Днес, 06.12.2009 (честит празник на всички!), Нова телевизия се осра. Не е за първи път, признавам, но това беше върхът на малоумието.

В “Темата на Нова” тази вечер, от 19:30ч до 20:00ч, се ужасихме от безумните младежи, които развиват страховито високи скорости по родните пътища. Клипчетата с 336км/ч нашумяха, гордостта на шофьорчетата вероятно им е докарала оргазъм, тийнейджъри (и не само) им се възхищават и им завиждат… И Новаците решиха да информират България за тази нова мода, да покажат неодобрението си към такова безотговорно поведение, да предизвикат и у нас, зрителите, някаква отрицателна емоция, страх може би. Да, аз съм против тия идиотщини, не съм съгласен да се гъзарчат някакви хлапенца със стотици конски сили, без да си дават сметка какво вършат. Еле па по нашите перфектни европейски пътища! (Магистрала “Тракия”, около Пазарджик, е невероятна!)

След което Нова ни пусна “Бързи и яростни 2″.

Има ли по-малоумен програмен директор?! Много ми е интересно кое е постигнало повече – половинчасовият документален репортаж, или двучасовият холивудски филм. Репортажът е евтин, не включва световни секс-символи и определено му липсва динамиката, с която филмчето е заредено. А и във филма, онези, които като луди карат бързите коли, са добрите. И във филма целта е зрителят да се отъждестви с тях, поне донякъде, да бъде съпричастен и да съпреживее всичко с тях.

И при някои по-ограничени хомо сапиенсовци – да бъде изграден образ за подражание.

Та, да, признавам си, от Нова ТВ днес направиха голяма глупост. Все едно да ти кажат “не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря”.

Другата седмица очаквам репортаж за проституцията по улиците на София, след което – “Хубава жена”.

Така си е. Внимавайте и дръжте очите си отворени за онези животни, чиито регистрационни номера започват с “Е”. Тъй като из вените ми тече предостатъчно кръв с генетичен матрял от точно този край на китната ни родина, мога да си позволя подобен коментар. Ама наистина, на някои “Е”-та някои жички не са им свързани като хората и дават на късо!

Петък вечер, или по-скоро нощта срещу събота. Струмското дефиле е тъмно и тясно. Топло е, но не е задушно – там винаги леко подухва някакъв ветрец. Фаровете осветяват автомобила пред нас, а неговите фарове – ТИР-а по-напред. Малката ни колона си крета бавно но сигурно с около 70км/ч и всички търпеливо изчакваме да стигнем края на дефилето и по-широките пътни платна насетне.

Обаче зад гърба ни се появяват два зловещи фара. Не светеха с кървавочервено, но това би било съвсем на място. Страховит ТИР се залепя за задната ни броня. Пътят продължава напред, все така криволичещ и разполовен с непрекъсната бяла линия. Зловещият ТИР от ада, обаче, не вярва нито в правила, нито в лош късмет – пришпорва всичките си коне и започва да изпреварва по ТИР-ски. Колкото и да е мощен, това е доста продължителен процес. Изпреварва нас. Изпреварва търновския Фолксваген пред нас. Изпреварва ТИР-а пред Фолксвагена. Пътят криволичи, двата тира се движат успоредно метър след метър, завой след завой, а лентите са все така две (натам и насам), разделени с непресечена бяла линия.

Номерът на зловещия ТИР е Е 4354 ЕА. Записах го. Освен това се обадих на 112 и ги информирах. Не, че от това последва нещо, въпреки, че наистина очаквах реакция. Не изпратиха автомобил на КАТ да пресрещне камиона, нито някой му каза нещо на границата. Е, освен нас – ние споделихме мнението си с него, на което младият господин “Е” отговори “Е шо ке прайме?”

Така че реших поне да го запиша някъде – Е 4354 ЕА. За съжаление нямаше никакви други отличителни белези – нямаше име на компания за превози, нито телефон и надпис “Шофирам ли безопасно?” Просто камион с бяло ремарке.

Защо говоря така за шофьорите “Е”, ще попитате? Защо така обобщавам? Преди година шофирах по същия този път, но в обратната посока. Малко преди Струмяни срещу нас се зададе колона ТИР-ове – може би 5-6 парчета. Лентите са си две – насам и натам. Точно в момента в който се разминавахме с първия ТИР, срещу нас изскочи автомобил – изпреварва колоната. Разминахме се на косъм, защото аз се забих в тесния тревясал псевдобанкет и почти опрях до бетонната стена вдясно. Спрях и си поех дъх, а Нели слезе от колата и повърна. Това беше най-гадният от случаите, но има още, които не помня в подробности и няма да разказвам.

Шофьорите “Е” познават този път. За тях той е лесен, могат да го минат и със затворени очи. Но явно не си дават сметка, че не са сами на платното. Особено Е 4354 ЕА.

Е шо ке прайме?

Нашите дупки са по-хубави