Има една книга, която много харесвам: Predictably Irrational от Дан Ариели.
Само че в нея не помня да съм прочел отговор на следния въпрос:
Защо предпочитам да се прецакам сам, отколкото друг да ме прецака?
Да кажем, че и в двата случая крайният резултат е X.
Е, тогава защо се ядосвам повече, когато ме прецака друг човек? В крайна сметка, тогава бих могъл да обвиня него, нали? Вината не е моя! Това би трябвало да бъде оправданието, което да ме накара да се чувствам по-добре!
И все пак предпочитам лошите решения да си бъдат мои. И когато стане явно, че решението е било лошо – да призная грешката си и да поема отговорност.
Вероятно е някакъв вид мания за контрол, или нещо такова.
Може би е по-лесно да поема отговорност, да си понеса наказанието… и да си простя? Предполагам, че е по-лесно да простя на себе си, отколкото на друг човек. А след като веднъж простим, вече не изпитваме тежест.
Не знам, наистина не знам.
Само аз ли съм така?