Tag Archives: мед

ама то е с мед!

мед

“Благодаря, но не ям сладко.” – така най-често отказвам, когато някой предложи да ме почерпи с някакъв сладкиш. (На 31-вия си рожден ден си изядох тортата и спрях да ям сладко. Случват се изключения, но те са именно това – изключения.)

Все по-често получавам един отговор, който все по-често ме нервира – “Ама то е с мед!” (Може и с агаве.) “Диетично е!”

Явно има някаква магия в меда. И в агавето. И в кленовия сироп. И в кафявата захар, че и в кокосовата. Защото те са “естествени” и “от природата”. Защото (уж) не са рафинирани и обработвани. И тази магия кара хората да ги възприемат като по-диетични алтернативи на good old бяла рафинирана захар.

Забележка: Когато “диетично” се подхвърли в разговор, приема се, че става дума за продукт, от който на човек няма да му бухнат паласките (както казва @katastrofia), тъй като това е най-честото значение на думата в ежедневието. Друг е въпросът какво всъщност означава диета и колко разнообразни могат да бъдате целите ѝ.

Какво точно го прави диетичен тоя кекс, като е с мед? Кое му е диетичното на меда? Какъв е тоя спешъл мед, дето вие ползвате, който е толкова некалоричен и нисковъглехидратен?

Ако наистина е “от природата” (а не обработван с цел одиетяване), то той си е чисто въглехидратен и висококалоричен, дори много близък до захарта. Ще кажете, че е богат на някакви си микронутриенти? Е, ако дефинираме “богат” като “по наситен на фона на бялата захар” – да, вероятно е така. Не знам колко от тия специални вещества оцеляват термичната обработка. Но мога да ви посоча десетки храни, които са много по-богати на въпросните витамини и минерали. И дори не са “суперхрани”! Само ми кажете кой от микронутриентите в меда ви е важен, за да ви кажа дали да си го набавите от спанак, от яйца или от някаква мръвка…

Всъщност това и сами можете да го разберете – само се поинтересувайте! Интернет е голям и информация дебне отвсякъде. И източници, и доказателства…

Сега, да се върна на основния проблем – дори и да беше толкова супербогат на тези витамини и минерали, медът си остава недиетичен. Приемам, че гликемичният му индекс може да варира, в зависимост от партидата – същото важи и за разните нерафинирани захари. Но по същия начин, вашият кекс може да бъде с по-нисък гликемичен индекс, ако вместо 2чч захар, сложите само 1/2.

Сега, в нечия глава вероятно назрява аргументът за “естествения антибиотик” – дори и да беше така (а то май е така, но само при външно/повърхностно прилагане), това не е аргумент в полза на “диетичността”.

А ако ви интересува агавето – респективно фруктозата, която е основната му съставка – просто изгледайте това!

Междувременно, смятам, че основната роля на меда и разнообразните пъстри захари е да допринесат за по-богат и интересен аромат. Най-вече.

– – – –

снимка от Dino Giordano

постен (вегански) сладкиш

Не харесвам постни сладкиши. Това не важи за всички сладкиши, разбира се, но е една необходима хипербола. Аз и постни манджи не харесвам – на Бъдни вечер преяждам до пръсване, но все имам чувството, че ям само гарнитурата, и се оглеждам за основното…

вегански сладкиш
вегански сладкиш

Но след като Роза ме бъзна за някоя постна рецепта, реших да спретна нещо. Приготвих ябълково-орехов сладкиш със стафиди и червени боровинки, покрит (защото “намазан” не звучи достатъчно точно) с една странна субстанция от моркови и кокос, която се получи от свободното ми съчинение на тема “бонбони от моркови и кокос” – рецепта, която видях при Йоана.

Задължително е да спомена, че въпреки любовта ми към сладкишите, и въпреки старанието ми да постигна нещо много хубаво, този постен сладкиш си има и постен вкус, че дори и постен аромат. За постен е вкусен, което не е точно хвалба, но в крайна сметка не е и тотален провал 🙂

EDIT: Вече е следващият ден. Вън вали сняг, а сладкишът всъщност се оказа много вкусен! Позволих си да опитам една хапка, за да съм сигурен в крайния резултат. Доволен съм и бих го повторил 🙂

Продукти:

– 1чч зехтин (предполагам може и орехово или ленено олио)
– 1чч мусковадо
– 1чч едро настъргана ябълка
– сокът и кората от 1 лимон
– 1 бакпулвер (ползвам си пакетчетата на Dr. Oetker)
– 3чч брашно (аз ползвах 50:50 бяло и пълнозърнесто, но само с бяло е по-вкусно)
– 1чч орехи
– 1/2чч стафиди (тъмни и светли)
– 1/2чч сушени червени боровинки
– 1чч вода (може и някакъв плодов сок)
– 1чл канела
– 1чл джинджифил
– 1чл индийско орехче
– 1чл кардамон
– 3-4 прахчета ванилия (или 1 ампулка на Dr. Oetker)

– 2чч ситно настъргани моркови
– 2/3чч бяла захар
– 2сл мед
– 1чч вода
– 1.5чч кокосови стърготини
– 2-3 прахчета ванилия (или 1 ампулка на Dr. Oetker)

(втората групичка продукти са за кокосовия “крем”)

Приготовление:

– Разбивате зехтина и захарта заедно.
– Добавяте брашното и разбивате.
– Добавяте водата и разбивате.
– Добавяте всичко друго и разбивате докато всичко се омеша хубаво.
– Приготвяте по-голяма тава с хартия за печене, изливате и заравнявате тестото, и печете в предварително загрята на 175С фурна.
– Аз пекох може би 40-50 минути, но според мен е по-добре да се пече поне час – няма да изгори лесно, но е по-хубаво да се поизсуши, тъй като е доста мазно тесто, а течното растително олио прави сладкишите да са особено сочни, понякога прекалено. Печете го по-дълго, наглеждайте само да не започне да загаря.

– Отделно, настърганите моркови и захарта се слагат в тенджерка, заедно с 1/4чч вода, и се разбъркват хубаво.
– Слагате на котлона на силен огън и бъркате сравнително често, докато се изпари водата. Морковите малко по малко ще добият тъмнооранжев цвят. Честно казано, очаквах да се скашкат повече. Може би ако се започне с повече вода и се поварят по-дълго, ще станат по-кремообразни…
– След това добавяте 1/2чч кокосови стърготини, 1/2чч вода и меда. Отново на котлона, с редовно бъркане, докато се изпари водата.
– Накрая добавяте останалта вода и пак бъркате, докато се изпари.
– Оставяте настрана, да се поохлади за 5-10 минути, след което добавяте останалия кокос и омешвате хубаво.

– Обръщате блата в голяма чиния, или върху голяма дъска.
– С ръка поръсвате колкото прецените от морковената смес върху блата и я притискате, да слепне.
– Оставяте сладкиша някъде, ако може да пренощува. Ще бъде по-вкусен на другия ден, първо защото миризмата на брашно и бакпулвер ще се е разнесла, второ, защото твърде силните аромати на подправките ще омекнат, и трето, защото всички аромати и вкусове ще успеят да се омешат и разгърнат максимално добре.

"крем"
“крем”

писмо до сестра ми

Видях от Krasitta, та рекох и аз да се обадя на сестричето.

Здрасти, Нелке! Не че с теб не си пишем всеки ден, да си мрънкаме от респективните заобикалящи ни светове, ама пък друго си е да ти окна от блога, а? Даже и снимка на Гарфийлд ти обещах, та ето ти го, гада неден, така и не пожела да ме погледне в обектива.

Гарфийлд
Гарфийлд

Днес във фитнеса тренирах крака. По-скоро задник. По-точно горната задна част на краката, защото все още не мога да кажа, че имам задник. Но работя по въпроса!

След това реших, че ще приготвя един особен сладкиш, поради което ми се наложи да ида на пазар. (По-долу ще опиша и рецептата.) Скочих до Кауфланд и до Билла, че са ми най-близките големи магазини. Да знаеш, че асортиментът на шоколади е идентичен. Което ще рече, че в нито един от двата магазина няма хубав бял шоколад – само един единствен модел Милка, за която знаеш мнението ми.

Между другото, поведението на хората по улиците и по пътеките на големите магазини е идентично: кух поглед, магарешка целеустременост и тотално несъзнаване на присъствието на себеподобни. Ще кажеш, че по пътищата все пак има мигачи, а количките в магазините нямат, обачеее… Мигачите, в редките случаи, в които се използват за повече от равновесие, са дотолкова заявка за намерение за изпълнение на маневра, доколкото червената точка на челото на бъдещата жертва на някой талантлив assassin е заявка от страна на въпросния assassin за последващите събития.

Отплеснах се.

Приготвих velvet cake с beurre noisette, ванилов пудинг, мед, какао и червено вино (Мерло + Каберне). Отделно, подготвих маслен ганаш с карамелизиран бял шоколад и хималайска сол. И последно,

малиново вино
малиново вино

приготвих редукция от малиново вино и карамелизирана захар. Сега чакам всичко да се охлади и да стегне, защото утре трябва да разбия ганаша на крем, да омажа кейка с него, накрая да гарнирам с редукцията. И да разбера дали тия твърде много часове, отделени за тая чудесия, си заслужават.

Докато пазарувах, забелязах едно нещо, което се нарича “Балсамова подправка”. Нали съм хитър, обърнах да видя съставките – малко оцет, много захар и кво ли още не. Но да, хората се подвеждат, че си купуват балсамов оцет. По-забавно, обаче, е голямото, пластмасово шише, на което пише

напитка с вкус на
БЯЛО ВИНО

Забавно е как само последните две думи са позиционирани централно на етикета. Което пък ме подсети за радио рекламата, в която един глашатай крещи “БЯЛО САЛАМУРЕНО ОТ НАШАТА ВИТРИНА – САМО ЗА…” някви там незначителни пари. Забелязваш ли как пропуска думата “сирене”? Ама мене ми се чини, че тая елегантна синекдоха си е живо подвеждане!

Ениуей, аз да си напиша рецептата за странните неща, а?

Продукти за кейка:

– 250гр истинско масло
– 3/4чч мусковадо
– 3/4чч мед
– 3 яйца
– 2чч бяло брашно
– 1чч пудинг ванилия (ползвах 3х Dr. Oetker за варене)
– 1/2чч какао
– 1 бакпулвер
– 1чл сода
– 1чл сол (морска или хималайска)
– 1/2чл канела
– 1/2чл джинджифил
– 1/2чл кардамон
– 1.5чч червено вино

Продукти за ганаш от бял шоколад:

– 300гр бял шоколад
– 150мл течна сметана
– 250гр масло
– 1чл сол (морска или хималайска)

– 1 крем-сирене Филаделфия Оригинал (това е за крема от ганаша)

Продукти за редукция от малиново вино:

– 1 бутилка малиново вино (750мл)
– 1чч бяла захар
– 1/4чч вода

Това са продуктите – не са много, не са страшни.

Приготовление на кейка:

преди печене
преди печене

– Първо ще пресеем и смесим брашното, пудинга, какаото, содата, бакпулвера, солта и подправките, в голяма купа. След което ще ги пресеем още един път.
– После, ще приготвим beurre noisette (кафяво масло), а именно – ще запържим маслото в (светъл на цвят, за да се вижда по-добре) тиган, докато не започнат да се виждат ситни, кафяви частици и да ухае на карамел. Добре е да се поразбърква, защото е възможно точно в момента, в който се получи покафеняването, цялата смес да почне да се пени. Внимавайте, защото ако се забавите, ще се получи beurre noir (черно масло) което е друго.
– В дълбока купа, изсипете кафявата захар и меда, след което ги залейте с горещото кафяво масло и разбъркайте, да се разтворят.
– Междувременно, разбийте 3-те белтъка на много твърд сняг. Дръжте ги наблизо, след малко ще ви потрябват.
– Сега разбийте с миксера маслено-захарно-медната смес, докато се хомогенизира.
– Добавете 3 жълтъка, един по един, като постоянно разбивате с миксера.
– Тук вече е моментът да започнете да добавяте сухите съставки, като ги редувате с виното. На около 4 пъти добавяте всичките сухи съставки и всичкото червено вино. Брашно – вно – брашно – вино… И през цялото време разбивате с миксера.
– И накрая, хващате хубава силиконова шпатула (или лъжица, или каквото ви е най-удобно) и на 3-4 пъти добавяте белтъчния сняг към тестото, като след всяко добавяне разбърквате много хубаво, докато се хомогенизира сместа.
– Накрая покривате дъното на ринг за торта с хартия за печене (аз защипвам хартията с ринга), изливате сместа и слагате в предварително загрятата на 160С фурна.
– Печете поне 40 минути. Ако кейкът изглежда готов, но отвътре още е мокър, покрийте с хартия за печене (или с вестник) докато е във фурната, и печете още около 20 минути.

подравняване
подравняване

Моят кейк много се надигна, та ми се наложи да му отрежа купола, за да го изравня. Но пък стана много пухкав.

Приготовление на ганаша:

– По принцип, мислех да карамелизирам хубав бял шоколад, както препоръчва Йоана, но както писах по-горе, успях да намеря само Милка, а ме мързеше да обикалям повече магазини.
– Натроших наситно 3 шоколада. Покрих тавата с хартия за печене, разпределих равномерно шоколада и го сложих на нивото над средното във фурната, на около 130С.
– Пекох 10 минути, след което се опитах да разнеса шоколада, но вместо да се разтопи, той беше станал хрупкав. Натроших го с вилица и върнах във фурната за още 5 минути.
– После пак го омешах, после върнах във фурната за още 5-10 минути.
– Зависи от фурната и шоколада, но крайният цвят трябва да е карамелен. Ароматът също.
– Отделно, сложих 150мл течна сметана да заври и когато извадих шоколада от фурната, прехвърлих го в голяма купа и залях със сметаната.
– Разбърках хубаво, но тъй като шоколадът беше на хрупкави трохи, прибегнах до пасатора, за да се получи хомогенна, карамелена смес. Накрая се получи, де…
– Добавих 250гр масло на стайна температура (или малко по-топло – за да е мекичко) и разбих с миксера, докато всичко се хомогенизира.
– Като се поохлади малко, добавих солта и разбърках хубаво.

Приготовление на редукцията:

варим
варим

– Слагаме захарта и водата в съд със светъл цвят, за да можем да наблюдяваме карамелизирането.
– Котлонът на макс, телта за бъркане в ръка и… Разтопяваме, бъркаме, започва да ври… Накрая получаваме карамелен цвят и аромат. Внимаваме, че тук е лесно да изтървем и да изгорим захарта.
– Сипваме малиновото вино – 3 пъти колкото захарта. Внимание, ще има много пáра! След което изчакваме малко да се разтвори карамелът във виното и си бъркаме с телта.
– Нека поври малко на макс, след което намаляваме котлона (аз го сложих на 6 от 9) и на моменти поразбъркваме.
– Не засякох колко време си вреше, но беше готово, когато цялата смес се редуцира до 1 чаша. Интересно беше, че явно в момента, в който всичката вода се беше изпарила, сиропът (вече) започна да кипи и да се пени. Бърках го, оставих го да покипи няколко минути, след което го прелях в една чаша и го оставих да си се охлажда.

А утре следва…

Сглобяване на сладкиша:

– Самият кейк си е готов – охладен и подравнен.
– Ганашът трябва утре да е постегнал. Ако е с консистенцията на масло на стайна температура, ще го разбия за няколко минути с миксера, за да стане на крем. Ако се наложи, ще го позагрея малко, а може и да го комбинирам с Филаделфия – ще видя (и ще докладвам).
– Ще намажа кейка с крема от ганаша. След това ше поръся с редукцията.
– И така, сладкишът ще е готов за нарязване и изяждане.

EDIT:

слоеве
слоеве

Вече е утре. Ходих до магазина, да купя Филаделфия (добавих я горе в съставките). Редукцията от малиновото вино е с консистенцията на плътен, хладък мед. Като я видях, реших, че вместо да я ползвам като декорация върху крема, ще я използвам като слой от тортата. Разделих блата на 2 части и се постарах максимално равномерно да разпределя гъстото нещо върху долния блат, след което захлупих с горния.

После хванах миксера и разбих ганаша, който беше горе-долу с консистенцията на масло на стайна температура. След като се получи крем, добавих една Филаделфия и доразбих докато се получи хомогенен крем. Хванах една шпатулка и намазах хубаво тортата. В момента се охлажда.

торта
торта

А, да, от крема остана достатъчно, че да се сервира в малки десертни чашки с кафето на поне 4 човека 🙂 И е много вкусен – опитах го.

Сега чакам тортата да постои малко сглобена, да може редукцията и кремът да влеят (infuse?) допълнителни аромати на блата. Ще докладвам за крайния резултат.

ФИНАЛ:

парче
парче

Така. Тортата се получи страхотна. Много добра. Велика! От няколко места ми заявиха, че е по-вкусна от любимата ми торта от моркови (и най-вероятно от коледния ми сладкиш), което я прави едно от най-добрите ми попадения, заедно с доказано страхотните спайси снапс. Ако имате търпение, пробвайте 🙂

ароматна баклава

Благодаря на Ета, че ми даде основата, върху която стъпих за тази баклава. И един disclaimer: в момента баклавата престоява със сиропа и никой не я е опитал, така че няма да мога още поне 24 часа да кажа дали се е получила вкусна… Но мирише добре и изглежда готино 🙂

Разбира се, хванах рецептата и си я поомуйчих, щото иначе как ще се разбере, че аз съм я правил, нали?

И тъй…

преди печене
преди печене

Продукти за баклавата:

– 1 пакет дърпани кори (намерих пълнозърнести)
– 250гр масло
– 1/2 чаена чаша орехово олио
– 250гр орехи
– 100гр суров бадем
– 100гр печен солен бадем
– грис на око

Продукти за сиропа:

– 2 х 2 чаени чаши захар
– 2 чаени чаши мед
– 4 чаени чаши вода
– кората на един лимон
– сокът на половин лимон
– кората и сокът на една малка мандаринка
– 3 пъпки карамфил (1 до 2 – вж. “Резултати” по-долу)
– 1/3чл канела
– 1/3чл джинджифил
– 1 цяла звездичка анасон
– 1/3 ампула течна ванилия

Следва…

 

преди сиропа
преди сиропа

Приготовление на баклавата:

– Смиламе ядките така че да има и ситни, да има и едри. Ако трябва – на 2 партиди.
– В суха, кръгла тава, с диаметър колкото екрана на 15,6″ лаптоп (16:9), слагаме 2-3 кори най-отдолу.
– Поръсваме доволно с ядките. После ръсваме равномерно 1-2 лъжици грис.
– Покриваме отгоре с 1-2 кори. Наръсваме с ядки и грис.
– Покриваме отгоре с 1-2 кори. Наръсваме с ядки и грис.
– …
– Покриваме отгоре с 2-3 кори.
– Нарязваме я както преценим за добре – с остър, гладък нож.
– Слагаме в студена фурна и я нагласяме на 250 градуса, с вентилатор.
– Когато стигне 250, отброяваме 10 минути и намаляваме на 150 градуса. Покриваме с вестник/хартия за печене.
– Печем 45-50 минути и изключваме фурната.
– Зарязваме баклавата във фурната до другия ден. Да изстине.
– Преди да я залеем, може да я изкараме на терасата, на студено, за 5-10 минути.
– Заливаме със сироп и оставяме поне 24 часа.

Приготовление на сиропа:

сиропирана
сиропирана

– Сваряваме около литър вода – нужна ни е гореща.
– Сипваме 2ч захар и малко вода в по-голяма тенджера. Котлонът – на макс. Разбъркваме с тел.
– Захарта и водата ще заврат. Бъркаме хубаво, докато започне да карамелизира – като внимаваме да не прегори.
– Като карамелизира, сипваме 4-те чаши вряла вода. Внимание – гореща пáра!
– Разбъркваме докато се разтвори карамелът, след което добавяме другите 2ч захар.
– Добавяме подправките, соковете и корите от плодовете.
– Оставяме да поври 5 минути.
– Добавяме меда.
– Оставяме да поври още 1-2 минути и сваляме от котлона.
– Внасяме добре изстудената баклава от терасата.
– Остстраняваме разните неща от сиропа (семки, карамфил, анасон).
– Заливаме обилно. Сиропът е много. Всъщност, утре ще знам дали не е прекалено много, но използвах всичкия.

И като минат моите 24 часа, ще докладвам резултати 🙂

 

готова
готова

Резултати:

Опитах баклавата – едно малко парченце от тия по-грозните по ръба на тавата. Станала е много вкусна, но и изключително сладка. Отбелязвам, че сиропът може да се намали с поне 1/4, ако не и 1/3 – в момента има половин пръст гъст сироп по дъното на тавата, което означава, че баклавата просто не може да попие повече. Също така, може да се сложат още малко кори и от портокал/мандарина, и от лимон, както и да се намали количеството карамфил на 1 до 2 пъпки. Останалото смятам, че е идеално 🙂

грозни индивидуални тортички от моркови

Факт, много са грозни.

курабия
курабия

Това са може би курабии. Или някакви кукита? Най-много ми приличат на северноамериканските biscuits (да не се бъркат с европейските biscuits – на тях ние им викаме “бисквити” и американците гледат странно).

Всъщност наистина това са индивидуални тортички от моркови – съставките са почти 1:1 с така любимата ми торта от моркови, но рецептата е леко променена, за да може да се опекат индивидуални кюфтенца върху хартия за печене.

И, разбира се, фурната на 170С! Освен ако не решите, като мен, да оставите тестото да пренощува в хладилника, както се препоръчва за класическите кукита.

В момента вкъщи мирише чудесно, заради всичките подправки, и с нетърпение чакам сестричето да се появи (днес си идва за празниците) – специално заради нея е този експеримент 🙂

Продукти:

– 2ч пълнозърнесто брашно
– 1ч трици (ползвах овесени)
– 2ч овесени ядки
– 1чл сода
– 1чл лимонтузу
– 2чл сол
– 3чл канела
– 2чл джинджифил
– 5 пакетчета ванилия (абе много да са!)
– 1чл кардамон
– 1чл бахар
– 1чл звездовиден анасон
– 1чл черен пипер
– 1чл индийско орехче
– 1чл кориандър
– 1/2чл карамфил
– 2ч едро натрошени орехи
– 1ч едро настъргани моркови
– 1ч ситно настъргани моркови
– 1 едро настъргана ябълка
– 1 ситно настъргана ябълка
– 4 яйца
– 250гр масло
– 1ч кафява захар
– 1ч стафиди/сушени червени боровинки

За крема/соса:

– 3 кутийки Филаделфия, пълномаслена
– 1 лимон
– 1чл сол
– 1/2ч мед
– 1/2ч пудра захар
– 4-5сл кисело мляко
– нишесте (ако искате да сгъстите)

Защо пиша крем/сос – защото използвах кисело мляко и сока на 1 лимон, тъй като исках отново да се получи контраст във вкусовете, но това доста го разреди. Следващия път ще пропусна киселото мляко и може би ще внимавам колко лимонов сок използвам.

Приготовление:

подготовка
подготовка

След като сме изчистили и натрошили орехите, настъгваме на едро и на ситно ябълките и морковите и си подготвяме всички продукти, защото подправките са толкова много, че човек може да се обърка. Омешваме сухите неща. Омешваме мокрите неща. Омешваме сухата смес и мократа смес. Най-важното от тази рецепта е да омешате всичко заедно!

Както споменах по-рано, можете да оставите тестото да пренощува в хладилника – тогава стяга повечко. Ако ли не – ще има консистенцията на стандартна кайма за кюфтета.

Á на бас, че само българин може да сравни тесто за курабии с консистенцията на кайма за кюфтета!

във фурната
във фурната

Загрявате фурната на 170-175С, а тестото оформяте на купчинки с лъжица, или с такова нещо за сладолед, сещате се…

За разлика от конвенционалните кукита, тези няма да се разлеят, както разбрах по първата партида, затова си ги оформете както искате да изглеждат накрая – няма да се надуят, няма да се разпльокат, просто ще се опекат в онази форма, която им зададете.

И ще бъдат грозни, защото тестото се състои основно от бучки.

купчина
купчина

Печете около 15 минути всяка партида – аз пекох с вентилатор, но надали има огромно значение.

Оставяте да се охладят и разбивате всичко за крема/соса. Ако стане достатъчно гъст, а курабийките ви са по-дребни, можете да ги слепите. Ако ли не – измисляте си начин да комбинирате курабийка с кремче, защото много си отиват 🙂

Да ви е сладко и ароматно!

Орехчета от последното тесто :)
Орехчета от последното тесто 🙂
кюфтенца
кюфтенца