Сладкишът е издънка на рецептата за лесен есенен бананов кекс, само че с няколко промени. Може и без промените, а просто да се заменят 3-те банана с 2 банана и 2-3 круши… Няма лошо.
Но все пак, ще опиша и конкретната рецепта – току виж се оказала по-яка!
Трябва да си призная, че “beurre noisette ginger cake” звучи толкова по-специално… Но наистина е много вкусен сладкиш, а не е особено труден.
https://www.instagram.com/p/BEDYcCYHwhB/
Ароматите са много приятни и се комбинират добре, препоръчвам го от все сърце!
Продукти:
1чч пресято брашно
1/2чч ванилов пудинг (ползвах пудинг за варене на Dr. Oetker)
2-3чл (препълнени) джинджифил на прах
бакпулвер
1чл сода
1.5чл сол
1чч кокосова захар
ванилия (ползвах 1/2 течна на Dr. Oetker)
1/2чч кисело мляко
120гр масло
60мл олио (ползвах от макадамиа)
2 яйца
1сл матча
1сл пудра захар
Приготовление:
Загрейте си фурната на 170С
Изсипете захарта в дълбок съд, в който ще забъркате тестото
Сложете маслото в тиган (най-добре със светло дъно, примерно керамичен) и го запържете на силен огън
След като започне да кипи, бъркайте постоянно с дървена шпатула, докато забележите, че маслото започва да мирише на карамел и че започват да се появяват ситни, кафяви частици – ще бъдат много, но внимавайте да не почернеят (ето кратко видео)
Изсипете веднага горещото масло върху захарта – постарайте се да изсипете и всичките кафяви песъчинки
Бъркайте, бъркайте, бъркайте!
Добавете олиото, киселото мляко и ванилията
Бъркайте, бъркайте, бъркайте!
Ако прецените, че сместа е достатъчно хладна, добавете яйцата едно по едно и…
Бъркайте, бъркайте, бъркайте!
Добавете брашното, пудинга, джинджифила, солта, содата и бакпулвера с (познайте!) постоянно бъркане
Ако това са всички съставки, освен пудрата захар и матчата, значи сте на прав път
Ако сместа ви се струва гъста, може да добавите малко вода (или мляко), а ако ви се струва рядка – ръснете още малко брашно
Намазнете си съда за печене, набрашнете го (а може и да го напудингите, няма лошо!)
Изсипете си сместа в съда
И печете 40-50 минути
След като извадите, охладете
А накрая, смесете матчата и пудрата захар и с тях наръсете сладкиша
Много обикновен, но същевременно супер приятен и ароматен сладкиш, който много си отива с топли напитки. Вероятно всички го помним – онзи шоколадов кекс от детството ни, за който сме помагали, и сме облизвали бъркалките на миксера… Само ароматът му е малко по-фънки с джинджифила и кафявата захар. И наистина, толкова хубаво върви с чай! Сега пия един чудесен оолонг (не е ли по-вярно “уулонг”?) и ароматът му се смесва с шоколадовия дъх на кекса…
Понякога чак ме е яд, че пропускам да си хапна от сладкишите!
Продукти:
– 1.5чч пресято бяло брашно
– 1/2чч какао
– 2-3чл (препълнени) джинджифил на прах
– 1чл бакпулвер
– 1чл сода
– 1чл сол
– 250гр мусковадо
– 1 ампулка ванилия (ползвах бурбонска на Dr. Oetker)
– 1/2чч течна сметана
– 60-70гр масло
– 1/4чч олио (зехтин, ленено…)
– 2 яйца
– 1 много късо еспресо (или 2 плътни ристрети)
– незадължителен елемент – един шоколад с поне 85% какао
– незадължителен елемент 2 – парче джинджифил, колкото голям орех, настъргано много наситно
(тия незадължителни елементи всъщност правят сладкиша по-интересен)
Може продуктите да изглеждат много, но реално основата е брашно (и бакпулвер) + захар + мазнина + яйца. Дори сметаната е незадължителна, а останалите неща добавят цвят, аромат и вкус.
Приготовление:
– Маслото и олиото се слагат заедно в съд и се загряват, докато маслото се разтопи, а може и докато сместа заври.
– Ако използвате шоколад – излейте тази смес върху шоколада и разбъркайте, докато се разтопи.
– Тази смес изсипете върху кафявата захар, добавете ванилията и разбъркайте хубаво с миксер. Оставете малко да се поохлади, и отново разбийте.
– Сега добавете едно по едно яйцата, като разбивате постоянно с миксера.
– Сега добавете и сметаната, като продължавате да разбивате.
– Сега е моментът да добавите половината брашно.
– Сега кафето. (И настъргания джинджифил.)
– Сега другата половина брашно, заедно с всичко останало.
– Фурната, разбира се, е загрята предварително, на 165С.
– Намазнявате хубаво един ринг за торта, с онова дъно, което има нещо по средата (bundt cake) и го поръсвате с какао, или брашно, или и двете.
– Изливате сместа, заравнявате я хубаво с шпатулата, удряте я 3 пъти на плота (или на пода), след което я поставяте на плота (или на пода) и я завъртате хубаво 1-2 пъти. Като пумпал. Чрез тези ритуали ще махнете мехурчетата, останали в тестото, и ще му помогнете да се разпредели равномерно.
– Печете около 50 минути, но все пак си имайте една клечка за зъби наблизо.
– Охлаждате, вадите от ринга и, ако имате търпение, сервирате чак на следващия ден 🙂
Както казах, много си отива с кафе или чай. А ако искате, можете да залеете все още ненарязания (но вече обърнат в чиния) кекс с ганаш, или с карамел, или с нещо по ваш избор.
Така де, в българския просто няма правилна дума за spicy. Подправени, пикантни, ароматни, но всичко накуп. А снапс – това са бисквитки тип крекери, но мааалко по-пръхкави, може би.
И така, това е моя експериментална вариация на коледните джинджифилови курабийки. След като се получи първата партида, установих, че се нуждаят от някакъв мек цитрус, иначе бяха твърде спайси. Затова реших да експериментирам и със солен карамел, като го направя без сметана, но с портокал.
Получиха се жестоки!
Тестото е по-скоро маслено, но не баш – има и яйца. Имайте предвид, че тази рецепта ме завърза за кухнята за няколко часа, защото се получиха над 200 бройки. Трябва да отбележа, че се получиха толкова много, при тесто, разточено до дебелина 2-5мм и форма за сладки с диаметър около 3см.
Също така, установих, че крайният размер на снапсовете е функция на дебелината на тестото. Когато тестото беше с дебелина около 2мм, снапсовете не се надуваха изобщо и ставаха малко по-тъмни и много по-хрупкави. Когато пък беше с дебелина 3.5-5мм, тогава крайният им размер беше поне 4см, бяха малко по-дебели и по-пръхкави.
Също така, ще опиша тофито (соления карамел) както аз го направих – процесът е малко по-времеемък, защото първо карамелът ми кристализира и се втвърди, след което успях чрез 1-2 допълнителни стъпки да постигна необходимата консистенция.
– В някакъв съд комбинираме и омешваме брашното, содата, солта, подправките.
– В по-голям съд разбиваме с миксер захарта, мусковадото, олиото, меда и маслото (размекнато или разтопено), докато стане плътна смес.
– Добавяме едно по едно яйцата, с постоянно бъркане.
– Добавяме сухите продукти на 4 пъти, като 3-тия път може да се наложи да сменим накрайниците на миксера със спиралните бъркалки за тесто, а 4-тия път може да се наложи да довършим на ръка.
– Когато всички продукти са хубаво омешани, може да поразмесим тестото на ръка още малко, след което го покриваме плътно с фолио и го оставяме да се охлади поне 2 часа. Може и 24 🙂
– След това, набрашняваме гладка повърхност, слагаме тестото върху нея и го разточваме – трябва да се получи 2 до 5мм дебел лист.
– Фурната ни е загрята на 175С.
– Набрашняваме леко и отгоре, вече разточеното тесто.
– С избраната формичка изрязваме курабийки от тестото, подреждаме ги в тавичка, покрита с хартия за печене, и печем 8-9 минути.
– Когато сме нарязали цялото тесто, събираме изрезките, омесваме нова топка и разстиламе на нов лист.
– Изваждаме изпечените курабийки и оставяме да се охлаждат.
– Когато се охладят, капваме по колкото преценим карамел (описан по-долу) върху долната страна на курабийките и оставяме отново да се охлади, докато стегне карамелът.
– Препоръчително е курабийките поне да пренощуват – както повечето тестени изделия, ще бъдат по-вкусни на другия ден.
Продукти за солен карамел (тофи) с портокал:
– 1ч захар
– 1/2ч мед
– 1/4ч вода
– 250гр масло
– 2чл по-едричка морска сол
– 1/2 течна бутер-ванилия (Dr. Oetker)
– кората и сокът на 1 портокал
Приготовление на соления карамел:
– Захарта и водата се сипват заедно в съд. Съдът е най-добре да е стоманен, с дебело дъно, но задължително да не е тефлонов!
– Загрява се котлонът на средна-към-висока степен (примерно 7 от 9) и с тел леко се разбърква от време на време.
– Сместа започва да ври и да се пени – тогава най-добре да не се бърка повече.
– Междувременно, 1/2 от маслото се разтопява, като към него се добавят портокаловите кори.
– Когато сместа добие карамелен аромат и тъмнокехлибарен цвят, добавяте маслото с портокаловите кори и разбърквате хубаво. Махате от огъян.
– Добавяте солта и ванилията и доразбърквате.
– При мен тази смес кристализира и след като малко се охлади, направо се втвърди.
– Добавяте сока от портокала и разбивате бучките, така че да се получи колкото се може по-хомогенна смес.
– Връщате на огъня, но вече на средна-към-ниска степен (4 от 9) и бъркате хубаво.
– Когато започне да ври, бъркате още около минута, след което добавяте другата 1/2 от маслото.
– Оставяте да поври още до минута и сваляте от котлона.
– Бъркате постоянно за 3-4 минути.
– Добавяте 1/2ч мед.
– Бъркате, бъркате, бъркате…
– Оставяте да се охлажда.
Когато карамелът вече е по-гъст от мед, можете да подредите курабийките с долната страна нагоре (поне аз прецених, че така е по-смислено) и да им капнете по малко от портокаловото тофи. След което ги оставете поне няколко часа, или до следващия ден. Просто нямате представа колко по-вкусни стават, след като са престояли! А на другия ден можете да ги слепите 2 по 2 – стига да не е лято (т.е. температурите да са твърде високи), карамелът стяга до перфектната консистенция. Но наистина не мисля, че това са удачни бисквити за лятото.
Мойта мамка прави една страхотна салата, която днес беше обогатена с още няколко идеи.
Не е никак сложна, но за сметка на това е супер вкусна. И особено customizable.
Продукти:
1 краставица
1 червена чушка
1 морков
1 зелена чушка (а може и жълта)
2 люти (ама люти!) чушлета
2-3 скилидки чесън (или много повече)
1 връзка магданоз
1/2 връзка копър
1 ябълка
пресен джинджифил (колкото едър орех)
1 лъч звездовиден анасон, стрит в хаванче
плодов оцет (ябълков, вишнев, малинов…)
олио (зехтин, ленено, орехово…)
щипка сол
Приготовление:
Както се вижда, всичко е на око. Препоръчвам чушките да не са измислените, красиви зимни камби дето ги продават по големите вериги, щото със същия успех може да се ползват и пластмасови.
Всичко се наситня на дребни кубченца, ама наистина дребни. И като казвам всичко, това включва дори стъблата на магданоза и копъра. (Някой път ще сложа и стръкове целина, да видим…) Единствено джинджифилът и чесънът може да се стрият, а лютите чушлета да са на ултрафини кубчета (или ситно ренде).
После се слагат подправките (на око и на вкус), залива се с оцет (на око и на вкус), разбърква се хубаво, и се добавя олиото (на око и на вкус).
Аз си признавам, че обичам с повечко оцет, повечко чесън и повечко люти чушлета 🙂
Салатата е най-вкусна когато попрестои малко.
И на всичкото отгоре, може да се добавят/отстраняват продукти по желание. Дори само с краставица, чесън и оцет, пак е много вкусна.