шоколадова торта с гинес, бейлис и тофи

Тази торта беше за рождения ден на @ellity и хич не беше лоша. Беше грозна, но това никога не пречи една торта да бъде изядена. Идеята ми даде @task_struct, който редовно приготвя бирени торти.

торта

Ето я тортата, омазана с Бейлис крем и наплескана с тофи…

Заклевам се, вкусна е!

Това, което не се вижда, е шоколадовият ганаш между двата блата 🙂

Продукти:

Блат:

  • 125гр масло
  • 100гр тъмен шоколад
  • 1ч Гинес
  • 1/2ч какао
  • 2ч брашно
  • 1.5ч мусковадо
  • 1.5чл сода
  • 1чл сол
  • 2 яйца
  • 3/4ч квасена сметана

Ганаш:

  • 200гр тъмен шоколад
  • 100мл сметана
  • 60гр масло
  • 2сл уиски

Бейлис крем:

  • 220гр масло
  • 2 кутийки Филаделфия
  • 1ч пудра захар
  • 1/4ч Бейлис

Тофи:

  • 60гр масло
  • 100гр мусковадо
  • 3сл течна сметана
  • 1/2чл сол
  • ванилия

 

Приготовление:

Блат:

  • Разтопявате маслото и шоколада в тенджерка
  • Когато се разтопят, добавяте Гинеса
  • Постоянно бъркате, докато лекичко позаври
  • Добавяте захарта и продължавате да бъркате
  • Оставяте сместа да се поохлади
  • Разбийте яйцата със заквасената сметана
  • Добавете вече охладената шоколадово-бирена смес
  • Добавете предварително смесените сухи съставки
  • Разбъркайте хубаво
  • Намазнете и поръсете с какао 28-29см ринг за торта
  • Печете около 40-45 минути в предварително загрята на 175С фурна
  • Оставете блата да се поохолади, после го разрежете, защото ви трябват 2 блата 🙂

Ганаш:

  • Загрявате сметаната докато леко заври
  • Заливате с нея предварително натрошения шоколад и бъркате
  • Добавете и маслото, като продължавате да бъркате
  • Ако не се разтопи всичкият шоколад, сложете съда на водна баня
  • Бъркайте, бъркайте! Ще се получи красив, лъскав ганаш
  • Добавете уискито и отново разбъркайте
  • Оставете да се поохлади
  • Когато вече е достатъчно охладен, може да намажете долния блат
  • След което да захлупите с горния блат

Бейлис крем:

  • Маслото трябва да е на стайна температура, меко
  • Разбийте го със захарта, докато стане пухкаво
  • Добавете всичко останало и разбийте хубаво
  • Намажете вече сглобените блатове отвсякъде
  • Оставете да се охлажда

Тофи:

  • Сложете захарта, маслото и сметаната в тенджерка
  • Бъркайте постоянно, на средносилен котлон, докато сместа заври
  • Бъркайте поне 3-4 минути, докато сместа ври
  • Отстранете от котлона, добавете ванилията и солта
  • Разбъркайте и оставете малко да се охлади
  • Поръсете тортата най-отгоре, като най-лесно става с шприц, пош или лъжица – но недейте да мажете, тъй като масленият крем е твърде мек!

Готово! 🙂 Може да е грозно, ама си заслужава.

соцталгията в контекст

Загорка Ретро
Загорка Ретро

Соцталгията не е ново явление. Появи се недълго след падането на Източния блок, като на немски (за първи път там я видях) терминът е Ostalgie (от Ost – изток). Романтизиране на социалистическото ни минало, чрез използването на вече залезли образи, за да ни погъделичка по носталгията за отминалата младост.

Соцталгията не е лошо явление, сама по себе си. Всъщност това е просто конкретно проявление на въздишката по детството и безгрижието – проявление, характерно конкретно за този времеви период, тези географски ширини, това историческо наследство. А и с времето спомените избледняват и благодарение на редица memory biases (това как е на български?) се изкривяват – например, колкото повече остаряваме, толкова сме по-склонни да си припомняме основно хубавото от миналото (т.нар. Positivity effect).

Не е нещо лошо и използването ѝ като маркетингов инструмент. Би трябвало да сме свикнали вече – от “Инвентарна книга на социализма“, през заведенията “Ракета” и “Спутник”… Заигравка с доброто старо време.

Защото старото време винаги е добро. Дори когато не е.

Тогава къде е проблемът?

За по-чувствителните хора, които имат твърде живи и тежки спомени от стария режим, това наистина може да се явява болезнена кампания.

За онези, които държат на истинност в рекламата, тази кампания е твърде едностранчива и заслужава да бъде гарнирана и с негативни елементи от соц-миналото ни.

Но най-големият ми проблем се явява контекстът, в който тази кампания съществува. Конкретно – медийният контекст. Моментът, в който живеем, е особено напрегнат – по някаква причина сме свидетели на поредната схизма между Изтока и Запада. У нас тя сякаш се олицетворява от православието и славянството vs. арелигиозността и мултикултуралността. От Русия и САЩ(+ЕС). Отново. И все повече медии – стари и новосъздадени – си играят с тази измамна носталгия по соца, за да ни демонстрират в какво “лошо време” живеем и да захранват пошла политическа пропаганда чрез манипулацията на простичкия факт, че ние, хората, просто не можем да се доверяваме на паметта си.

И къде се явява проблемът ми с кампанията на Загорка Ретро?

Именно в контекста. Една (иначе симпатична) кампания, несъзнателно (надявам се!) легитимира останалите про-соц кампании, които ни заобикалят, като захранва и без това слабата и ковка обществена памет с един носталгичен (ерго – положителен) образ на соца.

Смятам, че правилният ход от страна на Загорка би бил официалната подкрепа на социално-отговорната форма на кампанията (напр. вече съществуващия хаштаг #соцталгия), в която виждаме всички възможни страни на соца. А Загорка може да застане зад тази нова, вече viral кампания, и да каже “от онова трудно време, когато бутилката Загорка беше сред малкото удоволствия, които можехме да си позволим безнаказано.”

Така че, не, соцталгията не е нещо лошо. Както и една запалка не е нещо лошо. Освен ако човек не я използва когато се въргаля в локва от бензин.

P.S. благодарности на @suh_chukan за картинката, от която сякаш тръгна шумът, и която използвах като илюстрация към този текст!