Tag Archives: диета

ама то е с мед!

мед

“Благодаря, но не ям сладко.” – така най-често отказвам, когато някой предложи да ме почерпи с някакъв сладкиш. (На 31-вия си рожден ден си изядох тортата и спрях да ям сладко. Случват се изключения, но те са именно това – изключения.)

Все по-често получавам един отговор, който все по-често ме нервира – “Ама то е с мед!” (Може и с агаве.) “Диетично е!”

Явно има някаква магия в меда. И в агавето. И в кленовия сироп. И в кафявата захар, че и в кокосовата. Защото те са “естествени” и “от природата”. Защото (уж) не са рафинирани и обработвани. И тази магия кара хората да ги възприемат като по-диетични алтернативи на good old бяла рафинирана захар.

Забележка: Когато “диетично” се подхвърли в разговор, приема се, че става дума за продукт, от който на човек няма да му бухнат паласките (както казва @katastrofia), тъй като това е най-честото значение на думата в ежедневието. Друг е въпросът какво всъщност означава диета и колко разнообразни могат да бъдате целите ѝ.

Какво точно го прави диетичен тоя кекс, като е с мед? Кое му е диетичното на меда? Какъв е тоя спешъл мед, дето вие ползвате, който е толкова некалоричен и нисковъглехидратен?

Ако наистина е “от природата” (а не обработван с цел одиетяване), то той си е чисто въглехидратен и висококалоричен, дори много близък до захарта. Ще кажете, че е богат на някакви си микронутриенти? Е, ако дефинираме “богат” като “по наситен на фона на бялата захар” – да, вероятно е така. Не знам колко от тия специални вещества оцеляват термичната обработка. Но мога да ви посоча десетки храни, които са много по-богати на въпросните витамини и минерали. И дори не са “суперхрани”! Само ми кажете кой от микронутриентите в меда ви е важен, за да ви кажа дали да си го набавите от спанак, от яйца или от някаква мръвка…

Всъщност това и сами можете да го разберете – само се поинтересувайте! Интернет е голям и информация дебне отвсякъде. И източници, и доказателства…

Сега, да се върна на основния проблем – дори и да беше толкова супербогат на тези витамини и минерали, медът си остава недиетичен. Приемам, че гликемичният му индекс може да варира, в зависимост от партидата – същото важи и за разните нерафинирани захари. Но по същия начин, вашият кекс може да бъде с по-нисък гликемичен индекс, ако вместо 2чч захар, сложите само 1/2.

Сега, в нечия глава вероятно назрява аргументът за “естествения антибиотик” – дори и да беше така (а то май е така, но само при външно/повърхностно прилагане), това не е аргумент в полза на “диетичността”.

А ако ви интересува агавето – респективно фруктозата, която е основната му съставка – просто изгледайте това!

Междувременно, смятам, че основната роля на меда и разнообразните пъстри захари е да допринесат за по-богат и интересен аромат. Най-вече.

– – – –

снимка от Dino Giordano

аз не обичам сладко

сладкиши
сладкиши

Заглавието е подвеждащо.

Отчасти.

Нали преди време коренно промених начина си на хранене, та сега много рядко ям сладко – избягвам дори нещата с нискокалорични и безвъглехидратни подсладители, включително стевия. Дори дъвки не дъвча! Така съм си решил – за да не се изкушавам излишно.

(Режимът всъщност е по-сложен, като избягвам и тестени/зърнени, млечни и бобови храни, ям повече мазнини, но 1-2 дена седмично наблягам на въглехидрати…)

Обаче научих едно нещо за себе си – сладкото, само по себе си, не ми е слабост, и никога не е било. И тук всеки, който ме познава, или е виждал как нагъвам Нутела направо с пръсти от буркана, се ухилва ехидно, защото явно се опитвам да ви метна.

Ще го обясня така: никога не съм изпитвал желание да изям лъжица захар.

Ето, тя е същността на сладкото. Но не я харесвам. Дори в кафето си не слагам захар.

Това, което всъщност ми харесва, е комбинацията от вкус, аромат и текстура. Предполагам, че това е така за много хора – вероятно за повечето сладколюбци.

Всеки има нещо сладко, което ненавижда – мед, сутляш, грис халва, толумбички, круши… Обикновено е заради комбинация от вкус, аромат и текстура, която не ни харесва.

Защо пиша този текст?

След като реших да огранича сладкото, малко по малко измислих един хак, за да си помогна. Все пак, преди ядях шоколад всеки ден – с цели лешници, с карамел и морска сол, с бадеми… Трябваше да свика да не го правя, но да не се чувствам така ужасяващо лишен от това удоволствие!

Купих си ароматни чайове. Всякакви видове Yogi Tea (най-много обичам детокс или мъжки чай), Clipper (зелен с гинко и касис, или лимон и джинджифил), насипен чай от Veda House (Вата Доша е невероятен!) или “Моменти” (чили трюфел, о, да!), плодови – ябълка с канела, бъз и касис, билкови… И всеки ден си правя нечовешки количества чай в една огромна чаша – 500мл вкус и аромат. Но това невинаги ми стига напълно, затова от време на време добавям още един елемент, който, според моя хранителен режим, мога да си позволявам – макар и в някакви разумни граници. А именно – сурови ядки. Сега към чашата чай, ако много искам, си добавям една шепа бадеми, като си ги хрупкам бавно-бавно, сладко-сладко, един по един. Те добавят текстура и допълнителен вкус.

Така мога да комбинирам – шепа орехи с чай ябълка и канела, шепа ситни лешници с чай с чили и какаови зърна, шепа бадеми с кафето (добре де, и кафе пия). Първите 2 дни без сладко са някак напрегнати, защото човек като е свикнал, си го иска. Но успее ли да издържи, оттам насетне този хак върши перфектна работа. Особено ако някои от чайчетата съдържат малко сладък корен (женско биле, лакриц) – той добавя много приятна, лека сладост към чая.

Това е моят начин да не изпитвам нужда от сладкиши. Действа, а и ми харесва.

Някои дори твърдят, че е полезно!

козунакless

За 2013г. си обещах една тумба неща. Рано е да преглеждам списъка, за да видя докъде съм стигнал, но няколко от важните обещания всъщност хванаха дикиш! Със сигурност онези, свързани с хранене и спорт.

Спрях сладкото, спрях и тестеното. Съвсем. На 100%. Всъщност се хванах с хранителен режим, който смятам за здравословен и пълноценен (wholesome) – ям най-вече сурови зеленчуци, понякога задушени зеленчуци, сурови ядки, печени/варени меса, яйца (варени, бъркани, мишмаш), кисело мляко, масло, сирене и кашкавал. Млечните – сравнително рядко, освен маслото и киселото мляко. Увеличих водата и чайовете, и съвсем ограничих алкохола – бира или червено вино, но много, много рядко.

Това май се явява нещо като средиземноморска диета, или палеолитна, или може би Зоната?

По подобен начин спрях и цигарите – cold turkey. Вече почти година!

А защо пиша за това точно сега?

Защото взе, че дойде Великден. С всичките си изкушения и сладости. Най-вече козунаците.

И какво направих аз?

Реших, че няма да ям козунак. Ще продължа да спазвам режима си и да не консумирам сладко и тестено.

И всички ме зяпнаха невярващо, все едно съм полезно изкопаемо, или внезапно са разбрали, че съм изнасилвач-рецидивист, военен изменник и сатанист едновремнно.

“Ама как няма да хапнеш козунак?!”

“Ти си луд, за лекар си!”

“Е, не, това са крайности, хапни си малко!”

Ми… няма! Не знам за другите, но в моя случай това е все едно да кажеш на recovering алкохолик:

“Абе пийни едно малко, какво толкова! Полезно е за здравето!”

Същото е и с цигарите. Затова от Май 2012 не съм запалил нито една цигара.

Дълготрайните резултати се постигат само чрез дълготрайни промени в начина на живот.

Защото се страхувам, че след една-едничка цигара, или хапка козунак (или шоколад, или торта, или сладолед…), ще последва лавина. Защото бях пристрастен и към двете. Просто явно никой не си дава сметка, че човек може да се пристрасти към сладкото. Аз съм доказателство – може. А има твърде много доказателства, че захарта (и тестените храни, и като цяло преработените /processed?/ храни) е изключително вредна и една от най-сериозните отрови на последните десетилетия.

Моето решение да се откажа от тези храни някак нарушава нормалността на заобикалящата ме среда. И тя се съпротивлява – опитва се да си върне предишното равновесие, постигнато след толкова много години маркетингови усилия, били те от страна на големи корпорации (повечето шоколади, вафли, сладоледи), или на местни браншове (банички, толумбички, милинки)…

(Всеки път като видя реклама на някаква бърза, сладка храна тип вафла или зърнена закуска, в която реклама някой ни обяснява как тази закуска ни била давала още повече енергия, се чудя къде точно в нашето общество има човек – таргет на тая реклама – който е low on energy.)

Дотук – добре. 2 месеца без сладко и тестено, поне 3 пъти на седмица във фитнеса, от време на време джог из парка… Около 14кг надолу от последния набъбващ пик покрай новогодишните празници.

Надявам се, че хората ще спрат да ме гледат все едно имам нещо на лицето, като отказвам торта, парфе, тутманик или баница. Или пържени картофки. Или бира. Като се погледна в огледалото, стигам до извода, че съм си изял моя fair share от тия вкусотии. Ред ми е да се поправя 🙂

Но на агнешко ще си отям!

Хайде, лека нощ 🙂

P.S.
Препоръчвам да гледате това:

дай едно кило!

Едно по едно, вече са 10. Йей! Така де, реших да взема да смъкна някоя и друга паласка. Винаги съм ги имал, вероятно винаги ще ги имам – генче и воличка, кво да ги правя!

Да бе, знам, че някой ще каже, че с усилие и самоконтрол мога да се преобразя. Знам. Вярно, ако съм като ей тия хора в клипа по-долу, 100% мога.

Само че познайте какво!

Не съм и не искам!

Да, хубаво е човек да не е тлъст и да се харесва. Сигурно е приятно и да се погледне в огледалото и да види някакъв супермодел. Но наистина, не бих желал да посветя живота си и всичката си енергия на плочките. А при моите дадености и настоящото ми телосложение, наистина това е цената, която би трябвало да платя.

Не искам плочки, ако ще трябва за тях да променя всичко около себе си, да жертвам времето и всичките си слабостии (много съм мързелив…), да отделя повечето си усилия за да ги постигна и поддържам. И най-вече, ще трябва да мисля за тялото си не като за единственото място, в което живея, а като за билборд, защото плочките, сами по себе си, са моден аксесоар.

И една тангента: Мисля си, че природата е създала слаби хора, пълни хора, жилави хора, яки хора и т.н., основно с цел да може да защити вида в случай на всякакви разнообразни бедствия. На бас, че дебелите хора биха могли да се окажат спасението на човечеството в случаи на дълги лишения! Ми да, тогава ще останат само те. Ъм… ние 🙂

Междувременно, предприех нещо – хранителен режим, който вече спазвам 2 седмици. И най-забавното е, че го правя без усилие, без да ми е трудно и без да ми липсва сладкото.

На мен! The chocolate monster! 

Наистина не очаквах да успея, но ето на – стана като с цигарите. Взех решението и ХОП! – вече не усещам лишение.

Иначе режимът се състои най-вече в следното: спрях всичко сладко (съвсем всичко, без значение какъв е подсладителят); спрях всичко тестено (ключова дума – брашно); спрях преработените храни – сосове, консерви, колбаси, неща в пакетчета, готови напитки и т.н. (единствено си позволявам сирене, кашкавал и кисело мляко, но внимавам какви са); а вече от години не пия нищо друго, освен вода, чай, кафе, бира и вино.

А пък това, което се опитвам да правя, е да консумирам храните максимално близо до естествения им вид (доколкото е възможно). С други думи, зеленчуците са по-често сурови, също и ядките, месата са варени/печени, не ям нищо пържено или панирано. Е, освен ако не ида у баба, а тя е сготвила някаква манджа, която има запръжка. Какво да се прави, някои хубави неща не се променят 🙂

Изглежда като нещо между ВМНВД (а, да, хапвам мазно месце и не бягам от маслото и зехтина) и палеолитната диета.

Но пък не съм се отказал да приготвям сладкиши за другите.

И така – Муйо без шоколад. Да видим до кога и с какви резултати. Амбицията ми е да изкарам 100% така по време на Великите пости – моят контрапост. А след това или да продължа колкото мога, или да си позволявам да “мамя” не по-често от веднъж на 2 седмици. Примерно. It’s a work in progress.