рататуй среща пармиджана

View this post on Instagram

Done!

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Чудехме се какво да си сготвим. Замислих се за нещо зеленчуково и, разбира се, първо ми хрумнаха псевдомусака и любимата ми патладзаня. После реших да заложа основно на тиквички и така се роди туй нещо. Прилича на рататуй, но прилича и на пармиджана. Освен това е вкусно и се приготвя много лесно.

Продукти:

  • 4-6 разнообразни дребни тиквички (използвах жълти, тъмнозелени и светлозелени)
  • 500г по-едри гъби (използвах печурки)
  • Четвърт до половин кило тънко нарязана пражка или италианска шунка
  • 2-3 топченца прясна моцарела
  • 1/2л доматен сос за спагети (използвах готов с босилек и чесън, но може и домашно приготвен)
  • 1ч бяло вино
  • 200г пармезан, пекорино, грана падано или друго твърдо сирене
  • няколко стръка розмарин
  • листа босилек по желание

View this post on Instagram

Ratatouille meets Parmigiana – The Making

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Приготовление:

  • Тиквичките се нарязват на кръгчета дебели около 3мм (някой попита – това с какво е нарязано? отговорът беше – с @batevera)
  • Гъбите се нарязват на филийки около 5мм
  • Шунката се нарязва на филийки съобразени по размер с тиквичките
  • Сосът и виното се смесват, след което се изсипват в тавичка и равномерно се разнасят по дъното
  • Резените се нареждат в концентрични кръгове, като се спазва някакъв ориентировъчен ред – напр. жълта тиквичка, гъба, тъмнозелена тиквичка, шунка, светлозелена тиквичка, розмарин и босилек, после отначало 
  • Когато се запълни тавата, поръсва се малко зехтин
  • Пече се 40мин с вентилатор на предварително загрята до 180С фурна
  • Вади се и отгоре се подреждат кръгчета моцарела
  • Допича се 20мин на около 200С – но наблюдавайте да не изгори!
  • Сервира се веднага, като всеки може да поръси с настърган пармезан по желание

View this post on Instagram

Before the oven

A post shared by muiiio (@muiiio) on

А по предложение от @napogua, следващия път ще го направим с козе сирене, като вероятно ще адаптирам подправките – малко мащерка, без босилек? Ще разкажем 🙂

патладзаня

Нямаше как да пропусна да си разкажа рецептата за патладзаня 🙂

Това е смесица между лазанята на майка ми и пармиджаната на Елисавета, в която вместо паста използвам патладжани и тиквички, нарязани на филийки дебели само около 1мм.

Туй ще бъде патладзаня :-)

Ей ги на продуктите. Само че това, дето е на снимката, е доста повече, отколкото е нужно. За 1 тавичка 2 тавички, която които стигат за двама четирима човека като мен, бяха нужни:

– 1 среден патладжан
– 1 едра тиквичка
– 1 домат
– 1 едра зелена чушка
– 1 едра червена чушка
– 1/2 обикновен пакет гъби (може и цял, а може и без)
– 1/2 пакетче настърган пармезан
– 1 кутишка cottage cheese (ама може и с извара, рикота, крема…)
– 4-5 скилидки чесън
– 3 топчици моцарела
– 1 пакет нарязана пражка шунка (окло 250гр)
– 1 буркан доматено пюре (или еквивалент)
– зехтин
– подправки (риган, босилек, розмарин, сушен домат…)

Клъц клъц #патладзаня

Всичките неща се режат на ситно, колкото е възможно по-еднакви като дебелина, въпреки че е много по-лесно да се нареже тиквичката на филийки по 1мм, отколкото, да речем, моцарелата. Важното е да са тънки, фини и елегантни 🙂

Getting there #патладзаня

А в една купа отделно се изсипват доматите, сирената (пармезан + cottage), подправките, счуканият чесън и зехтин на око. Разбъркват се, докато се омешат хубаво.

След това…

Слой след слой и в печката #патладзаня

Почваме да редим в тавичка, йена, или друго подобно нещо, което да има капак:

– сос (намазваме дъното)
– един ред тънки патладжанени филийки
– един ред тънки тиквичкени филийки
– чушки (червени и зелени)
– моцарела
– гъби
– сос
– шунка
– домати
– сос
– …
– патладжан
– тиквичка
– завършваме със сос

За по-плитък съд, едно изреждане на всички слоеве + завършване с патладжан, тиквичка и сос е предостатъчно.

Слагаме капака и печем на 170 градуса около 40 минути, след което махаме капака и допичаме около 20 минути.

Патладзанята е убиец!

Снимката на готовата лазаня не е толкова красива, колкото беше всъщност, направо не ѝ прави чест, но не ме интересува 🙂 Това е едно от най-вкусните неща, които съм готвил, като на всичкото отгоре е по-здравословно, защото е без тесто и защото позволява какви ли не вариации (по-малко сирене, по-малко месо, никакво месо…)

Ох, пак огладнях!