близкоизточна ерзацмусака

ерзацмусака
ерзацмусака

Може и квази, или псевдо

Въпреки че по-точно е “нещо като мусака, обаче с разни зарзавати вместо картофите”. И да не се бърка с гръцката мусака, онази е различна! Също така, кръстих я “близкоизточна” защото леко ѝ ошашавих подправките. По-долу си пише 🙂

Идеята беше, че много обичам мусака, но от известно време не ям картофи. И така, това е една рецепта на майка ми, която е единствената мусака, която си позволявам да хапвам. Просто този път я нашарих с други мерудии, които се оказа, че много ѝ се връзват!

Ако някой си търси (ВМ)НВД мусака, или нещо, което е максимално близо до Палео (Кийуърд Дропинг Алърт!!!) и до мусака едновременно – може би това е нещото. И знам, че много хора не харесват карфиол, ама мога да обещая, че тоя тук не се усеща. Иначе аз карфиол обожавам, дори суров си го рупам. И с броколите така.

Продукти:

– глава лук
– 1/2 глава целина
– няколко скилидки чесън
– 1 едър морков
– едно средно патладжанче
– една средна тиквичка
– 3 едри розички карфиол
– 1 червена чушка
– 1 зелена чушка
– 2 шепи зелен боб
– 2 средни домата
– 300гр телешка кайма
– малко олио
– малко сол
– червен пипер
– лют червен пипер
– черен пипер
– куркума
– кимион (1/2 – 1чл)
– къри (1/2 – 1чл)
– канела (1/2 – 1чл)
– девесил
– чаша кисело мляко
– 1 яйце
– няколко стръка копър
– няколко стръка магданоз

Както се досещате, изпонасред зеленчуците може да се добавят и броколи, а веднъж сме си я приготвили с доволно количество бамя.

Приготовление:

– Лукът, целината, чесънът и морковът се задушават леко с олиото. Или без, ако искате да сте съвсем здравословни.
– Слага се каймата и с дървена лъжица/шпатула се раздробява и разбърква, така че да не стане на големи буци, а да се наситни.
– Добавят се другите зеленчуци, освен доматито! Всичките нарязани на кубчета (или възможно най-близката форма), като за нашенска мусака.
– Разбъркват се от време на време. Да поспаднат малко, да пуснат водичка, да поомекнат, ама не прекалено…
– Добавят се подправките, освен копърът и магданозът. А, да, солта също.
– Поразбърква се отново…
– Добавя се доматито, нарязано на кубчета.
– Пак се поразбърква…
– Добавя се 1чч гореща вода и се оставя така леко да покъкри.
– Всичкото се прехвърля в тава, която се турга във фурната на 180С.
– Пече се 30-40 минути, може би…
– Яйцето, млякото и наситнените копър и магданоз се смесват заедно, след което с тях заливате запечената мусака.
– Печете още 10-ина минути и вадите.
– Сервирате с кисело мляко, примерно.
– Много си отива със салата от домат, чушка, краставица, лук, копър, магданоз, кервиз, ябълков оцет, сол, зехтин и сумак. Не е задължителна.

Така. Май не пропуснах нищо. Възможно е мусаката да не може да се оформи на паралелепипеди, както е характерно за класическата БГ мусака, защото все пак има малко по-друга консистенция. Но за сметка на това е много вкусна!

И, както обикновено, подлежи на импровизация колкото си щете.

Да ви е ароматно и пикантно! 🙂

упси!

Не е грешка. Може и да е било, всъщност… Направих упси-хлебче и @zaetta ме попита защо се казва “упси”. Нямам представа – може би някой го е създал по погрешка?

А какво е упси хлебче?

Упси-питка... Или това, което остана от нея :)
Упси-питка… Или това, което остана от нея 🙂

Това е псевдохляб без брашно. Нисковъглехидратен. Безглутенов. Всъщност базовата версия съдържа цели 2 продукта:

– Яйце (използвах 4)
– Извара (използвах 250гр)
– (по желание може 30-40гр пармезан, но и всякакви подправки)

 

И се приготвя много лесно:

– Жълтъците се разбиват с изварата (и евентуално пармезана и подправките)
– Белтъците се разбиват на твърд и лъскав сняг (разбиват се с миксер, около 2-3 минути на ниска скорост, после още няколко минути на висока)
– Белтъците се добавят към жълтъците с лъжица на няколко пъти, с внимателно бъркане, докато сместа стане хомогенна
– Фурната е предварително загрята на 175 градуса по Целзий
– Използва се хартия за печене
– Върху хартията се разстила вече готовата смес, дебелина между 0.5см и 1см
– Пече се докато не започне да порозовява (или побронзовява)

 

Моето хлебче беше една по-големшка питка, която може да се нареже/начупи и да се ползва с разни дипове, сосове, салси, пасти, тапенади, пастети и т.н.. Но, в зависимост от формата (и желанието), може да се оформи дори като хлебчета за хамбургери.

Също така, както споменах по-горе, може да се добавят вскякакви разнообразни овкусители и ароматизатори. Бих пробвал дори със сушени домати, мариновани маслини, аншоа, каперси и така нататък. Може пък да се получи истинска фокача!

И, разбира се, има вариант за пица: пече се 10-ина минути, след което се вади, намазва се с доматен сос, нареждат се топингите, и се допича.

По-нататък ще пробвам версия с натрошен карфиол в тестото, както и с cottage сирене (което бях купил за това упси-хлебче, но забравих да включа в експеримента).

Всъщност бях правил подобни мъфини преди време 🙂

 

P.S.

След като много хора ме попитаха “ама това не е ли омлет”, реших да добавя 1-2 неща 🙂

Първо, ако омлетът ви има тази консистенция, значи не умеете да приготвяте омлети. Ама хич! Това нещо е по-твърдо, по-сухо, по-гумено… Все пак трябва да може да се държи като питка, хлебче или блат. Разбира се, ако не сте решили, като мен, да избягвате зърнените култури, може да сложите разни трици (както в горепосочените мъфини).

Второ, никога, ама никога не трябва да забравяме, че методът на приготовление, методът на консумиране, вкусът, ароматът и текстурата са много повече от сбора на изходните съставки. Все пак основната разлика между шопската и гръцката салата (освен ригана) е най-вече в начина на нарязване 🙂 И аз определено ги възприемам и харесвам по различен начин.

Тадааа!