Това е, засега. Когато наистина смогна да ги приготвя, ще се похваля

меломакарона

щолен

Винаги е обожавала шоколад!

*  *  *  *  *  *  *  *  *  *

Този постинг участва в третия седмичен BLOG CHALLENGE. Ако ви допада моето малко текстче, моля да ми дадете едно рамо в предизвикателството – оставете ми коментар Или гласувайте с големия оранжев бутон на “свежо” долу вдясно. Или пък сложете линк към този постинг в блога си.

Благодаря!

Първо – продуктите:

СЛАДКИ:

• 250мл зехтин
• 50гр захар (аз ползвах кафява тръстикова)
• 220мл портокалов сок (ползвах фреш от 3 портокала)
• настъргани портокалови кори (настъргах кората на 2 от портокалите)
• 150мл Metaxa (нямах, но всякакъв коняк става)
• 1,5 чаена лъжичка бакпулвер (аз пък ползвах цяло пакетче)
• 250гр фин грис (не знам кой е фин, аз ползвах какъвто имах)
• 350гр брашно (ползвах типово, и по-скоро бяха поне 400гр)
• 150гр натрошени орехи (моите бяха смляни с мелачка и бяха на каша)
• канела
• карамфил (аз добавих индийско орехче, джинджифил и ванилия)

СИРОП:

• 250мл мед (може и повече)
• 100гр захар (ползвах ситна кафява)
• 200мл вода
• настъргани портокалови кори (оставих си около 1 супена лъжица от тези за тестото)
• канела
• карамфил (аз добавих индийско орехче и джинджифил)

Разбиват се заедно зехтинът, портокаловият сок и захарта, докато се смесят добре. Добавят се половината брашно и подправките и се разбива докато се получи хомогенна смес. Добавят се грисът, конякът, орехите и портокаловите кори, след което пак се разбива добре. Аз си разбивах с кухненски робот. Тестото се получава бежавко и редичко – по-скоро като тесто за кекс. След това се добавя останалото брашно – ако миксерът/роботът ви е по-ячък, може и с него да разбивате, но тъй като се получава гъсто тесто за сладки, по-добре е да се меси на ръка в плитка, широка тава.

След като тестото е добре омесено – става маслено тесто като за сладки – се покрива (може да се вие плътно с фолио) и се оставя да престои един час.

Оформят се сладки с формата на големи маслини (по-скоро 2 пъти по-големи от едра маслина), подреждат се в тава върху хартия за печене, притискат се леко отгоре и се пекат на около 180 градуса за 25-30 минути. След което се подреждат върху попивателна хартия за да се охладят.

След като са достатъчно охладени, се приготвя сиропът – всичките продукти се слагат в широк и не прекалено дълбок съд, кипват се за малко и се оставят да къкрят на слаб огън за няколко минутки.

Докато сиропът е горещ, сладките се потапят в него – една до друга, колкото се поберат – да покиснат за 1-2 (3-4) минути, като се натискат за да потънат, или пък се обръщат за да се накиснат отвсякъде. След това се подреждат в тава, поръсват се с натрошени орехи, покриват се и се оставят да пренощуват (а може да попрестоят и още повече).

Тъй като моите някак се получиха по-твърди отколкото се очаква и не попиха сиропа твърде добре, аз първо ги оставих да пренощуват без да ги поръсвам с орехи, след което ги накиснах втори път във врял сироп. След това вече ги поръсих с орехи, подредих ги отново в тавата и ги зарязах за около 1 ден.

Онези, гръцките, които съм ял, обикновено са доста едри, много сладки, мнооооого сиропирани и адски вкусни. Моите са по-ситни, не чак толкова сладки, полу-сиропирани и умерено приятни Но съм доволен!

Снимките ще кача когато разбера защо WordPress не ще да ги обработи

Събота – Baking Soiree с колеги и приятели;
Неделя – annual Ice Cream Party със съученици и приятели.

Мисля, че съм изял няколко килограма захар. Вредно или не, това си е социализиране, съпроводено с доста завишени нива на хормоните на щастието. И двете ми се случват рядко.

muffins