всичко е урок

smokes
smokes

Аз съм мързелив. Много мързелив. По природа. Е, не разрушително мързелив, но със сигурност предпочитам да си се въргалям, вместо да тичам из парка. Или из фитнеса.

Напоследък, обаче, много хора не ме познават в точно тая ми светлина. Всъщност, изненадващо често някой ми обяснява как ми завиждал бил за волята, видиш ли. На мен! На Мишо, оня, мързеливия!

Трябва да призная, че немалка роля в тази моя автодресировка изиграха цигарите. Да, наистина – ако в този ми миризлив някогашен навик има нещо положително (ако не броим моментното удоволствие, което ми носеше тогава), то това е наученото умение да преборвам собствения си мързел.

(А той е голям, мощен и нахален. Сочен. Необятен.)

Всеки страстен пушач познава ужаса да се окаже без цигари в 1:30 посред нощ, изнервен от нещо и сновящ неврастенически по пижама из хола, коридора, кухнята и после наобратно.

А цигари няма!

УЖАС!

Гадост и зараза, мамка му и прасе!

Кой луд ще се вдигне да излиза само заради някаквите там цигари! Това е глупаво и несериозно. „Ще си легна.“

Не, няма.

След малко си вдигаш задника и отиваш до близката бензиностанция за кутия цигари. И един голям шоколад. С лешници.

И така, години наред. Винаги идва момент, в който вкъщи никъде няма никакви цигари и туйто!

Именно този наркомански импулс ме научи да преодолявам мързела си и да излизам със спокойна крачка от зоната си на комфорт. Съпротивлението отнема около 3 секунди и се преборва лесно – чрез взимане на решение. Не чудене – решение.

Много прилича на №2 от моите 4 стъпки.

Всъщност, по същия начин човек може да реши да не отиде за цигари, но аз винаги се поддавах на никотиновия глад. Което пък ме накара да си кажа, че щом едно нещо, толкова преходно, колкото 4 минути умерено одимено удоволствие (щото то не е нещо особено, в крайна сметка), може да ме накара да си стана от кълките, значи мога да го направя и за много други неща.

Всичко е урок.

уважаемият съгражданин

Тия дни, черноморското крайбрежие биде затрупано от неясна, белезникава, мазна субстанция. Никой не знае какво е туй чудо. Институциите се бавят. Четох разни статии, включително и мнието, че “Черно море се превърна и в бунище за химикалите“.

Забелязвам думата ОСТАВКА в статията.

Да, аз също ходя по протестите и крещя ОСТАВКА! Само че тук този лозунг няма място. Службите, които се занимават с тия неща, са твърде далече от политиката, но твърде близо до нас, обикновените български граждани (ОБГ).

Тия служби са съставени от ОБГ тип “търтей”, които се срещат под път и над път. Когато (не ако) О. подаде ОСТАВКА, тия хора, в повечето случаи, ще си останат по местата. И ще продължат да си търтéят.

В тия служби никой не взима решения. Мисленето там е останало още от “комунистическо” време. Ако някой ОБГ се направи на десижънмейкър, може да направи грешен завой, след което да му трият сол на главата, или дори да го увóлнят! Затова решенията се оставят за по-висшестоящите. Които ги оставят за още по-висшестоящите. Които пък се занимават с 10% от решенията, щото другите са им под нивото на поста.

Освен това, ако някой ОБГ си размърда гъза в милите, родни служби, ще се наложи да намали кафенцата и цигарките. И ще започне да върши работата, за която е бил монтиран там, без да е бил почерпен!

Ма как! Това си е живо про боно!

Нимой!

Цъ!

Не, за мистериозните мазни неща по Морето не бих обвинил О., поне докато не се (д)окаже, че виновни са Лукойл, и че цялото бавене е станало по политически причини. Дотогава съм склонен да виня ОБГ, които си драпат служебно макарите и си дръгнат институционално катеричките.

Но нищо, администрацията ни е толкова голяма, че колкото повече време за цигарки имат, толкова повече подпомагат родното тютюнопроизводство.

Или?