грешката не е вярна

Едно не мога да разбера. Защо толкова хора са склонни да приемат оправданието на настоящи и бъдещи грешки (или “грешки”), чрез посочване на минали грешки?

“Ами те и Тройната коалиция така направиха!”

“Те ГЕРБ да не би да не крадяха?”

“Да бе, Костов сякаш е чист като сълза!”

И други подобни.

Това не са валидни оправдания!

Миналите грешки трябва да служат за уроци, не за основа на бъдещи грешки!

ко ме глеъш бе!

“Е защо мене ме спирате, аз карах само с 20км над ограничението, спрете оня дето прелетя с 200!”

Мхм.

“Не ми обяснявай, че моята къща била незаконна, тя е само на 1 етаж, иди виж съседите кви палати са дигнали!”

Мхммм…

“Не ме гледайте мене! Тия преди мене как вършееха, вие мене ме гледате!”

Мхмммммммм……………

Е те такива сме всичките! На принципа “everybody’s doing it”. На принципа “не ме гледай какво правя, а ме слушай какво приказвам”. Ако някой друг изтъпее, можем да си позволим и ние, нали?

“Мишо, защо драскаш по стената с тоя молив?”
“Ама той пък Гого драска с маркер!”

Мхмммммммммммммммм……….

“Гого, защо имаш тройка по математика?”
“Ама той пък Мишо има двойка!”

Мммммммммммммхххммммммммммм………

Ей такива сме. Като петгодишни детенца. И виждаме себе си в другите, които постъпват по този начин. И им прощаваме, защото така прощаваме и на себе си.

Докато продължаваме да си прощаваме собствените грешки, ще си сърбаме попарката!

.