Здраве, викаш?
Балиго…
То здравето е много особено животно…
На принципа, че те таково жувотно нема!
Не бе, друго имам предвид – здравето не се дефинира като отсъствие на болести, болежки и недъзи, а като цялостно физическо, умствено и социално (себеусещане за) благосъстояние. Себеусещането го сложих в скоби, защото не е част от официалната дефиниция на СЗО, но според мен себеусещането е ключово.
Та нима ще позволя на някой друг да ми каже дали съм добре? Ми на мен като ми е скапано, ти ли ще ми обясниш, БЕ!?
По едно време се оказа, че е минало доста време и, видиш ли, аз съм врътнал 30, че съм и ги минал. Една вечер се бяхме събрали семейно да отпразнуваме поредните отминали 365 дни от пръкването ми на тоя сив-сив свят, хапнахме доволно, вдишах си тортата и… Вече бях на 31.
Права е Ана (тя е виновна за тоя текст, блогърска щафета е), нещо се случва около 30-те. Сума ти народ хукнаха по маратони, а аз си изядох парчето торта и спрях сладкото. Спрях цигарите. Започнах да ходя на фитнес. Започнах да чета какви ли не текстове на тема “Как да живеем цял живот?” и да се чудя как е възможно това! Защото явно отговор просто няма.
Няма!
Не яжте месо!
Яжте месо!
Не яжте яйца!
Яжте яйца!
Не тичайте сутрин!
Тичайте сутрин!
Не пийте фрешове!
Пийте фрешове!
Не мастурбирайте!
Мастурбирайте!
Масло!
Маргарин!
Зехтин!
Лен!
Чиа!
Акай! Асаѝ!
Киноа!
Годжи!
Гинко!
Мяу!!!
Разноглед станáх! А на всичкото отгоре, накъдето и да се обърнеш – добронамерен съвет ще откриеш. И то все от хора с опит, защото, поне досега, не са се споминали. Така де, иначе вероятно щеше да им е по-трудно да ми дават съвети.
Реших да се постарая да се ориентирам кои от съветите се припокриват при най-много от източниците ми. За да не разчитам на Мъдростта на Множеството (т.е. Wisdom of the Crowd), тъй като Множеството е тъпо като галош, реших да позволя на някои източници да тежат повече от други.
Какъв е резултатът?
По-долу е обобщение на това, в което вярвам и което правя за да се чувствам физически и умствено добре. (За социалното ползвам туитър.)
Движа се. Ходя на фитнес 3-4 (в по-добрите месеци 6) пъти седмично, сутрин, защото ако ходя вечер, редките ми срещи на живо с други човешки същества съвсем оредяват, ако не броим некомфортно близките контакти с лудницата във вечерната зала. Много е задушно вечер! А, понякога също подтичвам по 4-5км (т.е., 30 минути, т.е. до тотално изтощение) из някой парк. Също, уж щях да катеря всички стълби, които ми се изпречат, но някак най-удобно забравям в момента, в който забележа асансьор.
Ям храна. Както някой от всичките ми източници на информация беше писал някъде (кой ти помни конкретики!), това, което повечето хора консумират в ежедневието си, са храноподобни субстанции. Ядливи. Тоест, опитвам се да правя разлика между ядливо, вкусно и хранително. С други думи, опитвам се месото да е месо, зеленчуците да са зеленчуци, плодовете… не ям, защото не ги обичам. Ядките да са ядки. Вероятно бих се хранил био и органик и незнамощекакво, но твърде често точно някъде там се изчерпва силата, която ме кара да следвам разните здравословни мантри. И всичко – без добавени екстри*.
Пия вода. Сутрин – под формата на едно кафе и много зелен (и бял, и черен) чай, а следобед – под формата на билкови и плодови чайове. И понякога – просто чиста водица, особено по време на тренировка. Мисля, че общо се събират около 4л. вода на ден, че и мало више.
Взимам добавки. Понякога. Не мисля, че са задължителни, всъщност дори не мисля, че са необходими. Горе на снимката са някои от тях. Някои са свързани с фитнеса, други не са. По-конкретно, добавките, които съм приемал до момента, са витамин Це, витамин Де, Бе-комплекс, магнезий, калций, цинк, хром, л-карнитин, рибено масло (омега 3), ленено масло (други омега 3), спирулина, екстракт от гъби рейши, херициум и кордицепс (няколко вариации на капсули, както и кафе с гъби), кордипайн (кордицепс и ферментирал ананасов сок), моринжи (нони), креатин, глутамин, BCAA, протеин (първо суроватъчен, а сега – конопен), пробиотик, добавки за ставите. Реално погледнато, всичко изброено човек би трябвало да може да си набави чрез храната.
Колкото до предпочитанията ми дали, кога и колко въглехидрати / мазнини / белтъчини да ям, това е нещо, което смятам, че е строго индивидуално, и единственият човек, който може да дава съвет, е специалист, запознат с конкретния индивид и конкретната ситуация. Мисля, че дори само ограничаването (или по-добре спирането) на фафлите, лимонатата, чипсовете, снаксовете, шоколадите (I’m sorry!), тортите, кукитата, мъфините, курабиите, сладките напитки и общо взето всякакви хапвания “на крак” в пъстри опковки, върши чудесна работа само по себе си.
Та толкоз от мен за здравето. Предавам към Bloodymirova и Борислав.
– – – –
* Малко повече за гореспоменатите екстри. Вкусовете на храната ни помагат да се ориентираме. Соленото ни харесва, защото би трябвало да означава, че храната съдържа някакви микроелементи – минерали, които трябва да си набавим. Сладкото ни харесва, защото би трябвало да означава, че ще си набавим необходими въглехидрати, които да ни поддържат в дни и нощи на глад и студ. Киселото ни харесва, защото… нещо с витамини май беше. Лютото ни харесва, защото е много яко! Умамито не знам защо, вероятно протеини и аминокиселини.
Общо взето, естествените вкусове си имат естествени причини, които изкуственото овкусяване (екстрите) имитира. Мимикрия, която, обаче, не върви със съответната питателност. Та затова разните такива овкусени храноподобни субстанции ни харесват – защото имитират питателност. Така функционира тялото ни – харесва ги. Вкусни са. (Обожавам Нутела!) Няма да задълбавам повече – инфо в интернеда бол!