после с идентифициране на продукт от конкретен производител, после с идентифициране на самия продукт сам по себе си…

Пък това, което аз се замислих, е малко по-различно. Дотам вече се е развило брандосването, и по толкова различен начин ние (потребителите) го използваме, че може да се гледа на него като на хералдически знак. Донякъде.

С него, разбира се, не посочваме своя род, наследство и произход – не. По-скоро ние се сдобиваме с произход. Не генетически, а идеологически. Може би. Мисълта още е твърде прясна в главата ми. Опитвам се да я разбера, намества се трудно между ушите ми.

Никой не може да ме убеди, че хората не се интересуват от брандовете. Може би в някои случаи, когато сдобиването с конкретен продукт е чисто утилитарно, използването му е краткосрочно, или пък се случва по принуда (ако няма Coca Cola, аз бих си взел Pepsi – което, обаче, не важи за мнооооооого от феновете на Coca Cola или, съответно, на Pepsi).

Ениуей, де…

Когато се сдобиваме с нов продукт, ние се сдобиваме с конкретен бранд. Респективно, ние се сдобиваме с неговата история, с неговото послание, с неговата идеология, с неговата значимост. Фактът, че използваме (носим) този бранд, означава, че споделяме заряда на неговата хералдическа символика. Герб, един вид.

Капиш?

Аз май си схванах мисълта. Приятно е, когато разбереш нещо, което се случва в главата ти.

Хайде, отново лека нощ и до скоро въобразяване!

P.S. Правиш писането на някакви неща по-лесно.

 

много шум

Здрасти, Х! Знаеш ли, има едно нещо…

Един му казва “ZAG”, друг му казва “usp”, трети го наричат “син океан”, четвърти говори за “племена”…

Пишат се книги, стават бестселъри, четем ги и ахкаме…

А какво е то всъщност?

Направи нещо различно и ми го покажи.
Или в най-лошия случай ме накарай да повярвам, че е различно.

И дори не е нужно да бъде много различно. Важното е да се знае, че е различно.

Ако е много различно – иновативно, полезно, стилно, ефикасно – толкова по-добре. Ние, хората, търсим новото, търсим развитието, търсим нещото, с което да се отличим (пак тия статуси бре!)…

И всъщност това е – дай ми (покажи ми / заведи ме до) нещото, което търся, и съм твой.

Тадааа!

Спестих ти много четене.

Хайде, Х, приятна ти вечер и до скоро въобразяване!

all work & no play

Здрасти, Х!

Днес си седях и си мислех (да бе, случва се понякога!), че желанието ни за повече, което смятам за някак естествено и природно обусловено, определено не се ограничава с материалното. Че сме вещомани – вещомани сме. Щях да кажа, че не е като свраките, ама май и там има някаква утилитарност – те май използваха лъскавките неща за да привличат партньори. Ама може и да не е това… Не ги разбирам добре свраките, тегоба ми е този ми недостатък.

Харесваме си вещите, искаме нови, искаме по-хубави, искаме ли искаме. Но не е искане заради самото искане. Новата кола е по-удобна, по-ефикасна, по-красива – ми то това всичкото е смислено! Новият лаптоп е по-мощен, по-продуктивен, по-впечатляващ. Пак има смисъл! Или ще увеличи продуктивността ни, или ще ни спести нещо, или ще ни накара да изглеждаме по-добре. А това си е важно, нали? Сещаш се – status symbol и т.н. Не е нужно да се впускам в подробности, защото и на теб и на мен ни е ясно всичко за тия символи.

Ама се замислих, че някак изпитваме и едно перверзно желание за повече работа. Не е ли странно? Уж си мечтаем да имаме свободно време, което да прекараме с любимите хора, с любимите вещи, на любимите места… А някак изведнъж сме склонни да отдадем цялото си време за работа. Професионализъм!

Да де, ама ето на – там просто стигаме до същите неща. Това ако не е status symbol, не знам кое е!

“Аз работя в невероятна и страхотна преуспяваща световна рекламна агенция…”

“Аз пиша за най-интелигентната, непредубедена и свръх-четена медиа…”

“Аз съм част от най-коректния и високопроизводителен екип в нашата финансово-консултантска компания…”

“… и го правим с огромно удоволствие, това е животът ни, склонни сме да работим постоянно, не е нужно да спим, не ни трябва свободно време, защото ние постигаме умопомрачително добри резултати!”

Прекрасно!

Съревнованието не е само материално. Идеите, уменията, моженето, доверието, отговорността, това да бъдеш търсен, това да бъдеш уважаван – тия работи трудно ще ги докажеш само с материалните придобивки. А те трябва да бъдат доказани, защото всички се състезаваме.

Пъстра, шарена перушина! И си я развяваме един пред друг и се пъчим.

А аз, горканчо, понякога сякаш изоставам от съревнованието.

*sadface*

Е, Х, пожелавам ти приятна вечер. Ти си най-полезното нещо в моето въображение.