Напред към истинско заплащане на труда

Промяната от която се нуждаем е неотложна и за да има смисъл, трябва да е драстична – рязко увеличение на възнагражденията до нивата в развитите държави от ЕС.
Всички приказки за постепенност, плавност, за “меки” мерки и т.н. са  за наивниците.
Сега трудът е лошо платен и ефектът от труда, естествено, е плачевен.  Държавната администрация работи на 10% от необходимия капацитет, държавата и особено общините са лоши платци, нито една от услугите не върви гладко. Фирмите закъсват, но не само поради проблемите с държавното безхаберие. Производителността на българския работник/служител е най-ниската в Европа,  не защото хората са калпави, а поради счупената взаимовръзка  “добро заплащане за добра работа”.

 

Според данни на Световната банка, публикувани в сп. Economist в края на април, производителността на труда на изработен час в евро е най-ниска в най-бедните нови страни членки, и висока в богатите страни от Западна Европа. Най-ниска – доста под 5 евро, е в България, следвана от Румъния. Над 5 евро на час са Литва и Латвия…

 

Лошата или полуработата трябва да се наказват жестоко. Нормалната и добрата работа трябва да се уважават и възнаграждават така, че работещият да е спокоен и доволен. Калпавите или се научават, или отпадат.

Как ще се постигне драстично увеличение на възнагражденията?


В САЩ не е възможно американски гражданин, пълнолетен, да получава по-малко от 8 щатски долара на час, независимо какво и къде работи.
В България трябва незабавно, със закон, да се забрани български гражданин, пълнолетен и пълноправен, да получава по-малко от 11,7 лева ( 6 евро ) на час. Това означава МРЗ – минимална работна заплата равняваща се на 1 122 евро. Подобни са нивата във Франция, Германия, Дания, Белгия. Ние с нищо не сме по-лоши от гражданите на тези държави и освен това членуваме в един клуб с тях – ЕС.
Резултатът ще е изненадващо добър.
При толкова голямо и рязко увеличаване цената на труда (близо 10 кратно), цените на стоките също ще нарастнат, но в по-малък порядък – няма да е 10 пъти. На практика платежоспособността, а от там и оборотите ще се увеличат значително.
Приходите в хазната ще се увеличат строго пропорционално към увеличението на работната заплата, но при следните изрични условия:
– стриктно опазване от сив сектор при трудовите договори;
– държавните служители се облагат както всички останали български граждани.
След увеличението държавните служители вече наистина ще има какво да губят – добро заплащане и добра пенсия.  Ако ги мързи или работят само срещу подкуп, недоволните им колеги и недобре обслужените граждани бързо ще разчистят паразитиращите.
Увеличените приходи в хазната ще позволят да падне ограничението за максимален размер на пенсиите. Незабавно ще могат да се дадат добавки към пенсиите на най-унижаваните български граждани – пенсионерите с ниски пенсии, които са твърде много.
Рязко ще се повиши стандартът в тази забравена от Бог държава.
Кой ще пострада?
Най-вероятно тъй наречените експортно ориентирани чужди инвеститори ще ореват орталъка, че са нарушени разчетите им. Печалбите им силно ще намалеят или ще изчезнат. Нека! Разчетите на българските граждани вече 20 години се нарушават и е време да се разбере, че по-важни от интересите на износителите на български суровини са интересите на собствениците на тези суровини.

Работещите за нашия пазар чужди инвеститори – например мобилни оператори и банки, ще бъдат повече от доволни. Те лесно ще се адаптират.
Продадените електроразпределителни дружества ще имат много ядове. Цената на тока не е пряко обвързана с минималното възнаграждение, а те ще трябва да плащат на българските си служители европейски заплати. По-добре така, отколкото с комисионни договори да изнасят печалбите в своите страни пренебрегвайки интереса на България. Ако не им харесва – могат да се откажат от договорите си.
Същото важи и за водните оператори, и за концесионерите на боклука.

Накрая най-важните пострадавши – българските фирми.
Шокът ще е ужасен.
Има обаче една родна поговорка – “Всяко чудо за три дни”!
Тези, които в кризата нямат работа, ще предпочетат да не плащат високи заплати и ще прекратят дейността си. Качествените хора ще предложат своя труд на други фирми, които имат работа, но вече срещу истинско заплащане.

Най-добрите специалисти няма да имат никакви проблеми.

Калпавите или се научават, или отпадат.

Конкуренцията ще е истинска. А кризата, рано или късно, ще отмине.

 

Тук е мястото да се отбележи, че съществува дълбок стопански и етичен проблем в тоталната безкритичност с която родното законодателство допуска кьораво и сакато да притежава или по-скоро – да управлява фирма. Образователният ценз е въведен за управление на автомобил, а за управление на хора не е. Би могло да се окаже, че цензът е разковниче както за нормализиране поведението на българските фирми, така и изобщо за наложителната синхронизация на българската икономика към глобалната.
Големият проблем за българските фирми след задължителното увеличаване цената на труда, ще възникне в периода за адаптация на пазара към новите стокови цени. През първите 2-3 месеца приходите няма да са в равновесие с необходимостта от разходи за заплати и осигуровки. Тук ще си проличат качествата на мениджърите. Опитните ще се справят веднага. Към неподготвените съветът е – неотложно, прямо и откровено обсъждане на проблема с работниците и разумен план за разсрочено плащане на възнагражденията. Когато работниците знаят, че ще получават сериозна заплата, то те ще са готови на големи ( дори до 6 месеца ) отсрочки и частични плащания, ако разбира се не са били лъгани преди това.

Сътресенията ще отминат. Фирмите и хората в тях ще се адаптират.
Ако
поведението на администрацията е адекватно – всичко ще влезе в релси за приемливо къс период.

И Европа ще е в нас, а ние – в нея!

– – – –

Vazоff (гост-автор безбложник)

драсти джипси какси

Сутрешната ми разходка от вкъщито до офиса отново ме разкара покрай женския пазар. Там лудницата си е лудница, в един ретро и близкоизточен смисъл на думата – хората още от сутринта го раздават на [insert Arabic word for ‘siesta’], стоят скупчени по разни ъгълчета и пият разни кафета. Тук-там някоя жена промълвява “Цигари?”, а аз я игнорирам спокойно (спрях ги, а и дори да пушех все още, надали бих си взел от тия измислените).

Та ходя си аз, а погледът ми се сблъсква с едно момиче, което с бастунче проверява пътя пред крачките си. Сляпо момиче – като в песента. И една едра, обла циганка, тип “баба Цоцолана” я превеждаше през улицата. Остави я, върна си се отсам, но от другата страна един съсухрен, изпит, болезнено слаб мургав чичка пое момичето и й помогна да се ориентира.

Женският пазар е странно място. Там очакваме да е мръсно, да ни излъжат, може би да ни откраднат нещо, да можем да се пазарим, да сме на далавера… Там е едно доста земно място – обратното на възвишения “Бизнес парк София”, далеч от “Витошка”, нищо общо с Мол-овете.

Там хората също са по-земни. По-хора, понякога? Там помагат на сляпото момиче да пресече, не я гледат безучастно. Там вероятно ще реагират на всичко, което се случи с друг човек – с друг индивид на обществото (им).

Не казвам, че в “Бизнес парк София” никой никому няма да подаде ръка. Или на “Витошка”. Или в Мол-овете. Но в по-модерните общества хората определено са по-дистанцирани, по-студени, по-далечни…

И е странно, че на онова “мръсно” място можеш да видиш оная, простичката човечност, несвързана с благотворителност, неправителствени организации и дарителски SMS-и – оная, личната, индивидуалната човечност.

Странно е, но е хубаво човек да я види рано сутрин преди кафето.