Tag Archives: храна

социалният експириънс “раклет”

Първо ще се оправдая – социален като в social (network): споделяне, шерване, you know, the works.
А експириънс – защото тази думичка е толкова по-богата от българските си преводи.

Оправдах се, продължавам с важното.

Искам раклет!  Може и да се срещне под името raclette 🙂 Ама не сиренето, а скаричката. Грила. Печката. За незапознатите, това е едно много симпатично устройство за приготвяне на храна, от швейцарски произход.

По-готиният брат на фондюто.

раклет
раклет (снимка: Benjamin Jopen)

Както се вижда в снимката, туй устройство има горно и долно ниво. Горното ниво е една плоча, под която (ама точно под нея) има нагреватели (или реотани). Долното ниво пък служи за поставяне на едни чинийки (мини-тиганчета). Идеята е, че на горната плоча могат да се запекат разни зеленчуци и мръвки, а в тиганчетата се разтапя самото сирене раклет. Или някакво друго сирене.

Разбира се, този уред предразполага към експерименти. Това е една от причините да ми е толкова любим. Слагаш си 10 купички на масата, в които има различни продукти – сирене, кашкавал, шунка, яйце, царевица, гъби, маслини, пеперони, чушки, лук… След което си избираш кои от тях искаш да сложиш в тиганчето си, монтираш тиганчето в раклета и чакаш да се позапекат нещицата.

Нещо като пица по желание без тесто. Кефче на резенчета!

Но най-готиното на раклета, поне за мен, е фактът, че това не е просто уред за готвене. Не е скара, или печка, или грил. Няма един основен готвещ.

Не.

Раклетът е социално гастрономическо устройство. Раклет с 6 тиганчета е супер готин начин шестима приятели да изживеят кротката си, домашна вечеря. Винце или биричка, музика или филм, 10 купички с разнообразни продукти, хубава музика… и един раклет на средата на масата, около който си готвим заедно.

Раклетът е малко домашно събитие waiting to happen 🙂

И преди съм казвал, че най-хубавото на храната е това, че можем да я споделяме. Яденето е социално явление. (Храненето е биологическо.)

И друго предимство има. Тиганчетата не са много големи, което означава, че храната се приготвя на сравнително малки порции и се яде по-бавно. Което е предпоставка да ядем по-малко, както и да си общуваме, докато чакаме кашкавалчето да се разтопи под реотаните.

А ако някой все пак настоява за хляб, може да си го гарнира с хумус, тиросалата, баба гануш, кьопоолу, лютеница, или просто масло с подправки.

Ама хубаво звучи, а?

🙂

muiiio does share food

Вчера си мислех кое е любимото ми свойство на храната.

Вкус?
Текстура?
Аромат?
Цвят?
Количество? 🙂

Всъщност най-хубавото на храната е споделимостта ѝ.

Да споделиш с близки хора изживяването докато приготвяш някоя любопитна манджа. Особено ако не знаят какво правиш и можеш да им разказваш… И, разбира се, на тях да им е интересно. С чаша вино или бира в ръка.

Да споделиш тръпката от експеримента.

Да споделиш аромата на подправките (ох, мащерко!), вкуса на различните съставки…

Да споделиш времето.

Да споделиш трапезата си.

Да споделиш рецепта и дори снимка в интернет – да събудиш желанието у някого другиго. Да бъдеш причината за нечия друга кулинарна заедност.

Да споделиш кутия бонбони с колегите си и да ги усмихнеш за минутка.

Да споделиш дозата ендорфини от шоколада с карамел и морска сол.

Всъщност, дори не обичам да ям сам.

 

перфектни грехове

Нали съм си казвал, че съм перфекционист (което е евфемизъм за лентяй), та покрай това ми неуспоримо качество съм стигнал до следния извод:

If you’re doing something wrong, at least do it GOOD!

(Забранявам да бъде поправяна граматиката на предното изказване!)

Който не знае, че постоянно спазвам някакъв хранителен режим и мрънкотя наляво и надясно за щяло и не щяло, и най-вече за това колко съм дебел, значи не ме познава. Е те там започва всичкото това с перфектните грехове – прегрешението “шоколад“. То ми се случва твърде редовно, дори когато съм яростно вкопчен в поредната вълна на нисковъглехидратност или intermittent-fast-ност.

Ясно, шоколад – грях, хубаво, а защо “перфектен”?

Enter перфекционизмът в лошотиите. Ако ще си развалям диетата с шоколад, няма да е Милка. Милка не е шоколад (освен Noisette, която всъщност доста харесвам). Предпочитам да си взема Lindt за доста проценти по-висока цена, но да му се насладя като хората. Или Côte d’Or, ммм!

Ако ще е гарга, нека бъде рошава. Много рошава. И много черна!

http://instagram.com/p/OJgj8Inwt0/

Дори приемам предложения за (не твърде трудни за откриване) хубави, красиви, перфектни шоколади, с които да си развалям диетите.

А защо чак блог-пост?

Защото мисля, че е добра идея да започна да живея по този начин – не-дискаунтърски. Щото за мен повечето Милки са един вид дискаунтърите на шоколадовия свят.

Вярно, ще намаля количеството на много неща, но за сметка на по-високо качество.

ОК, поне много ми се иска така да заживея.

Да приемем, че в момента не говоря за техника, автомобили, местообитание, а за онези работи, които са по-злободневни, по-евтини и по-лесни за промяна. Най-вече храната. Все пак от нея в голяма степен зависи качеството на живота, не?

Та ето, ще взема да почна да се пробвам да се храня хубаво.

Ммхм!

а дали?

Дали ще има някаква промяна в общото ми физическо състояние, ако предприема един гастрономически експеримент?

А именно – ако се храня изцяло с био храни, като заделям същото количество средства за тях, което отделям за храна в момента?

Дали ще оцелея? Все пак био храните са значително по-скъпи, може да не ми стигнат?

Дали ще се справя? Не са много местата, където човек може да се храни био. Особено ако предпочита да вечеря навън.

Или пък ще успея най-после да се накарам да се храня умерено, и на всичкото отгоре – полезно?

Още не съм го решил, но тази мисъл ми се върти из кухарката…

(анкетка)

А и гледах Food, Inc.