Tag Archives: #КОЙ

positive мрънкing

Който ме познава, знае, че мрънкам. И съм гръмпи. Малко като Гръмпи Кет, но без всичкия пукхав чар. Въпреки че брадата ми си е баш пухавка…

Също така, не е тайна, че “положителното мислене” не ми е слабост. Цялата Positive Thinking мания ме плаши. Ужасява, even! Не, не съм песимист. Това е другата крайност. А за мен и двете крайности са по-скоро патологични девиации.

Няма да отрека, че колкото повече човек се учи да вижда хубавото, толкова повече спира да се терзае от лошото. Да, това е така.

Проблемът на Positive Thinking е, че горепосочения вид self-conditioning се изражда до степен, в която човек едва ли не просто трябва да спре да вижда лошото… и то ще изчезне! Щраусовска логика.

Guess what! Това не се случва. Проблемите са там, без значение дали ще им обърнете дължимото внимание, или ще си заровите главата в собствения си задник. Вместо да ги игнорирате и да вярвате, че всичко ще се нареди и че Вселената ще бъде в синхрон с вашата вяра в добрия изход (в стил The Secret), обърнете им внимание! Вижте ги! Посочете ги! Подредете си ги в списък! Дайте им имена! Приоритизирайте ги!

Не е нужно да спирате да виждате хубавото в лошото – това е и своего рода бушон, за да не дадете на късо в главата. The silver lining си е там.

Но не изпускайте проблемите от погледа си! Говорете за тях! Това е единственият начин да дадете начало на процеса по тяхното разрешаване.

И така, да си дойда на думата за мрънкането

Когато видим общественозначим проблем и си го отбележим в главицата, възможно е другите да не го виждат. Може и да го видят, но да си го отбележат и те в главицата… И дотам. И така, съществуваме си ние, множество (но не група) хора, които знаят за един проблем… Но наистина, когато той касае група, а не само нас самите, тогава е хубаво да бъде обсъден. Когато мрънкаме, това е като mating call за идеи – как, аджеба, да разрешим този проблем! Нашето мрънкане води до awareness – онези около нас, малко по малко започват да бъдат осведомени. Онези от тях, които имат отношение към проблема, може дори да реагират някак! Медиите може да забележат. Институциите може да забележат. Всъщност, институциите може и да си знаят, но когато забележат мрънкането, това може да задейства тромавите им механизми в посока разрешаване на проблема.

Ами мрънкането като коректив? Ето, правителството върши тъпотии, с ясното съзнание, че те не са в полза на обществото… Но ние мрънкаме, хорово, масово, и те се коригират. Не защото желаят, а защото нямат избор.

Мрънкайте, бе! Мрънкайте!

Мрън!

– – – –

P.S.

Едно яко нещо за поздрав:

европеевски

То се е видяло, че ще европеевизираме ЕП. Така е, нашата собствена политика, като гнила ябълка, има шанс да съсипе каквото все още е останало здраво в ЕС-овските институции, и то отвътре.

Това има добра страна.
ОК, ще се поправя: МОЖЕ да има добра страна!

Ама си зависи от нас. Тия, дето мислим, не ония с кебапчетата. Не, сериозно, аз изгубих надежда, че те някога ще започнат да мислят по-далече от носа си, устата си, гъза си и оная си работа.

А ето каква е добрата страна на уродливата ситуация:

Разни членове на АЛДЕ обясниха, че номинирането на Пеев си е вътрешнопартийна работа на ДПС, а “евентуалното” му избиране – демократична отговорност на суверена, български гласоподавател. Ами да, вярно, прави са, такава е системата. И така, силата на кебапчето може да избута всеки един млад и успял човек до голямата европейска политика. Обаче, същите тези членове на АЛДЕ казаха, че биха могли да преценяват и оценяват този човек единствено и само след като той се присъедини към тях в кулоарите на ЕП. Само тогава биха могли да му държат сметка.

Ето я добрата страна.

Заради детето на Мама, заради този глас на ВТБ в ЕП (by proxy, нали, да не кажа, че е пряко), ще можем да се накараме да започнем по-информирано да следим работата на ЕП, да се интересуваме какво-как, да тормозим (ДА!) членовете на европейските партии да си обръщат внимание на колегите. Ще можем да пишем писъмца (отворени, затворени, лични, медийни) до АЛДЕ-тата, да си изпълнят заръките и да вземат да си поприказват с другаря Пеевски. За да го преценят. И да споделят какво са преценили.

Щом ще попадне там, можем да се постараем върху него да бъде упражняван контрол.

А и защо само върху него? Върху всички български евродепутати.

Ние знаем ли те какво правят там? Господин На-президента-брат-му Стоянов, например? Или Димитър Кин Стоянов-Капкин?

Ако не знаем, може би това ще ни накара да започнем да се информираме.

Това е добрата страна, която може да бъде.

А може просто да ни писне да се занимаваме.

#КОЙ

Гарантирам ви, че знаете #КОЙ

Всички го познаваме.

Това е онзи, който ще си затвори очите пред закон, наредба, правило.

Онзи, който търси далаверата.

Тарикатът.

Всъщност това е човек, който е склонен да цепи нáпреки, без да си даде сметка какво ще му коства това в дългосрочен план, защото визуализира краткосрочни облаги, а както знаем, времевото отстояние понижава възприеманата стойност на възнаграждението за всеки извършен труд.

Това е един по-гаден вид procrastination.

Всъщност, с една основна разлика: цената на тая прокрастинация се плаща от всички, в най-добрия случай. А в по-лошия случай се плаща от всички останали.

Целта оправдава средствата, защото те са чужди.

Оправдава и последствията, защото друг ги понася.

А тарикатът се кефи колко е хитър, така юнашки да изпревари всички чакащи за ляв завой и да се навре пред цялата колона. Щото така той е изкярил, а най-последният на колоната ще изчака още един червен светофар, защото е бил избутан с една позиция назад.

Те всъщност на левия завой от “България” по “Гешов”, тарикатите са поне по петима на зелен светофар. А петимата, които чинно изоставаме най-отзад, или скърцаме със зъбки, или си надуваме кака Sia и пеем с пълно гърло, щото иначе ще скърцаме със зъбки. И нищо, че там има една свирепа вишка на някакъв си контролиращ орган, тя след 18:00 явно не бачка.

Те сигурно не са лоши хора, тия дето търсят далаверата. It’s a dog-eat-dog world, нали така? Survival of the fittest? Всичките тия клишета, които означават “non-human”? Или те не са лоши хора, а просто са малко по-малко хора от другите?

Наречете ме нарцистичен! А вие сте опортюнисти.

О, това бил правилният начин? Така се правят кинтите?

Момент, едното не е равно на другото, не и в парадигмата на социалния човек. Не социалистическият – тук няма “политика”, не и в тая ѝ форма – а социалният, който съзнава, че съществува сред и посредством себеподобни, и че от цялата тая група хора зависи тяхното съвместно – макар и дългосрочно, понякога до необозримост – добруване.

Може и да не са по-малко хора, а аз да съм сериозно афектиран в момента. Може би са притиснати от обстоятелства.

Не знам как да премина плавно към следващата част от текста…

Познавате ли онзи човек, който си направи квартално кръчме? Да, онзи, който му направи няколко допълнителни дървени колони и навес отвън, чрез които разшири малко площта му? Който позволява да се пуши вътре, защото всички в квартала пушат и иначе щяха да ходят в съседното кръчме, макар че то е на цял километър? Който подкупи каката от ХЕИ-то, който стана член на [Актуална В Момента Партия] за да не му съборят незаконната част от заведението?

Добър човек е… Обстоятелствата доведоха до тая ситуация…

Обстоятелствата… И още нещо.

Щях да напиша нещо за комбинацията от хора добри, но глупави; зли, но интелигентни; доброжелателни, но недалновидни; и чисто прости – ето за тази комбинация… Но се страхувам, че чрез нея щях да оневиня твърде много от тях и отново да изгубя отговора на въпроса.

Въпросът?

#КОЙ?

демони

“Аз мисля, че има един изключително удобен сценарий за демонизирането на г-н Пеевски, за превръщането му в своеобразен параван, зад който се крият истинските недъзи на българското общество, които са от системен характер.”

Това бил казал Лютви Местан.

Всъщност, моля, прочетете статията от линка. Наистина!

Прочетохте ли?

ОК.

Господин Местан тъп ли е, или нас за тъпи ни взима? Абе не може да е тъп, с тоя софистициран речник…

Но нека, нека обясня едно нещо, защото явно не е станало ясно.

Делян Пеевски не е казус. Той е модел на поведение.

Бих направил текста мигащ, за да го схванат по-добре господата и другарите управляващи.

“Ако всички проблеми на българското общество се сведат до една персона, наречена Делян Пеевски, ако ние наистина смятаме, че с Делян Пеевски приключват всички проблеми на корупцията, на олигархията…”

Не ми ПУКА, ако Делян Пеевски си дигне куфарите утре и замине “за Европа”. Не ми дреме изобщо, защото ония, другите, ще сте още тук. Той е просто инструмент. Само че, за ваше съжаление, беше твърде неудачен и успя да възпали оная рана, която с годините сте издълбали в българското общество, господин Местан. И господин Станишев. И господин Борисов. И господин Орешарски. И господин Василев. И господин Минев. И госпожа Манолова. И господин Цветанов. И още твърде много господа, госпожи и госпожици, другарки и другари, за чието изреждане няма да имам място, време и нерви.*

Проблемите не се свеждат до персоната Делян Пеевски, но определено се оказа най-лесно да бъдат антропоморфизирани чрез него и нагледно илюстрирани чрез точно този един конкретен казус: промяната на законодателството, изненадващата му номинация, виновният отказ на всички замесени да поемат отговорността за нея, избягването и омаловажаването на темата #КОЙ ПРЕДЛОЖИ ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ…

Ние също не сме съвсем тъпи, господин Местан, защото нашият проблем не е самият Делян Пеевски. Той е на проблема черешката. А отдолу има цяла една купчина лайна.

ТЕ са нашият проблем!

Вие сте нашият проблем!

 

– – –

 

* Всъщност, струва ли ми се, или прекалено голям процент от българското население е част от тоя “политически елит” дето се осира изобилно толкова много години? Дали не са твърде много ония наши сънародници, които, вместо да си кажат “Абе така не бива!”, постоянно си повтарят “Абе и аз искам така!”.