грис-халва, ама хубава

Повечето хора, с които съм си говорил за грис-халва, откровено я мразят. Сравняват я със сутляш (гадост!) и мляко с грис (пак гадост!), но то е защото те са я яли приготвена по гадния начинТова ще рече, че грис-халвата, която са яли, е кремаво-бяла на цвят, с повечко вода… и общо взето напомня на гъста и леко желирана каша.

Бля!

Само че аз харесвам друга една вариация на грис-халвата, която много повече напомня на леко сиропиран кекс, отколкото на каша. И освен това има цвят на симпатичен августовски плажен загар – бронзовка.

 

Ето рецептата – лесна и бърза:

Загрявате 1/2ч масло в тиганя. Да се разтопи и сгорещи.

Аз използвам един широк и дълбок тефлонов тиган, с отвесни стени, който много точно пасва върху големия котлон.

Сипвате 1ч грис и бъркате, докато стане златистокафяво-бронзов. Неизбежно е някои грисъчинки да станат черни, ама това да не ви разваля хатъра – нека!

Добавете 1/2ч захар, да започне да карамелизира. Поразбърквайте, де!

Сипвате около 3ч вряла вода. Тъй като захарта вероятно ще се втвърди, бъркайте хубаво докато се разтвори и се получи максимално хомогенна смес.

По желание, можете сега да добавите:
– мед
– канела
– ванилия
– джинджифил
– какао (аз пропускам)
– сушени плодове
– натрошени ядки (орехи, бадеми, лешници…)
– кокосови стърготини (връзват се най-вече с ванилията и какаото)
– нещо друго, по желание

Бъркате на среден/слаб огън, докато се посгъсти. Хубавко да се сгъсти!

След това оставете настрана да се охлади – примерно за 1 час. Тогава ще поеме и останалата вода, и ще добие стегнатата текстура, която ще позволи да нарежете на ромбчета и да сервирате в чинийки 🙂

Всъщност, удобен начин да добавите подправките е като ги омешате с пудра захар, вместо да ги включвате в самата грис-халва, и поръсите върху парчетата. По този начин, ако не ви допадне комбинацията с канела, поне няма да сте съсипали всичко.

Ето една (грозна) снимка отпреди доста време – вярно, правена е вечерта, при лоша светлина, но горе-долу показва цвета на по-вкусната грис-халва.