аполитични или неотговорни

Не написах “безотговорни”, защото нямаше да е коректно, нито вярно.

Скоро с една от най-близките ми приятелки си приказвахме за ДЕОС. Казах ѝ, че е много важно в момента да съберем колкото можем повече членове, за да може да бъде регистрирано движението и да просъществува и нататък като политическа формация. “Не мисля, че ще ви е особено трудно,” каза ми тя.

Не?

Да видим…

Според мен, хората, които биха се присъединили към ДЕОС, са мислещи, работещи, активни, образовани, любопитни, информирани… Опростено обобщение, но предполагам става ясно. Някои са предприемачи, други са служители, трети са учени, четвърти са бюрократи – но все пак, по един или друг начин, се вписват в стереотипа.

И така, да кажем, че имам 10 много близки приятели, които са именно такива (вкл. горепосочената ми приятелка). Когато стане дума за участие в партия, те не желаят. Този не харесва един от учредителите, онзи е аполитичен, трети има проблем с някоя конкретна идея…

Равносметката е 0 / 10.

Разбира се, не мисля да виня и укорявам никого, don’t get me wrong! Най-малкото, аз допреди няколко месеца имах абсолютно същите съображения. Това, което направих, след като толкова години твърдях, че никоя партия не може да ме има, е чиста проба поемане на риск. Който дори аз не мога да оправдая без да се осъмня.

И се замислих – защо е толкова трудно да се убедят именно тези хора, които са толкова важни, да се включат в едно политическо движение? Не, те не са аполитични, защото имат ясно мнение за много политики; защото морално подкрепят конкретни идеи; защото могат да посочат ориентировъчно къде стоят в политическата координатна система…

Не са и безотговорни, защото заемат конкретна гражданска позиция и избират да я защитават – дали гласуват, за кого гласуват, дали участват в протести, или в неправителствени организации…

Друго е.

Да се включиш в полтическо движение означава да бъдеш отговорен за неговото поведение. Не косвено, както при изборите, където участието ти е лично, непублично и коригируемо след някоя и друга година. Тук ти заставаш в цялата си прелест, с име, ЕГН и публична подкрепа. И това се превръща в исторически факт. Ти си повече от гласоподавател, който делегира своята отговорност; вече си съучастник и съвестта ти е уязвима. Вече носиш истинска отговорност за последствията от политическите действия.

Това може да е прекалено тежък товар. Особено ако не си напълно – ама напълно! – убеден в тази формация, за която някой си те агитира.

Лошо, защото никога не можем да бъдем 100% убедени във всичко. Не можем да се предпазим от всичко. Не можем да знаем всичко. Можем само да опитаме да увеличим шансовете си за успех – да се подготвим за него, а не само да чакаме той евентуално да ни се случи. Такава е цената на обединенията – силата им се гради чрез жертването на максималната индивидуална автономност. Разбира се, има инструменти да си помогнем и в такава ситуация – чрез активно участие при вземането на решенията и активно участие в дискусии…

Исторически, политическите движения са дискредитирани. Винаги опорочени. Но не мога да измисля друг начин, по който човек да може да влияе директно на политиката. Освен, може би, чрез think tank-ове, които, обаче, са опорочени по свой собствен начин.

Нема угодия!

Реших да се опитам поне един път да помогна проактивно и да поема някаква дългосрочна (съ-)отговорност. Надявам се да се окаже правилно решение. Надявам се, че ще видя потенциални грешки и ще помогна да бъдат предотвратени. И че ще има смисъл това усилие.

да приготвим нещо заедно

Умишлено не написах “сготвим”, защото в този текст няма да става дума за храна.

Похвалих се тук-там, че преди няколко дни официално станах член на политическа формация. След като години наред твърдях, че аз никога, никога няма да направя такова нещо! Е, на 32 годинки ми дойде друг акъл.

ДЕОС
ДЕОС

Позволете ми да ви представя ДЕОС – Движение за Европейско Обединение и Солидарност! Една все още малка група хора, която започна да се събира по време на #ДАНСwithME. Това са онези хора, чието присъствие на протестите заедно с мен ме провокира да заявя, че аз отново съм българин.

Това, което ми казаха ДЕОС е:

“Ако ти харесва това, което правим, мислим и целим, заповядай при нас!”

Аз ги харесвам, особено харесвам някои от хората зад идеята. Реших, че това е първият ми шанс да направя нещо проактивно – повече от гласуване (активно), шерване и лайкване (пасивно). Проектът е съвсем млад, нещата ще се оформят от тук и занапред, но това, което е важно в момента е да бъдат събрани задължителните по закон бройки регистрирани. А и ако искам нещо да се случва някак, може би е добра идея най-после да се включа в неговото случване, а не само да наблюдавам отстрани и да цъкам.

Всъщност не бях прав в първото изречение – ей сега ще стане дума за храна:

Когато организираха Учредителното събрание, ДЕОС казаха, че няма да има кебапчета. Нито тогава, нито когато и да било. Защото не онези, които търсят краткосрочната изгода, са хората, с които гледаме в една посока.

Хората, чието място е в едно такова движение, са онези, които биха искали да помогнат да се промени ръждясалото статукво, почиващо върху трудноподвижните политически бегемоти, където “партийната линия” е единственият вектор на поведение. Това са тези хора, които виждат проблемите, водещи до легендарната бюрократична мудност у държавната администрация. Тези, които са склонни да критикуват “своите”, когато видят грешките им. Които са склонни да спорят, да обсъждат и да си признават, когато не са прави. Да поемат и да търсят отговорност.

Целта на този текст не е да ви убеди, че ДЕОС е панацея. Нито да ви убеди, че трябва да станете членове.

Единствено бих се радвал ако някой се припознае в горенаписаното, да отвори сайта на ДЕОС, да поразгледа, да попрочете… и ако прецени, че си заслужава – да помогне на движението да покрие исканите от закона минимум 2500 регистрирани члена.

И, както се казва, нека това бъде само началото!