down

Ходим сами по улиците.
Разминаваме се без да се погледнем.
Очите ни са сведени – не взор, а втренчване.

Внимаваме.

Дупка.
Бордюр.
Локва.
Плюеща плочка.
Счупена плочка.
Паве.
Кал.
Шахта.
Кучешко лайно.
Боклук.
Клон.

Сведена главица…

Виждаме само сиво.
И кафяво.
И кално.
И лайняно.

А можехме да ходим с вдигнат поглед!

Да виждаме очи,
лица,
небе,
слънце,
дървета,
свят,
цвят…

Но пазим себе си.

Тия тротоари ни ебаха мамата!