ами сега?

Зададено с интонацията на онова нещо от “Минута е много”.

Бойко, фостафка, протести-мротести, тонколони-монколони…

Ами сега?

Признавам си, че хич не го харесвам Бойко. И ГЕРБ хич не харесвам. И това е меко казано.

Но имам право на мнение и това е мнението ми, на което имам право.

И съм решил, че моят глас за Бойко няма да отиде.

Ами сега?

За кого, по дяволите?!

Ми те всичките са един дол дренки!
Хвани единия, удари другия!
Хърбел до щърбела!

Признавам си, че не знам какво да направя.

Няма да гласувам за Бойко, за Станишев, за Доган/Местан, за Кунева…

Няма и да не гласувам.

ФЪК!

 

Обаче едно ми е ясно – това, дето всичките го правят, измекяри с измекяри недни, сме си го причинили ние сами. И си го причиняваме и сега.

  • С всяка десетолевка, дадена на полицай, ние легитимираме голямата корупция.
  • С всяко мъничко заобикаляне на правила, ние оправдаваме големите престъпленя.
  • С всяко пресичане пред дете на червено, ние го учим, че правилата са всъщност само предписания.
  • … (всеки може да добави още)

Ама толкова надълбоко сме се закопали вече, че всеки един от нас е виновен. До шията сме в кал и е по-лесно да не мърдаме, щото иначе ще потънем и ще изчезнем безкрайно.

 

Признавам си – знам какво не искам, но не знам какво да искам.