ИНПМХ: Равнис! Мирно!

Казармата, братче! Тя ще ни оправи! Добре, че се сети някой да поиска да я върне, нали?

Тази сутрин Тройка на разсъмване ме подкокоросаха.

Не ни оправи Царят, не ни оправи Бодигардът, не ни оправи и Столетницата (въпреки че е спорно дали не са ни оправяли, оправяли, оправят и сега)… Добре, че някой се сети да предложи да върне Казармата, щото тя не е човек, ами Институция, и е абстрактна и не може да бъде алчна и измамна, и ще ни оправи.

Ще ни оправи мъжете – един по един, до един!

Ами щото само в казармата се става Мъж! Така разправят всички. Е, поне много жени (хммм), както и ония Мъже, които вече са “били казарма”.

И аз съм “бил”. Най-тъпите, безсмислени и тотално погубени месеци в живота ми. 6 месеца, защото бях висшист, насред последните издихания на наборната служба. Всъщност май “бях” най-последния набор – от баш преебаните.

В Казармата, кайш, ше се научат момчетата на ред? Ми ти ако не си си научил(а) приплода на това преди да му се случи 18-ият рожден ден… Какво да ти кажа… Кауза пердута. И да аутсорсваш, и да не аутсорсваш, родителстването ти е било слабо, безсмислено, или даже пагубно, и идеята, че синковецът трябва да бъде метнат на чужд гръб за неопределен период от време, за да бъде ремонтиран, е отчайващо признание за FAIL, не?

Щели да се научат да мислят и отстояват идеите си? В казармата ли, бе?! Сериозно? Там, където най-важното е да те научат да изпълняваш заповеди без да мислиш, щото от много мислене се нарушава военният ред? Пий си хапчетата и се скрий някъде, моля!

Щели момчетата да си поразмърдат задниците и да се научат на движение? Спорт? Отново ще изиграя моята “той е вече най-малко на 18” карта и ще ти я плесна през лицето! Също така, ще изиграя и друга карта – аз в казармата напълнях, не се научих да спортувам, нито се хранех правилно, нито намалих цигарите. Когато трябваше да се набирам, а аз не можех, бивах подпомогнат лекичко от някого, наблюдаващият “не забелязваше” и си записваше в тефтерчето: “3”. Проформа. Всичко беше проформа!

Щели да създадат страхотни приятелства за цял живот? Ама стига тъпотии! Първо, това се е случвало по време на дългите служби, две години и мало вѝше, където хората са преминавали през мизерия и зор заедно, и трудностите са ги сближавали насила. И второ, единственият що-годе положителен страничен ефект от едно безсмислено, ненужно и вредно явление, не може и не бива да се явява по какъвто и да е начин аргумент в полза на въпросното явление! Приятелства се създават и в групите за народни танци.

А, да, също така – абе, кога основната цел на военната служба стана не създаването на армия, или формирането на някакви военни умения и/или познания, ами коригирането на родителски грешки при отглеждането на момчета? Ми направо да го кръстим ТВУ, или нещо такова! ИНПМХ – “Институция за Насилствено Превръщане на Момчетата в Хора”?

Което ме води до следващата точка – жените. Нали знаете, че в българския като кажем “О, горкият човек!”, е невъзможно да става дума за жена? Ако е жена се казвяа “О, милата женица!” Така че това “Хора” в предния параграф задължително трябва да се интерпретира и като “Мъже”. Щото те жените не са хора, та на тях не им е нужна Казарма – или друга подобна институция – за да се превърнат в Хора (Мъже). Те са средство за размножаване на мъжете. Които после трябва да бъдат пратени в институция, за да се превърнат в Хора.

(Или е това, или просто мъжете сме по-тъпи, та затова ни е необходима казарма.)

Ама щели момчетата да се научат на…

На какво?

Нас ни “научиха” как се изпразва дупка, пълна с вода, от 20 човека, чрез 2 кофи, като в дупката продължава да се лее вода от спукана тръба.

Нас ни “научиха” как се измита цял парк от окапалите листа, посред късна есен, от 40 човека, с 3 гребла.

Всъщност не се получи, щото, нали се сещате, че 2 кофи за 20 човека не могат да насмогнат на дебита на тръбата? И че колкото и да събрахме листа с голи ръце, дърветата продължаваха живописно да олисяват и да ни вгорчават мизерното животче, докато старшинката с явен кеф се пенеше “Що не е чисто?!”

Научих, обаче, че някакъв там капитан краде гориво, за което всички знаят. Че е ОК за по-мачо (да се чете тъпи и нагли) момчетата да се напиват със старшинката посред нощ, след което да пикаят на пода на спалното помещение, докато едвам се държат на крака. Че традициите трябва да се спазват, и затова “старите кучета” си организират тъпанарски ебавки с новобранците, под зоркия и одобряващ поглед на разните му там чичковци с пагони и чинове.

А, като казах “мачо” – то в БГ и жените са мачо (казвал съм го и преди: тук и тук), макар и by proxy, та разчитат, че мъжете ще станат Мъже в казармата, та после да могат да си се разхождат с Мъжа пред останалите жени, и чрез него да бъдат и те мачо… (Да, обобщавам, и да, хиперболизирам.)

Та така. Казармата. Мястото ѝ е в миналото. Rites of passage. Не знаете какво е? Google it!

Bullshit!

чувствителна кожа

Мачизмът в рекламата
Мачизмът в рекламата

Нали съм казвал, че у нас и жените са мачо? By proxy, разбира се, но дори те си разхождат напомпаните мускули – в лицето на гадже тип “гардероб”, джип тип “гардероб”, или визия тип “гаджето ми и джипът ми са тип ‘гардероб'”.

Преди някой да се разпени, ще кажа, че това е преувеличено обобщение и далеч не се отнася до всички хора в България, а само до болшинството. И тъй като рекламата обикновено е насочена именно към болшинството, посланията в нея са предсказуеми и прости. И понякога откровено тъпи. Като това на картинката. Или като Данон за MEN.

Но този текст не е за рекламата, а за хората.

Твърде често съм казвал, че, според мен, една от най-определящите черти на българина е тарикатлъкът. Кефът, че си заобиколил правилата, преварил (прецакал) някого, и по този начин си спестил 2 минути, или 5 стотинки… Защото къв е тоя да ти казва как се правят нещата? Ти знаеш как, и знаеш по-добре!

Друга такава черта, тясно свързана с тарикатлъка, е мачизмът. Един мъж не е мъж, ако е чувствителен! Не е мъж, ако вечер не заседне с ракийката пред салатката! Разбира се, салатката най-добре да е произведена от субмисивна женска. А пред погледа му трябва да има или футболен мач, или още няколко мачоса, с които да обсъждат футбола, политиката, женските или автомобилите.

Мачо-тарикат, това е българинът. Бай Ганьо. Бойко Борисов. Христо Стоичков.

Нещата се постигат чрез brute force – бил той и само вербален – а не чрез инвестиране в дългосрочно развитие на себе си. Това, второто, е за путьовци. Те, путьовците, не са истински мъже – те сигурно даже не се бръснат (с Жилет)!

Да спазваш правилата и да уважаваш (или поне acknowledge – някой да ми даде сносен превод!) хората около себе си, би означавало, че ти поставяш себе си в субмисивната позиция. Да не дава Господ! Ти трябва да покажеш, че си мъж! Трябва да приложиш сила и да се покатериш най-отгоре!

Хубавото на чувствителната кожа е, че тя не зависи от мъжа, който я притежава. Тя му е натресена от майката Природа – тая долна кучка! – и той няма избор.

Не съм сигурен откъде произлиза тази ненавист към уважението, тази любов към доминацията. Толкова е първична… А уж би трябвало да сме развито общество, нали?