Ходим сами по улиците.
Разминаваме се без да се погледнем.
Очите ни са сведени – не взор, а втренчване.
Внимаваме.
Дупка.
Бордюр.
Локва.
Плюеща плочка.
Счупена плочка.
Паве.
Кал.
Шахта.
Кучешко лайно.
Боклук.
Клон.
Сведена главица…
Виждаме само сиво.
И кафяво.
И кално.
И лайняно.
А можехме да ходим с вдигнат поглед!
Да виждаме очи,
лица,
небе,
слънце,
дървета,
свят,
цвят…
Но пазим себе си.
Тия тротоари ни ебаха мамата!