Tag Archives: хранене

за здравето

закуска

Здраве, викаш?

Балиго…

То здравето е много особено животно…
На принципа, че те таково жувотно нема!

Не бе, друго имам предвид – здравето не се дефинира като отсъствие на болести, болежки и недъзи, а като цялостно физическо, умствено и социално (себеусещане за) благосъстояние. Себеусещането го сложих в скоби, защото не е част от официалната дефиниция на СЗО, но според мен себеусещането е ключово.

Та нима ще позволя на някой друг да ми каже дали съм добре? Ми на мен като ми е скапано, ти ли ще ми обясниш, БЕ!?

По едно време се оказа, че е минало доста време и, видиш ли, аз съм врътнал 30, че съм и ги минал. Една вечер се бяхме събрали семейно да отпразнуваме поредните отминали 365 дни от пръкването ми на тоя сив-сив свят, хапнахме доволно, вдишах си тортата и… Вече бях на 31.

Права е Ана (тя е виновна за тоя текст, блогърска щафета е), нещо се случва около 30-те. Сума ти народ хукнаха по маратони, а аз си изядох парчето торта и спрях сладкото. Спрях цигарите. Започнах да ходя на фитнес. Започнах да чета какви ли не текстове на тема “Как да живеем цял живот?” и да се чудя как е възможно това! Защото явно отговор просто няма.

Няма!

Не яжте месо!
Яжте месо!
Не яжте яйца!
Яжте яйца!
Не тичайте сутрин!
Тичайте сутрин!
Не пийте фрешове!
Пийте фрешове!
Не мастурбирайте!
Мастурбирайте!
Масло!
Маргарин!
Зехтин!
Лен!
Чиа!
Акай! Асаѝ!
Киноа!
Годжи!
Гинко!

Мяу!!!

Разноглед станáх! А на всичкото отгоре, накъдето и да се обърнеш – добронамерен съвет ще откриеш. И то все от хора с опит, защото, поне досега, не са се споминали. Така де, иначе вероятно щеше да им е по-трудно да ми дават съвети.

Реших да се постарая да се ориентирам кои от съветите се припокриват при най-много от източниците ми. За да не разчитам на Мъдростта на Множеството (т.е. Wisdom of the Crowd), тъй като Множеството е тъпо като галош, реших да позволя на някои източници да тежат повече от други.

Какъв е резултатът?

По-долу е обобщение на това, в което вярвам и което правя за да се чувствам физически и умствено добре. (За социалното ползвам туитър.)

Движа се. Ходя на фитнес 3-4 (в по-добрите месеци 6) пъти седмично, сутрин, защото ако ходя вечер, редките ми срещи на живо с други човешки същества съвсем оредяват, ако не броим некомфортно близките контакти с лудницата във вечерната зала. Много е задушно вечер! А, понякога също подтичвам по 4-5км (т.е., 30 минути, т.е. до тотално изтощение) из някой парк. Също, уж щях да катеря всички стълби, които ми се изпречат, но някак най-удобно забравям в момента, в който забележа асансьор.

Ям храна. Както някой от всичките ми източници на информация беше писал някъде (кой ти помни конкретики!), това, което повечето хора консумират в ежедневието си, са храноподобни субстанции. Ядливи. Тоест, опитвам се да правя разлика между ядливо, вкусно и хранително. С други думи, опитвам се месото да е месо, зеленчуците да са зеленчуци, плодовете… не ям, защото не ги обичам. Ядките да са ядки. Вероятно бих се хранил био и органик и незнамощекакво, но твърде често точно някъде там се изчерпва силата, която ме кара да следвам разните здравословни мантри. И всичко – без добавени екстри*.

Пия вода. Сутрин – под формата на едно кафе и много зелен (и бял, и черен) чай, а следобед – под формата на билкови и плодови чайове. И понякога – просто чиста водица, особено по време на тренировка. Мисля, че общо се събират около 4л. вода на ден, че и мало више.

Взимам добавки. Понякога. Не мисля, че са задължителни, всъщност дори не мисля, че са необходими. Горе на снимката са някои от тях. Някои са свързани с фитнеса, други не са. По-конкретно, добавките, които съм приемал до момента, са витамин Це, витамин Де, Бе-комплекс, магнезий, калций, цинк, хром, л-карнитин, рибено масло (омега 3), ленено масло (други омега 3), спирулина, екстракт от гъби рейши, херициум и кордицепс (няколко вариации на капсули, както и кафе с гъби), кордипайн (кордицепс и ферментирал ананасов сок), моринжи (нони), креатин, глутамин, BCAA, протеин (първо суроватъчен, а сега – конопен), пробиотик, добавки за ставите. Реално погледнато, всичко изброено човек би трябвало да може да си набави чрез храната.

Колкото до предпочитанията ми дали, кога и колко въглехидрати / мазнини / белтъчини да ям, това е нещо, което смятам, че е строго индивидуално, и единственият човек, който може да дава съвет, е специалист, запознат с конкретния индивид и конкретната ситуация. Мисля, че дори само ограничаването (или по-добре спирането) на фафлите, лимонатата, чипсовете, снаксовете, шоколадите (I’m sorry!), тортите, кукитата, мъфините, курабиите, сладките напитки и общо взето всякакви хапвания “на крак” в пъстри опковки, върши чудесна работа само по себе си.

Та толкоз от мен за здравето. Предавам към Bloodymirova и Борислав.

– – – –

* Малко повече за гореспоменатите екстри. Вкусовете на храната ни помагат да се ориентираме. Соленото ни харесва, защото би трябвало да означава, че храната съдържа някакви микроелементи – минерали, които трябва да си набавим. Сладкото ни харесва, защото би трябвало да означава, че ще си набавим необходими въглехидрати, които да ни поддържат в дни и нощи на глад и студ. Киселото ни харесва, защото… нещо с витамини май беше. Лютото ни харесва, защото е много яко! Умамито не знам защо, вероятно протеини и аминокиселини.

Общо взето, естествените вкусове си имат естествени причини, които изкуственото овкусяване (екстрите) имитира. Мимикрия, която, обаче, не върви със съответната питателност. Та затова разните такива овкусени храноподобни субстанции ни харесват – защото имитират питателност. Така функционира тялото ни – харесва ги. Вкусни са. (Обожавам Нутела!) Няма да задълбавам повече – инфо в интернеда бол!

аз не обичам сладко

сладкиши
сладкиши

Заглавието е подвеждащо.

Отчасти.

Нали преди време коренно промених начина си на хранене, та сега много рядко ям сладко – избягвам дори нещата с нискокалорични и безвъглехидратни подсладители, включително стевия. Дори дъвки не дъвча! Така съм си решил – за да не се изкушавам излишно.

(Режимът всъщност е по-сложен, като избягвам и тестени/зърнени, млечни и бобови храни, ям повече мазнини, но 1-2 дена седмично наблягам на въглехидрати…)

Обаче научих едно нещо за себе си – сладкото, само по себе си, не ми е слабост, и никога не е било. И тук всеки, който ме познава, или е виждал как нагъвам Нутела направо с пръсти от буркана, се ухилва ехидно, защото явно се опитвам да ви метна.

Ще го обясня така: никога не съм изпитвал желание да изям лъжица захар.

Ето, тя е същността на сладкото. Но не я харесвам. Дори в кафето си не слагам захар.

Това, което всъщност ми харесва, е комбинацията от вкус, аромат и текстура. Предполагам, че това е така за много хора – вероятно за повечето сладколюбци.

Всеки има нещо сладко, което ненавижда – мед, сутляш, грис халва, толумбички, круши… Обикновено е заради комбинация от вкус, аромат и текстура, която не ни харесва.

Защо пиша този текст?

След като реших да огранича сладкото, малко по малко измислих един хак, за да си помогна. Все пак, преди ядях шоколад всеки ден – с цели лешници, с карамел и морска сол, с бадеми… Трябваше да свика да не го правя, но да не се чувствам така ужасяващо лишен от това удоволствие!

Купих си ароматни чайове. Всякакви видове Yogi Tea (най-много обичам детокс или мъжки чай), Clipper (зелен с гинко и касис, или лимон и джинджифил), насипен чай от Veda House (Вата Доша е невероятен!) или “Моменти” (чили трюфел, о, да!), плодови – ябълка с канела, бъз и касис, билкови… И всеки ден си правя нечовешки количества чай в една огромна чаша – 500мл вкус и аромат. Но това невинаги ми стига напълно, затова от време на време добавям още един елемент, който, според моя хранителен режим, мога да си позволявам – макар и в някакви разумни граници. А именно – сурови ядки. Сега към чашата чай, ако много искам, си добавям една шепа бадеми, като си ги хрупкам бавно-бавно, сладко-сладко, един по един. Те добавят текстура и допълнителен вкус.

Така мога да комбинирам – шепа орехи с чай ябълка и канела, шепа ситни лешници с чай с чили и какаови зърна, шепа бадеми с кафето (добре де, и кафе пия). Първите 2 дни без сладко са някак напрегнати, защото човек като е свикнал, си го иска. Но успее ли да издържи, оттам насетне този хак върши перфектна работа. Особено ако някои от чайчетата съдържат малко сладък корен (женско биле, лакриц) – той добавя много приятна, лека сладост към чая.

Това е моят начин да не изпитвам нужда от сладкиши. Действа, а и ми харесва.

Някои дори твърдят, че е полезно!

козунакless

За 2013г. си обещах една тумба неща. Рано е да преглеждам списъка, за да видя докъде съм стигнал, но няколко от важните обещания всъщност хванаха дикиш! Със сигурност онези, свързани с хранене и спорт.

Спрях сладкото, спрях и тестеното. Съвсем. На 100%. Всъщност се хванах с хранителен режим, който смятам за здравословен и пълноценен (wholesome) – ям най-вече сурови зеленчуци, понякога задушени зеленчуци, сурови ядки, печени/варени меса, яйца (варени, бъркани, мишмаш), кисело мляко, масло, сирене и кашкавал. Млечните – сравнително рядко, освен маслото и киселото мляко. Увеличих водата и чайовете, и съвсем ограничих алкохола – бира или червено вино, но много, много рядко.

Това май се явява нещо като средиземноморска диета, или палеолитна, или може би Зоната?

По подобен начин спрях и цигарите – cold turkey. Вече почти година!

А защо пиша за това точно сега?

Защото взе, че дойде Великден. С всичките си изкушения и сладости. Най-вече козунаците.

И какво направих аз?

Реших, че няма да ям козунак. Ще продължа да спазвам режима си и да не консумирам сладко и тестено.

И всички ме зяпнаха невярващо, все едно съм полезно изкопаемо, или внезапно са разбрали, че съм изнасилвач-рецидивист, военен изменник и сатанист едновремнно.

“Ама как няма да хапнеш козунак?!”

“Ти си луд, за лекар си!”

“Е, не, това са крайности, хапни си малко!”

Ми… няма! Не знам за другите, но в моя случай това е все едно да кажеш на recovering алкохолик:

“Абе пийни едно малко, какво толкова! Полезно е за здравето!”

Същото е и с цигарите. Затова от Май 2012 не съм запалил нито една цигара.

Дълготрайните резултати се постигат само чрез дълготрайни промени в начина на живот.

Защото се страхувам, че след една-едничка цигара, или хапка козунак (или шоколад, или торта, или сладолед…), ще последва лавина. Защото бях пристрастен и към двете. Просто явно никой не си дава сметка, че човек може да се пристрасти към сладкото. Аз съм доказателство – може. А има твърде много доказателства, че захарта (и тестените храни, и като цяло преработените /processed?/ храни) е изключително вредна и една от най-сериозните отрови на последните десетилетия.

Моето решение да се откажа от тези храни някак нарушава нормалността на заобикалящата ме среда. И тя се съпротивлява – опитва се да си върне предишното равновесие, постигнато след толкова много години маркетингови усилия, били те от страна на големи корпорации (повечето шоколади, вафли, сладоледи), или на местни браншове (банички, толумбички, милинки)…

(Всеки път като видя реклама на някаква бърза, сладка храна тип вафла или зърнена закуска, в която реклама някой ни обяснява как тази закуска ни била давала още повече енергия, се чудя къде точно в нашето общество има човек – таргет на тая реклама – който е low on energy.)

Дотук – добре. 2 месеца без сладко и тестено, поне 3 пъти на седмица във фитнеса, от време на време джог из парка… Около 14кг надолу от последния набъбващ пик покрай новогодишните празници.

Надявам се, че хората ще спрат да ме гледат все едно имам нещо на лицето, като отказвам торта, парфе, тутманик или баница. Или пържени картофки. Или бира. Като се погледна в огледалото, стигам до извода, че съм си изял моя fair share от тия вкусотии. Ред ми е да се поправя 🙂

Но на агнешко ще си отям!

Хайде, лека нощ 🙂

P.S.
Препоръчвам да гледате това:

full stop

След като смятах (58,400), взех, че пристъпих към действия.

Спрях да пуша. Както и предните два пъти, вече просто не ми се пуши. Основната разлика е, че преди ставаше случайно – просто се събуждах непушач. Този път реших и чак тогава спря да ми се пуши.

Поне е лесно, след като се изключи желанието – волята ми не страда.

Друг проблем си открих. Нервичките.

Преди, в случай, че се изнервех, си палех една цигарка и тя някак обираше overhead-а. Сега, обаче, си нямам такова ритуалче. Хората предлагат да пия вода, или да дъвча дъвка, или да спортувам, или нещо друго…

Да, обаче аз вода пия постоянно и просто няма как да я увелича. Дъвка – хубаво, ама тя някак не успява да постигне същото, най-вече няма социализиращ ефект. “Хей, Весе, хайде да излезем на терасата да подъвчем дъвки!” Спортът – абе много хубаво, само че е за преди и след работа. Няма как да отделя 4 минути и да ми олекне. Не е същото.

Ще го измисля, де!

Друго ми е любопитно сега.

Лиших телесото си от вредните катрани, никотини, бензини, токсини и ужасини – всичко това е много хубаво! Сега се опитвам да внимавам и как се храня, иначе отново ще стана 115 кила, а имам едни натрапчиви спомени, че те нито ми отиват, нито са полезни.

И покрай това внимаване се замислих за някакви неща.

Пазим се от катраните и никотините, и бензините, и токсините, и ужасините в цигарите, че даже си имаме законодателство – кой може да ги пуши (18+), къде може да ги пуши (само на открито), как и кога можем да ги рекламираме, и т.н. Абе вредни неща са и сме си ги омотали в разни защитни червени ленти.

Но наистина ми е изключително странно, особено откак гледах едни филми и четох едни статии – защо нямаме такива закони и наредби свързани с храните? Като се замисля, хората, които страдат от тютюнопушенето може дори да са по-малко от хората, които страдат от неправилно хранене. Неправилно не само заради количествата и стойностите на хранителните вещества в храната ни, но и заради всичката химия, заради неестествените неща, които всекидневно вкарваме в устата си и в собственото си тяло.

Все повече от нас знаят, че си вредим. Получава се като при цигарите – знаем, че е опасно за здравето, но го приемаме като съзнателен лош избор. И продължаваме да се храним с изкуствени храни.

Чудя се какво да ям. И колко. И кога.

Това е по-сложно от въпроса “Да пуша или да не пуша?” – поне неговият отговор е еднозначен.

Всички имат отговори, само дето май няма два отговора, които да съвпадат!

Ще продължавам да си спортувам (нещо ново, което правя от много скоро), но въпросът с храната няма да ми даде мира. Както и фактът, че там няма никаква регулация.