Tag Archives: експеримент

сладкиш от тиквички

Сериозно!

Тиквички с лайм

A post shared by muiiio Blank (@muiiio) on

Ама един disclaimer: тази рецепта се отличава от класическия zucchini bread, защото няма канела и орехи, а вместо това има ванилия и лайм. Това не е вкус, който бих повторил. Не че е ужасен, или нещо… Ядлив е… Който опита сладкиша каза “ами не е лош…”, след което добави “ама недей да правиш друг път” 🙂

Та значи, по-долу ще дам рецептата за нещото, като (в скоби!) до продуктите, които не бих ползвал, ще дам продуктите, с които бих ги заменил. Пък ако си мислите, че ще ви хареса ванилия с лайм – заповядайте, ама на собствена отговорност!

Продукти:

  • БЛАТ
  • 250-300г тъмнозелени тиквички
  • 2 големи яйца (+още едно яйце!)
  • 125мл растително олио
  • 150г захар
  • 1чч брашно
  • бакпулвер
  • ванилия (+ канела!)
  • настъргана кора от 2 лайма (портокали!)
  • сокът на 2 лайма (1/2 портокал!)
  • (шепа орехи!)
  • КРЕМ
  • 2 пакетчета Филаделфия
  • 1/2чч пудра захар
  • 1 бял шоколад

Приготовление:

  • Фурната на 175С
  • Настъргвате тиквичките на ситно и ги оставяте в гевгир (винаги го бъркам с гергеф!) да се отцеждат известно време
  • Разбивате яйцата със захарта и олиото, докато се получи кремообразна смес.
  • Добавяте брашното, бакпулвера и ванилията (и канелата!) и разбърквате до хомогенност.
  • Накрая добавяте настърганите тиквички (доизстискайте ги преди да ги добавите), сока и корите от лаймовете (портокалите + орехите!).
  • Печете около 60 минути.
  • Отделно, разбивате крем-сиренето с пудрата захар.
  • Разтопявате белия шоколад на водна баня.
  • Добавяте разтопения шоколад към крем-сиренето и разбивате хубаво.
  • Когато блатът е готов, охлаждате и намазвате с крема.

P.S. Като направя класическия сладкиш от тиквички – с орехите и канелата – ще споделя отново 🙂

портокалово-карамелени курабийки

Скоро си приказвах с Вики, че трябва да експериментирам с курабийки, при които маслото, захарта и ароматите са комбинирани в предварително подготвен солен карамел. Обещах ѝ, че ще ги направя и ще ги занеса в офиса в понеделник. Днес успях да ги приготвя, даже опитах една по-едричка троха! Получили са се доста хубави и определено са много ароматни. Миришат на солен млечен карамел с портокалов дъх. И, за всеобща изненада, в тях няма канела, джинджифил, черен пипер, кардамон, кориандър, бахар, карамфил, индийско орехче, нито дори звездовиден анасон!

Experiment: Orange-beurre-noisette-salty-toffee-flavoured cookies
Experiment: Orange-beurre-noisette-salty-toffee-flavoured cookies

Вдъхновението ми дойде от карамела, с който слепих коледните спайси снапс (в които има немалка част от изброените по-горе подправки) и от факта, че в крайна сметка, карамелът съдържа някои от основните съставки за едни хубави курабийки, просто в малко по-неочаквано агрегатно (и кулинарно) състояние. А иначе рецептата е производна на тази за кукитата с шоколадови парченца, която Златóто ми подари 🙂

И така, това, което трябва да направите е:

1) Да приготвите карамел
2) Да го разбиете с яйцата
3) Да добавите сухата смес
4) Да изпечете курабийките

Първо ще изредя списък с продуктите, а после ще разкажа малко по-подробно горните стъпки.

Продукти:

1) Карамел
– 250гр масло
– 1чч бяла захар
– 1/4чч вода
– 1 ампулка ванилия (ползвам си бутер-ванилиите на Dr. Oetker)
– кората на 2 портокала
– 1чч портокалов сок

2) Яйца
– 2 едри яйца
– този списък е кратък 🙂

3) Суха смес
– 2чч бяло брашно
– 80гр ванилов пудинг (ползвам 2 пакетчета Dr. Oetker за варене)
– 2чл хималайска/морска сол
– 1чл сода

Следва…

Приготовление малко по-подробно:

1) Карамел

Orange-beurre-noisette salted toffee
Orange-beurre-noisette salted toffee


– Първо, в по-светъл съд (дълбок, бял тиган), разтопявате всичкото масло, след което го оставяте да заври и го запържвате на височка температура на котлона (използвах 7 от 9). Крайната цел отново е ароматното beurre noisette. Маслото ще замирише на карамел, ще потъмнее леко, а след малко ще започнат да се утаяват малки песъчинки. Ако почернеят, сте прекалили с чакането.
– Междувременно, в достатъчно дълбока купа изсипете настърганите портокалови кори, защото…
– Вече готовото beurre noisette ще излеете внимателно в купата с портокаловите кори. Ще се пени! Може да се наложи на няколко пъти.
– Сега, или измийте и хубаво подсушете горепосочения тиган, или използвайте друг подобен, тъй като в него ще карамелизираме захарта.
– Изсипете захарта в тигана, върху нея сипете водата. Отново на висока температура (използвах  9 от 9) оставете да заври, като поклащате от време на време, но недейте да бъркате. Поклащането е хубаво, защото след като всичката захар се втечни, е добре така да оберете всякакви останали захарни кристалчета от стените. Не че драма, но после водят до кристализиране. Което, така или иначе, няма да е особено проблемно.
– Наблюдавайте захарта – трябва да добие хубав карамелен загар, но внимавайте да не започне да почернява твърде много.
– Когато захарта достигне кехлибареното кафяво, изсипете маслото вътре. Да, заедно с портокаловите кори. И сега поразбъркайте с тел.
– Следващата стъпка е да изсипете ампулката ванилия в портокаловия сок.
– А сега изсипвате портокаловия сок в захарно-масления карамел. Може да се пени, може да изпусне доста пáра, а самата захар вероятно рязко ще се втвърди.
– Нищо, вие бъркайте с телта, докато се разтопи. Може сега да оставите малко да поври на височка температура (ползвах 7 от 9), като бъркате, за да се изпари малко от водата. 3-4 минути вероятно ще стигнат.
– Изсипете сместа в дълбока купа и оставете да се охлажда. Няма да ви е нужна студена, но не и гореща, тъй като следващата стъпка е…

2) Яйца
– Да, поохладения карамел разбиваме с яйцата. Всъщност ПЪРВО разбиваме с миксер самия карамел, ей така, да го направим малко по-кремообразен.
– Едно по едно добавяме двете яйца, като постоянно разбиваме с миксера.

3) Брашно
– Така де, вече сме омешали брашното, пудингите, содата и солта.
– Сега ги сипваме в мократа смес, на 4-5 пъти. Когато сместа се хомогенизира, сме готови.

3.5) Стъпка-изненада!
– Охлаждаме тестото поне 2 часа в хладилник.

4). Печене
Тавата Фурната (благодаря на Йоана!) е загрята на 175С.
– Оформяме топченца с размер на дребни орехи и ги подреждаме върху тава, покрита с хартия за печене.
– Печем всяка партида около 12-14 минути, или докато ни изглеждат точно толкова златисто-бронзови, колкото искаме. В крайна сметка, разни фурни -разни идеали.
– Вадим, охлаждаме, ядем!

И така, това са курабийките с вкус на портокалово-маслено-солен карамел и са чудесни!

курабийки
курабийки

социалният експириънс “раклет”

Първо ще се оправдая – социален като в social (network): споделяне, шерване, you know, the works.
А експириънс – защото тази думичка е толкова по-богата от българските си преводи.

Оправдах се, продължавам с важното.

Искам раклет!  Може и да се срещне под името raclette 🙂 Ама не сиренето, а скаричката. Грила. Печката. За незапознатите, това е едно много симпатично устройство за приготвяне на храна, от швейцарски произход.

По-готиният брат на фондюто.

раклет
раклет (снимка: Benjamin Jopen)

Както се вижда в снимката, туй устройство има горно и долно ниво. Горното ниво е една плоча, под която (ама точно под нея) има нагреватели (или реотани). Долното ниво пък служи за поставяне на едни чинийки (мини-тиганчета). Идеята е, че на горната плоча могат да се запекат разни зеленчуци и мръвки, а в тиганчетата се разтапя самото сирене раклет. Или някакво друго сирене.

Разбира се, този уред предразполага към експерименти. Това е една от причините да ми е толкова любим. Слагаш си 10 купички на масата, в които има различни продукти – сирене, кашкавал, шунка, яйце, царевица, гъби, маслини, пеперони, чушки, лук… След което си избираш кои от тях искаш да сложиш в тиганчето си, монтираш тиганчето в раклета и чакаш да се позапекат нещицата.

Нещо като пица по желание без тесто. Кефче на резенчета!

Но най-готиното на раклета, поне за мен, е фактът, че това не е просто уред за готвене. Не е скара, или печка, или грил. Няма един основен готвещ.

Не.

Раклетът е социално гастрономическо устройство. Раклет с 6 тиганчета е супер готин начин шестима приятели да изживеят кротката си, домашна вечеря. Винце или биричка, музика или филм, 10 купички с разнообразни продукти, хубава музика… и един раклет на средата на масата, около който си готвим заедно.

Раклетът е малко домашно събитие waiting to happen 🙂

И преди съм казвал, че най-хубавото на храната е това, че можем да я споделяме. Яденето е социално явление. (Храненето е биологическо.)

И друго предимство има. Тиганчетата не са много големи, което означава, че храната се приготвя на сравнително малки порции и се яде по-бавно. Което е предпоставка да ядем по-малко, както и да си общуваме, докато чакаме кашкавалчето да се разтопи под реотаните.

А ако някой все пак настоява за хляб, може да си го гарнира с хумус, тиросалата, баба гануш, кьопоолу, лютеница, или просто масло с подправки.

Ама хубаво звучи, а?

🙂

а дали?

Дали ще има някаква промяна в общото ми физическо състояние, ако предприема един гастрономически експеримент?

А именно – ако се храня изцяло с био храни, като заделям същото количество средства за тях, което отделям за храна в момента?

Дали ще оцелея? Все пак био храните са значително по-скъпи, може да не ми стигнат?

Дали ще се справя? Не са много местата, където човек може да се храни био. Особено ако предпочита да вечеря навън.

Или пък ще успея най-после да се накарам да се храня умерено, и на всичкото отгоре – полезно?

Още не съм го решил, но тази мисъл ми се върти из кухарката…

(анкетка)

А и гледах Food, Inc.