Tag Archives: хляб

силен хляб

Коледно се хванах да спретна панфорте – буквално “силен хляб” – един много ароматен и екстремно сладък тоскански сладкиш с много подправки, ядки, мед и сушени плодове. Всъщност, първо щях да се откажа, но после @kido_bea просто не ми остави избор 🙂

Може би в моята версия прекалих с ядките и сушените плодове, освен това не натроших ядките, а ги оставих цели, но смятам, че десертът беше повече от успешен! И отново бих го приготвил 🙂

Продукти:

  • 100г белени бадеми
  • 100г лешници
  • 50г белен шамфъстък
  • 50г кедрови ядки
  • 1чч захаросан джинджифил
  • 1/2чч сушени череши
  • 1чч фурми
  • кората от 2 портокала
  • 1/4чл карамфил
  • 1/2чл индийско орехче
  • 1/4чл черен пипер
  • 1чл канела
  • 1/2чл кардамон
  • 1/2чл сол
  • 1чч брашно
  • 2/3чч мед
  • 2/3чч захар
  • 2сл кокосово масло

Приготовление:

  • Фурната на 150С
  • Запичаме половината от ядките във фурната за около 10-15 минути, докато замиришат на печени ядки (но преди да замиришат на изгорели ядки)
  • Смесваме печените и суровите ядки
  • Добавяме сушените плодове
  • (Може и ядките, и плодовете, да нарежем на по-дребни парченца)
  • Добавяме подправките, брашното, солта и омешваме всичко
  • Отделно, слагаме медът, захарта и кокосовото масло на средносилен котлон и бъркаме, докато получим хомогенна смес
  • Около 2 минути след като сместа заври, много бързо я изсипваме при останалите продукти
  • Смесваме много бързо, защото ще започне да стяга
  • Пресипваме в тавичка, покрита с хартия за печене
  • Слагаме във фурната
  • Печем около 40 минути
  • Като извадим сладкиша, оставяме да се охлади поне 30 минути
  • Обръщаме го, отлепваме хартията и оставяме да се доохлади
  • Режем или чупим на малки или тънки парчета, защото нещото е твърдо, дъвчащо и безумно сладко 🙂

 

упси!

Не е грешка. Може и да е било, всъщност… Направих упси-хлебче и @zaetta ме попита защо се казва “упси”. Нямам представа – може би някой го е създал по погрешка?

А какво е упси хлебче?

Упси-питка... Или това, което остана от нея :)
Упси-питка… Или това, което остана от нея 🙂

Това е псевдохляб без брашно. Нисковъглехидратен. Безглутенов. Всъщност базовата версия съдържа цели 2 продукта:

– Яйце (използвах 4)
– Извара (използвах 250гр)
– (по желание може 30-40гр пармезан, но и всякакви подправки)

 

И се приготвя много лесно:

– Жълтъците се разбиват с изварата (и евентуално пармезана и подправките)
– Белтъците се разбиват на твърд и лъскав сняг (разбиват се с миксер, около 2-3 минути на ниска скорост, после още няколко минути на висока)
– Белтъците се добавят към жълтъците с лъжица на няколко пъти, с внимателно бъркане, докато сместа стане хомогенна
– Фурната е предварително загрята на 175 градуса по Целзий
– Използва се хартия за печене
– Върху хартията се разстила вече готовата смес, дебелина между 0.5см и 1см
– Пече се докато не започне да порозовява (или побронзовява)

 

Моето хлебче беше една по-големшка питка, която може да се нареже/начупи и да се ползва с разни дипове, сосове, салси, пасти, тапенади, пастети и т.н.. Но, в зависимост от формата (и желанието), може да се оформи дори като хлебчета за хамбургери.

Също така, както споменах по-горе, може да се добавят вскякакви разнообразни овкусители и ароматизатори. Бих пробвал дори със сушени домати, мариновани маслини, аншоа, каперси и така нататък. Може пък да се получи истинска фокача!

И, разбира се, има вариант за пица: пече се 10-ина минути, след което се вади, намазва се с доматен сос, нареждат се топингите, и се допича.

По-нататък ще пробвам версия с натрошен карфиол в тестото, както и с cottage сирене (което бях купил за това упси-хлебче, но забравих да включа в експеримента).

Всъщност бях правил подобни мъфини преди време 🙂

 

P.S.

След като много хора ме попитаха “ама това не е ли омлет”, реших да добавя 1-2 неща 🙂

Първо, ако омлетът ви има тази консистенция, значи не умеете да приготвяте омлети. Ама хич! Това нещо е по-твърдо, по-сухо, по-гумено… Все пак трябва да може да се държи като питка, хлебче или блат. Разбира се, ако не сте решили, като мен, да избягвате зърнените култури, може да сложите разни трици (както в горепосочените мъфини).

Второ, никога, ама никога не трябва да забравяме, че методът на приготовление, методът на консумиране, вкусът, ароматът и текстурата са много повече от сбора на изходните съставки. Все пак основната разлика между шопската и гръцката салата (освен ригана) е най-вече в начина на нарязване 🙂 И аз определено ги възприемам и харесвам по различен начин.

Тадааа!

бяло зелено червено

Когато бях малък, прекарвах по цели седмици и месеци на село, особено пролетта, лятото и есента. Днес, докато си правех поредната чаша чай, Диди мина покрай мен с чиния с домати, чушки, краставици и сирене.

И ме лъхна на лято…

Онова лято, което помня от детството, на село. Ходехме да пластим, пасяхме козлетата, ловяхме черна мряна в рекичката…

Селото ми е заклещено между два високи баира – единият иглолистен, другият широколистен. Над тях постоянно лети герак. Тясно и дълго село, поне 3 километра. От едната страна на рекичката къщите се катерят по широколистния баир.

Бяло

Облаците над балкана – пухкави, памучести, дъждоносни.
Козето сирене – солено, ароматно, ронливо.
Хлябът от пекарната – ръчен, с коричка, мек…

Зелено

Балканът.
Чушките от градината – големи, ароматни и хрупкащи.
Краставиците от градината – малки, криви и сочни.
Пресен лук и пресен чесън – ммм…

Червено

Най-истинските домати на света!

Това беше обядът ни, когато ходехме по баирите да пластим сено. Мисля, че това е най-хубавият обяд на света. Никой мъфин, пудинг или пай не може да се сравни с него. Никое суфле. Никой бургер, никой хот-дог, никоя пица дори!

Вкусен, ароматен спомен от преди 20 години…

И най-истинската ми асоциация с тези три цвята.