яко шкембе

На фурна. Не чорба. Даже го готвих в глинена тавичка!

View this post on Instagram

The Шкембето

A post shared by muiiio (@muiiio) on

Нещото се приготвя много лесно и е неочаквано вкусно! Първото ми собственоръчно шкембе (ако не броим вграденото) 🙂

Продукти:

  • 1/2кг телешко шкембе (може и повече)
  • 1/2кг гъби (може и повече)
  • 125гр масло (всъщност всички количества са ориентировъчни)
  • 250гр кашкавал
  • 300-400гр домати (използвах на кубчета от консерва)
  • 2-3 стръка пресен чесън
  • 2-3 скилидки стар чесън (или примерно 1чл сушен)
  • 1чл лют червен пипер
  • 1чл черен пипер
  • 1/2чл сол
  • 2чл риган (ползвах сушен)
  • 2чл босилек (пак сушен)
  • всякакви други подправки, които ви се сторят удачни

Приготовление:

  • Загрявате си фурната на 200-220 С
  • Сварявате си шкембето (ползвах бланширано, варих го  20-30 минути)
  • Насипвате го на дъното на тавичка (или пък в керемида, или йена…)
  • Отгоре нарязвате гъбите
  • Разпределяте маслото на парченца равномерно сред гъбите
  • Запичате за около 10 минути – да се разтопи маслото, да омекнат гъбите
  • Междувременно омешвате доматите, чесъна и подправките
  • Вадите тавичката от фурната и заливате със соса
  • Връщате във фурната за 20-30 минути (на око)
  • Пак вадите и настъргвате на едро кашкавала отгоре
  • Връщате във фурната за 10-ина минути – докато се запече кашкавалът
  • Готово!

бяло зелено червено

Когато бях малък, прекарвах по цели седмици и месеци на село, особено пролетта, лятото и есента. Днес, докато си правех поредната чаша чай, Диди мина покрай мен с чиния с домати, чушки, краставици и сирене.

И ме лъхна на лято…

Онова лято, което помня от детството, на село. Ходехме да пластим, пасяхме козлетата, ловяхме черна мряна в рекичката…

Селото ми е заклещено между два високи баира – единият иглолистен, другият широколистен. Над тях постоянно лети герак. Тясно и дълго село, поне 3 километра. От едната страна на рекичката къщите се катерят по широколистния баир.

Бяло

Облаците над балкана – пухкави, памучести, дъждоносни.
Козето сирене – солено, ароматно, ронливо.
Хлябът от пекарната – ръчен, с коричка, мек…

Зелено

Балканът.
Чушките от градината – големи, ароматни и хрупкащи.
Краставиците от градината – малки, криви и сочни.
Пресен лук и пресен чесън – ммм…

Червено

Най-истинските домати на света!

Това беше обядът ни, когато ходехме по баирите да пластим сено. Мисля, че това е най-хубавият обяд на света. Никой мъфин, пудинг или пай не може да се сравни с него. Никое суфле. Никой бургер, никой хот-дог, никоя пица дори!

Вкусен, ароматен спомен от преди 20 години…

И най-истинската ми асоциация с тези три цвята.