Tag Archives: без брашно

торта от фъстъци, шоколад и карамел

Омъгъ, освен това е без глутен!

Така де, няма брашно. Но спокойно, доволно вреден сладкиш е – съдържа повече захар, отколкото бих искал да си призная. Това е част от моя принос към неконтролираното затлъстяване дори на страдащите от цьолиакия.

(Браво, Михаиле, в следващия си живот ще бъдеш бръмбар!)

Иначе отдавна си мисля, че трябва да направя фъстъчено-шоколадов сладкиш – все пак Нутела с фъстъчено масло е едно от любимите ми неща! Затова взех рецептата за лешников псевдогараш и я врътнах с фъстъчки.

Не я изпълних по съвсем същия начин – най-малкото защото фъстъченото масло, което използвах на мястото на лешниковия тахан е доста по-гъсто от него.

Това е рецепта изцяло за кухненски робот с приставката с ножовете!

Продукти:

– 250гр масло
– 100мл олио (орехово, зехтин, шарлан…)
– 7 яйца (имах 6 XL и едно М)
– 100гр мусковадо
– 200-250гр кокосова захар
– 4 препълнени лъжици какао
– 1 натурален шоколад (85+ процента)
– 1чч печени фъстъци
– 1чч пържени фъстъци
– 1/2чч фъстъчено масло
– 1 бакпулвер
– ванилия по желание

за заливката

– 110-120гр масло
– 220гр мусковадо
– 6сл течна сметана
– 1/2чл сол (fleur de sel, но и друга ще стане)
– ванилия по желание

Приготовление:

(Забележка: След като приготвих нещото още един път, установих, че приготовлението е значително по-лесно от описаното по-долу. А именно, смилате ядките, след това изсипвате всичко друго и доразбивате с робота. Толкоз. Най-много да внимавате да не пресечете яйцата с топлата мазнина.)

– Фурната на 165-170 С.
– Разделяте жълтъците и белтъците.
– Всичките фъстъци се слагат в робота и се смилат на много, много ситно.
– Добавяте мусковадото и фъстъченото масло и пак бръмчите с робота.
– Добавяте жълтъците и пак бръмчите доволно.
– Маслото, олиото и шоколада слагате на котлона и бъркате, докато се втечнят.
– Изливате ги в робота и пак бръмчите до хомогенизиране.
– Добавяте кокосовата захар, какаото, ванилията и бакпулвера.
– Добавяте белтъците и за последно бръмчите с робота. Дълго и напоително.
– Общо взето, след като смелите ядките, добавяте всичко друго и бръмчите!
– Взимате тава, може по-големичка. Намазвате с мазнина, поръсвате с какао.
– Печете 40 минути, после намалявате на около 150С, оставяте само долния нагревател (а ако фурната не може такива номера – покривате с хартия или вестник тавата) и печете още 20-30 минути.
– Оставяте да се охлади. После обръщате върху голяма чиния.
– Имайте предвид, че това е блат тип “брауни” и ще остане глетав. Това е търсен ефект 🙂

за заливката

– Разтопявате маслото.
– Добавяте захарта и разбърквате.
– Като започне да ври, бъркате постоянно докато ври минимум 2 минути.
– Махате от котлона, добавяте солта, сметаната и ванилията, с бъркане.
– Връщате на котлона докато заври, без да спирате да бъркате.
– Ври 30-60 секунди. Махате от котлона.
– Оставяте да се поохлади, докато стане с гъстотата на тесто за кекс.
– Заливате вече приготвения и поохладен блат.
– Заливката ще стегне.

Et voila!

Да ви е сладко!

мъфини без брашно и захар

мъфини
мъфини

Когато човек има да върши работа, най-много му върви да се разсейва. С музика, разговори, социални мрежи и… мъфини! Прокрастинатори, юнайт! … Тумороу!

Но аз така или иначе бях обещал на @yoko_nsta да я науча как се правят жестоките мъфини, които научих от @napogua, че и даже бях решил точно на 1 юни да се случат… Така че съм невинен и ще си довърша работата след малко.

Има 2 особено готини неща около тия мъфини.

1. Правят се от точно 3 продукта +/- бакпулвера и ванилията.
2. Не съдържат брашно и захар, та, as far as muffins go, са най-безвредните.

Някои сигурно даже биха ги нарекли полезни!

 

продукти
продукти

Продукти (за 24 стандартни мъфина):

– 8 яйца (големи, разбира се!)
– 400гр сурови орехи
– 400гр стафиди
– 1 ванилия (ползвах бурбонска на Dr. Oetker)
– 1 бакпулвер

Et voila, туйто с продуктите!

Няма брашно, няма захар, даже ванилията и бакпулверът са по желание.

Разбира се, може да се импровизира с всякакви аромати – канела, джинджифил, анасон, и т.н.

Приготовление:

преди
преди

– Пускаме фурната да се загрее на около 170 градуса.
– Тургаме стафидите в кухненски робот – използваме приставката с металните ножове – и ги смиламе на максимално ситно, вероятно ще се получи нещо като топка пластилин с парченца стафиди. Внимание! Това с пасаторче няма да се получи, с чопър ще стане, но с повечко зор! Стафидите са по-тегави като констистенция дори от ядки!
– Правим същото с орехите, като по някое време вероятно ще почнат да се слепват и да се превърнат в нещо между млени орехи и тахан. Е, повече ще мязат на млени орехи.
– Разделяме белтъците от жълтъците.
– Разбиваме белтъците на твърд сняг.
– Омешваме стафидите и орехите хубаво, след което добавяме жълтъците и омешваме до максимална хомогенност. Аз ги върнах в кухненския робот и с малко зор и подбутване с лъжица тук-там, накрая успях да ги докарам до хомогенна топка.
– Малко по малко добавяме белтъците към плътната топка ядки и стафиди. Когато 1/3 до 1/2 от белтъците са добавени, сместа вече ще е сравнително рядка. Тук добавих бакпулвера и ванилията, като си помогнах с миксера.

след
след

– Останалата 1/2 от белтъците добавих на още 3 пъти, като внимателно разбърквах със силиконова шпатула.
– Взимаме си формата за мъфини, поставяме хартиените чашки и сипваме по 1 много препълнена супена лъжица от сместа във всяка формичка. При мен излязоха много точно 24 бройки.
– Печем на средното ниво във фурната, 30 минути.
– Изваждаме, охлаждаме, ядем.

Да ви е сладко и здравословно! 🙂

P.S. 
Както се сещате, можете да замените орехите с произволни ядки, а стафидите – с произволни сушени плодове 🙂

ВМНВД фокача

Вече съм публикувал рецепта за упси, така че тази фокача е един вид повторение с допълнения 🙂

Ето снимка на фокачата, в голямата тава на хубавата печка на невероятната къща на Катето:

упси фокача
упси фокача

Важно! Не ползвайте метално фолио като печете, защото дори когато го омажете със зехтин, фокачата пак залепва. Ние ползвахме, защото нямахме хартия за печене. А първото хлебче така хубаво се беше захванало за фолиото, че го стъргахме 30 минути! Ама нямаше как да изхвърлим това фкусно нещо 🙂

 

Продукти:

– 6 яйца (от истерични кокошки)
– 350гр извара (суроватъчната е перфé)
– 80гр пармезан (от оня, настъргания)
– много, много риган, босилек, мащерка, розмарин (2 пъти много)
– 2-3 скилидки чесън
– сушени домати (гаранция, че нямате като домашните на Катето, невероятни са!)
– зехтинец

 

Приготовление:

– Значи. Разделяте жълтъците и белтъците.
– Загрявате фурната на 150С.
– Пльоквате изварата в една купа с жълтъците, добавяте пармезана (и 200гр да добавите, пак бива!) и подправките (по 1-2чл от всяка, примерно).
– В друга купа слагате белтъците и пускате миксера на първа скорост.
– Когато се поразпенят хубаво, сменяте на 4-та светлинна, или поне максималната на вашия жалък миксер.
– След няколко минути, снегът ще бъде лъскав, гъст и почти твърд. Купата може да обърнете наопаки, но той ще си остане в нея.
– Хващате една лъжица и прехвърляте малко сняг в изварата. Разбърквате докато се хомогенизира.
– Целта е всички белтъци да бъдат прехвърлени и омешани с изварата, на около 5-6 пъти. Бъркайте внимателно.
– Сместа е сравнително пухкава – така поне трябва да се получи.
– Изсипете в тава, покрита с хартия за печене.
– Слагате във фурната и включвате вентилятора. Ако нямате вентилятор – не го включвате.
– Наблюдавате цвета, трябва да побронзовее. То си личи.

– Междувременно, смачкахте скилидките на каша.
– Наситнете 5-6 сушени доматчета, много наситно – почти на каша.
– Омешайте чесъна и доматите.
– Добавете няколко лъжици зехтин и пак много от подправките – за тук е второто много.
– Мешайтем, мешайте, мешайте!

– Извадете упсито от фурната, изсипете чесново-доматеното пестоподобно нещо върху него.
– Разнесете равномерно навсякъде – може с четка за равномерно разнасяне.
– Върнете за няколко минути във вече изключената фурна.
– Последната стъпка не е задължителна.

Edit:
– Джак ми направи забележка за зехтина (губят се ценните му качества при високи температури), та специално заради нея измислих следното:
– 125гр масло се размеква или дори разтопява.
– Добавя се до 1сл паста от маслини.
– С тоза заместваме зехтина от по-горе, с останалите продукти процедираме по вече познатия начин.

Това нещо много хубаво се комбинира с ементал и шунка, или с чеснова майонеза 🙂 Особено ако майонезата е домашна, каквато Антон прави.

Да ви е сладко!

упси!

Не е грешка. Може и да е било, всъщност… Направих упси-хлебче и @zaetta ме попита защо се казва “упси”. Нямам представа – може би някой го е създал по погрешка?

А какво е упси хлебче?

Упси-питка... Или това, което остана от нея :)
Упси-питка… Или това, което остана от нея 🙂

Това е псевдохляб без брашно. Нисковъглехидратен. Безглутенов. Всъщност базовата версия съдържа цели 2 продукта:

– Яйце (използвах 4)
– Извара (използвах 250гр)
– (по желание може 30-40гр пармезан, но и всякакви подправки)

 

И се приготвя много лесно:

– Жълтъците се разбиват с изварата (и евентуално пармезана и подправките)
– Белтъците се разбиват на твърд и лъскав сняг (разбиват се с миксер, около 2-3 минути на ниска скорост, после още няколко минути на висока)
– Белтъците се добавят към жълтъците с лъжица на няколко пъти, с внимателно бъркане, докато сместа стане хомогенна
– Фурната е предварително загрята на 175 градуса по Целзий
– Използва се хартия за печене
– Върху хартията се разстила вече готовата смес, дебелина между 0.5см и 1см
– Пече се докато не започне да порозовява (или побронзовява)

 

Моето хлебче беше една по-големшка питка, която може да се нареже/начупи и да се ползва с разни дипове, сосове, салси, пасти, тапенади, пастети и т.н.. Но, в зависимост от формата (и желанието), може да се оформи дори като хлебчета за хамбургери.

Също така, както споменах по-горе, може да се добавят вскякакви разнообразни овкусители и ароматизатори. Бих пробвал дори със сушени домати, мариновани маслини, аншоа, каперси и така нататък. Може пък да се получи истинска фокача!

И, разбира се, има вариант за пица: пече се 10-ина минути, след което се вади, намазва се с доматен сос, нареждат се топингите, и се допича.

По-нататък ще пробвам версия с натрошен карфиол в тестото, както и с cottage сирене (което бях купил за това упси-хлебче, но забравих да включа в експеримента).

Всъщност бях правил подобни мъфини преди време 🙂

 

P.S.

След като много хора ме попитаха “ама това не е ли омлет”, реших да добавя 1-2 неща 🙂

Първо, ако омлетът ви има тази консистенция, значи не умеете да приготвяте омлети. Ама хич! Това нещо е по-твърдо, по-сухо, по-гумено… Все пак трябва да може да се държи като питка, хлебче или блат. Разбира се, ако не сте решили, като мен, да избягвате зърнените култури, може да сложите разни трици (както в горепосочените мъфини).

Второ, никога, ама никога не трябва да забравяме, че методът на приготовление, методът на консумиране, вкусът, ароматът и текстурата са много повече от сбора на изходните съставки. Все пак основната разлика между шопската и гръцката салата (освен ригана) е най-вече в начина на нарязване 🙂 И аз определено ги възприемам и харесвам по различен начин.

Тадааа!

солени мъфини без брашно

Всъщност бях решил днес да експериментирам със свръхкалоричен фюжън 🙂 Щях да правя чийзкейк-еклерова-торта-бананов-пудинг (моя версия на 3-в-1). Но трябва да си призная, че още не ми се е дояло сладко (gasp!), затова реших да пробвам нещо по-здравословно.

Измислих си рецепта за солени мъфини без брашно. За вдъхновение използвах опита си с лешниковата торта. Най-готиното е, че в случая със солените мъфини, яйченият аромат докато са още топли изобщо не е никакъв проблем. (Не знам как са, когато изстинат, защото не останаха.)

Всичко правих на око и не се сетих да използвам някакви мерилки, за да мога после да предам точно и достоверно съотношенията… Но в крайна сметка това не е суфле, нито френски макарони, така че всичко е A-OK 🙂

Солени мъфини без брашно :-)
Солени мъфини без брашно 🙂

При мен се получиха ето тези 6 мъфина, като използвах от меките “еднократни” (тц!) алуминиеви формички.

Продукти:

– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– 1/4ч зехтин
– 1.5ч извара (аз използвах кашкавалена)
– 1ч овесени ядки (сигурно може и с някакви трици)
– 1/3ч наситнен зелен лук
– разни сушени зеленчуци
– разни подправки
– 1чл сода
– сол на вкус (зависи и от изварата и подправките)

 

Приготвяне:

Белтъците се разбиват на сняг. Всичко друго се разбива докато стане максимално хомогенна. Аз първо разбих жълтъците със зехтина, но според мен е все едно.

После със шпатула се добавят на 3 пъти белтъците, като се разбърква докато сместа се получи максимално еднородна.

Намазняват се (с мъничко зехтин) формите за мъфини и сместа се разпределя хубаво.

Пекат се на средната позиция във фурната, при 160 градуса, за около 50 минути. То си личи когато вече стават 🙂

 

Особености:

Най-вече фактът, че зеленчуците, подправките и като цяло всички добавки зависят изключително от идеите и капризите на готвещия. Ако имах сушени домати, щях да ги наситня и да ги добавя. Ако имах гъби, или бекон, или пармезан – също. Общо взето, основата (белтъци, жълтъци, овесени ядки и извара) е просто канава за всеки вкус и аромат, който човек би искал да добави.

Чудех се ако леко се сотират малко манатарки в масло и се добавят, дали няма да се получат чудни гъбени мъфини? 🙂

Наздраве!