Директно поствам линка, че нещо се разядосах.
Отдавна не бях писал, но ето на – трябваше някъде да изпусна парата. Не, да се изповръщам дори!

Бойко Борисов не го харесвам, ясно е.

Слави Трифонов – и него хич не го харесвам. Ако не е ясно – да бъде.

Обаче това е нелепо, гаменско, непрофесионално и неполитическо поведение! Това, бойковото. Ама не-ле-по!

Задават ти в едно от най-гледаните ТВ предавания някакъв въпрос. Не някакъв, няколко. 25. И те “канят” да идеш да отговориш. Да, ясно е, че Славчо си прави PR на гърба на правителството, на гърба на ББ, яхнал вълната на недоволството и страха от вече очаквания крах на крехката ни икономичка…

НО!

Бойко Борисов е министър председател. Шефът! Вождът! Той прави, той струва, той ръководи! (И патки пасе!)

Когато си политик от такъв ранг (no comment) и в най-гледаното “токшоу”, колкото и изчалгарено да е, ти зададат въпроси, ти не се държиш по този долнопробен, нагъл, гаменски, махленски, просташки, мутренски, мачистки начин! Ако ще се правиш на важен – мълчиш! Щом са прости и не са ти на нивото – мълчиш! Ще си играеш на мъдър политик и МЪЛЧИШ!

ИЛИ

Отговаряш на въпросите! Ако в някои от тях има лъжи, неистини, изкривени твърдения и факти – разобличаваш ги! Ако трябва – чакаш 2 седмици, за да може с умните глави да измислите правилните отговори, след което

ОТГОВАРЯШ!

Оф, ядосах се! Не може премиерът ни да се държи и да говори като някой селски бияч/ебач! Колкото и това да се харесва на “народа”, колкото и да звучи “като хората”, колкото и да бил “близък до избирателите” с този си начин на поведение… той е краен.

Оф, и аз се мисля за маркетолог… Ми той човекът се справя – нали така спечели изборите и народната либоф? Направил си е сметката и тя излиза. Ама аз, беден идеалист, по някаква причина си мисля, че трябва да се спазват разни там писани и неписани правила – за поведение, за политикотворение и т.н.

Дрънци.

В крайна сметка може би аз съм тъпичък.

Кризисни мерки на поразия – страшна работа! Режат отвсякъде – пенсионери, майки, държавни, недържавни, това, онова. Страшно става, хората се сърдят, кипят, може и да прекипят!

И разбира се, ще дойде моментът, в който правителството ще каже “Ами всъщност 1/2 от тия мерки ги сваляме, от нас да мине.”

И ето, щастие ще обземе бедния ни, хрисим народец, защото, видиш ли, някой се бил смилил над нас, направил ни услуга…

И така, за пореден път. Ще ни поискат много, ще изчакат малко, после ще ни поискат половината. Радост неземна! Блян!

А държавният апарат, тоя егоистичен ад, търтеи недни, само ни ебат и не събират медеца. Наготово. И ако не се усетим какъв им е подходът, те ще продължат да ни искат 10, да ни взимат 5 и да се разминават.

Бой! Глад! Ебане!
Да видим дали няма да станем една държава за чудо и приказ – мислеща, можеща, обгрижваща и функционираща.

Радваме се ние на нисък дефицит… Който съществува благодарение на неплащания от страна на държавата към частния бизнес. Който частен бизнес, обаче, бива наказван при неплащания на своите задължения. Интересно – do as I say, not as I do. Бизнесът изнемогва, защото разчита на кредити, които не може да обслужва, щото държавата има нисък дефицит, видиш ли…

Вдигат се какви ли не проценти на какви ли не държавни облагания на хорските доходи, щото да пълним дупката. Ало! Аланкоолу! Ще ни заровите, бе, тупани! А работни места? А икономиката? Къде я забутахте? Що ли не си останах аз в Германия!

И между другото, какво става с ЕвроПарите? Хайде, движете. Мина достатъчно време, можете да спрете да обвинявате другаря Сергей, защото ако досега не сте успели да хванете юздите, явно кончето е твърде тежко за вас. И спрете да ни се извинявате! Обичаме извинения, но не и когато са планирани преди мнимите ви грешки.

Много сте умни, да ви таковам у PR-ите!

Всичко ми ври едновременно в главата – знам за какво говоря, но нямам време да го структурирам сега – закъснявам за работа. По хавлия съм, с чорап на левия крак. Бързам. Обаче това ме плесна по челото току-що и трябваше да го напиша, макар и хаотично.

Ай, махам се!

Ето как – лаишкото ми мнение е следното:

Покрай цялата тази история с Р. Желева, европейските медии се съдраха да пишат коментари, анализи, критики и всячески да раздухват скандала – все пак е скандал, а това (се) продава.

От което следва, че много европейски граждани ще успеят да се запознаят с тази ситуация.
От което следва, че много европейски граждани ще се запознаят по-добре, поне косвено, с ЕП и всичките му сателитни тела.
От което следва, че много европейски граждани ще успеят да си изградят по-ясна представа и по-мотивирана позиция.
От което следва, че много европейски граждани ще участват по-ефективно в европейската демократична система.

Защото, нека не се заблуждаваме, самата структура на ЕС, като изключим елемента на свободната мобилност, който е така близък до еврогражданите (все пак е изключително лесно да пътуваме из Европа), е сравнително дистанцирана от обикновения европеец, който не си е направил труд да прочете всичката налична инфомация и да се образова. А информацията никак не е малко!

Затова смятам, че ако не друго, то този скандал успява поне малко да приближи ЕС, ЕП, ЕК и Е[x]^n до обикновения човек, който ежедневно се интересува от клюките, живота на звездите, хороскопите, футболните мачове… но не и от политическия пъзел “ЕС”, който управлява живота му.

Ама как не?

Слухове, твърдения, подхвърляния и всякакви (псевдо?)компромати сноват из медийното пространство и мрежата, при това от месеци. Не я познавам лично, не съм запознат с конкретни и сурови факти, затова моето мнение не е свързано с предполагаемия конфликт на интереси.

Друг проблем виждам аз.

След като е запозната с всичко, което се приказва за нея; след като знае какво е изписано и изговорено; след като е наясно с обвиненията; след като познава законовата рамка; след като знае къде е и не е в нарушение; след всичко това, би следвало да е достатъчно подготвена да отговаря на въпросите на евродепутатите, евромедиите и еврогражданите.

АКО тя е неподготвена при наличието на всички тези фактори, това означава, че не си е направила домашното. И то не домашното, което й иска някоя учителка в гимназията, по предмет, който смята за ненужен. Не, говоря за домашното, което може да запази името й чисто пред света.

А щом не е съумяла да подготви едно домашно така важно за самата нея, дали е достойна да заеме пост, който ежедневно – не, ежечасово – ще й дава домашни работи, от които зависят много други хора?

Друг е въпросът, че ако това беше някой немски депутат, всичко това щеше вече да се е случило на родна почва и той/тя нямаше изобщо да бъде допуснат/а до този европарламентарен изпит. И ако не за друго, то защото Германия вероятно щеше да се почувства изключително нелепо да види как неин собствен депутат (еквивалент на Желева) бива излаган – в лошия смисъл – пред света от свой собствен сънародник и колега (Първанова).

Може да са от различни партии, но по този начин показват липса на национална солидарност И освен това ясно демонстрират слабата ефективност на нашата собствена система.

Полит-фолк.

Не знам това на какво е олицетворение – на музикалната ни индустрия, или на политиката в България.

1. В нормалните европейски държави има 3-4 до десетина основни партии, в България са регистрирани над 330.

Така е, вероятно, без да съм достатъчно информиран за броя партии в Германия, или Италия, примерно. Но защо има толкова партии в България? Може би защото всеки знае повече, може повече, иска повече? Защото дори в една единствена партия рядко се стига до консенсус? Защото май българинът не е свикнал на компромиси? Все пак хората в тия 330+ партии са първо българи, после политици и партийци.

2. В нормалните европейски държави политиците, когато сбъркат се извиняват на електората и подават оставка веднага, в България никой не се извинява, а обвинява опозицията в политически поръчки и досега никой политик не е осъден или влязъл в затвора.

Това е така, тук няма място за съмнение. А проблемът какъв е? Дали отново не е у нас? Забравяме бързо! Не прощаваме – за да простим, трябва да помним. Паметта на нашето общество е кратка, поне що се отнася до важните неща. Освен това, българинът не умее да признава своите грешки. Тук не знам дали изобщо да се занимавам да давам примери. Ако се сетя някой достатъчно битов пример – ще го добавя после.

3. В европейските държави има независими профсъюзи, у нас и двата отдавна са разпределили и узаконили имотите си и претенциите си и само надигат глас от време на време да оправдаят съществуването си и парите, които получават пак от нашите данъци и вноски.

Какво да ви кажа, профсъюзите не биха могли да имат каквато и да е власт над каквото и да било, ако не ги подкрепяха хора. Зад тях стои народът. И пред тях, и около тях… И какво означава това? Че тези, които подкрепят профсъюзите са доволни от тях? В такъв случай, те си вършат работата. А ако все пак въпросните хора са недоволни от работата им, защо мълчат? “Сведена главица…”?

4. В нормалните европейски държави има нормално правосъдие, с ясни закони и норми, важащи за всеки, у нас правораздавателната система е толкова “независима”, че не се знае кой на кого колко плаща, може да те осъдят за откраднати вафли за 30 лв. на ефективен затвор, а за отмъкнати милиони – оправдан.

Тук стигаме до моя любим омагьосан кръг. Пределно ясно е на всеки българин, че за да успее да свърши нещо като хората, особено що се отнася до бизнес – дребен, среден или исполински – трябва се занимае с едни незаконни неща. Подкупи, обикновено. Колко от вас са давали 10-20лв на полицай? Колко от вас са пробутали кутия бонбони на лелката зад гишето в някоя административна съборетина? Колко от вас са подарили бутилка, “която не се търкаля”, на някой директор? Омагьосаният кръг, обаче, прави така, че тия работи са неизбежни. Да, така е – ако решим да бъдем идеалисти и да държим на някакви свои болни принципи, може и никога да започнем свой бизнес, защото навсякъде ще ни спъват.

Обаче има още едно нещо, не е само утвърденият омагьосан кръг, в който всички ние, щем не щем, търчим като изоглавени. А именно… Колко от вас са изпреварвали на двойна непресечена? Колко от вас карат с 80км/ч в градски условия? Колко от вас са давали 10-20лв на полицай? (А колко от вас разказват историята с гордост?) Мога да задавам още въпроси, но няма – I’ve made my point.

5. В нормалните европейски държави няма “мутри” и селски феодали, помпозно перчещи се с луксозни джипове и охрана, у нас всеки по-як борец, който може да си напише и каже правилно името става “бизнесмен” със съответната охрана, джипове, яхти, мутреси.

Абе има си ги тия с перченето, навсякъде ги има. Само дето тук е по-лесно да станеш “голям”. Няма да говорим за ония малоумници, които карат гигантски, скъпи, харчещи, черни (или бели) чудовища, а живеят в апартаментчета из крайните квартали – това явно е въпрос на ценностна система. Ще говорим за другите, които имат връзки в утвърдените високи етажи и не се притесняват да ги използват. Моята любима думичка – непотизъм. Българският й еквивалент, както писах по-преди, е “шуробаджанащина”. Ясно е за тия, дето имат отдавнашни приятелски и роднински връзки с “хората с парите”. Но се сетете за другото – то е малко като да занесеш на някой важен една от гореспоменатите бутилки (или пачка в пликче), само че да ги занесеш пре-фактум – да изградиш някакви полу-топли взаимоотношения, да направиш някакви услугички, които някога ще можеш да осребриш.

6. В европейските държави забраниха със закони компартиите и всичките им символи, вкл. бившите ченгета и служби, у нас ченгетата станаха директори на банки и заеха важните държавни служби, БКП се преименува на БСП и реши, че вече е модерна лява европейска партия и продължава да има наглостта да иска да управлява.

Така. Не мисля, че са забранени комунистическите партии. Най-малкото, в достатъчно европейски държави съществуват такива и днес, като дори участват в управлението, било то и с минимален брой представители. Иначе хамелеонщината в България е ясна – едни се кръстиха “Социалисти”, други се отцепиха и взеха, че се забиха из разните десни партии. Но това, че те са успели да се набутат в управлението, че са се задържали там горе, че са се налапали… е резултат от липсата на реакция. Винаги сме ги избирали ние. Всеки има правото на “наглостта да иска да управлява”. Въпросът е дали ще му бъде гласувано това доверие. И поговорка си имаме – не е луд тоя, дето яде баницата, луд е оня, дето му я дава.

7. В Европа бяха обявени всички бивши служители на ДС и подобните комунистически репресивни служби, у нас се изваждат от време на време преди избори по някой компромат.

Ще призная, че не съм запознат с еквивалентите на ДС из Европа, нито с начина, по който са действали другите държави по тоя въпрос. Аз имам особено мнение относно досиетата. Имало е хора, които под заплаха за собственото си семейство са станали “агенти” и са докладвали минимални и безвредни подробности. Имало е хора, които с удоволствие са тъпчели останалите, за да се издигнат. Всякакви ги е имало – но разграничението няма да фигурира из досиетата. От друга страна, аз съм убеден, че 20 години след падането на завесата, най-важните досиета са изчезнали, или поне са били надлежно обработени. Сигурно са останали само онези, които са удобни за нечии цели. И сега тези досиета се използват от нашите политици като лост. Защото всеки се връзва!

8. В Европа политиците си подават оставката при най-малкото съмнение за корупция или за един дребен подарък, у нас се заменят гори и земи с декари, строят се хотели и дворци на партийни лидери и велможи и никой не го е еня.

Тъй, тъй. Preaching to the choir. Съгласен съм. Обаче това всички го знаем! Всички роптаем! Всички мрънкаме! И ето, идва великия ден, в който Мишо (това съм аз, за да не се обиди някой) става политик, или заема някаква отговорна длъжност из раздутата ни администрация. И, о, небеса! – той за има-няма година започва да върши същите лайнарщини! Намира начин да помогне на мама и тате, на приятели и познати… Ама не е лесно, цялата ти рода до 29-то коляно идва та ти се моли с тъжни очи! А как да откажеш на кака и батко? Та те са те дундуркали докато си бил бебок! Или всички приятели? Та нали именно Митко те е носил на гръб толкова пъти след студентското пиянстване! Хмм… Та от една страна проблемът е у Мишо, който не умее да казва “НЕ!”. От друга страна, проблемът е у всеки един българин, който с удоволствие ще се възползва от връзките си из родните политически слоеве.

9. Във всички европейски държави минималните работни заплати са над 400-500 евро на месец, в България все още се радваме на 150-200 лв. Ако ни ги дадат.

Е, айде сега! Това вече е макроикономически проблем! Тук причината не е само в България – все пак на Запада му е по-удобно да има един сравнително изгоден буфер. Това че сме част от ЕС не означава, че всички е ЕС са равни! Ако беше така, то отдавна земеделието във Франция и Германия щеше да е отстъпило на българското – наистина, тук би било по-изгодно. Тук проблемът е наш, но причината е колкото в България (неблагодатна почва за чуждестранни инвестиции – ми как, като постоянно им искат подкупи!), толкова и извън нея.

10. В нормалните европейски държави законите са такива, че ако работодател не плати на работниците си, бива глобяван или съден, у нас не плащат с месеци и никой не им търси сметка.

Ох, сложен проблем! Наистина заплетен. Сигурно ги има онези работодатели, които не плащат ВЪПРЕКИ наличието на финансови ресурси. Но все си мисля, че повечето пъти самият работодател е доволно затънал – особено напоследък. Ако все пак работодателят е такъв гад, че да вдига палати, но да не дава заплати, тогава – напуснете! Или съдете! А… О… Вярно, като напуснете може и да не успеете да намерите нова работа, особено извън големите градове. О… А… Вярно, ако решите да съдите някого, то има да се влачитепо съдилища, докато най-сетне се окажете губеща страна… Дааа, значи тук проблемът е 1) в спазването на законите (ама нали те съществуват, за да бъдат нарушавани?), и 2) в съдебната система. Е, продължавам да смятам, че проблемът със законите е въпрос на манталитет. А съдебната система… Тя също. Може би малко по-нататък ще успее да стане ясно.

11. В Европа с пари от еврофондовете си направиха модерни магистрали, летища, гари, у нас парите изчезнаха разпределени по братски и по партийно, а инфраструктурата ни е най-лошата в цяла Европа.

Вече започвам да се повтарям. Ами да – има хора във властта, които имат роднини в какви ли не фирми! Спомнете си Мишо (споменат по-горе), който сигурно би направил всичко възможно да възложи проект на тате!

12. В Европа се дават субсидии на селскостопанските производители и се произвеждат качествени храни, у нас субсидии няма, но ние ядем сурогати и фалшификати на по-високи цени.

А стига бе! Значи в България се нарушават някакви си там ПРАВИЛА за качеството на хранителните продукти? Но как така? Кой у нас би нарушил закон? А, момент – това го обсъдих по-горе. Иначе смея да твърдя, че един български домат е десетки пъти по-вкусен от всеки френски. Иначе, ако знаете, че някой продукт е некачествен – бойкотирайте го и не купувайте! Някой ден може и да изпадне от пазара!

13. Цените на повечето основни стоки в Европа са по-ниски от нашите при средни заплати там в пъти по-високи.

Това е свързано с предната точка, защото наистина в ЕС се дават доста сериозни субсидии, които осигуряват запазването на някои индустрии, както и поносимите цени. За нас не знам дали са заделени такива субсидии от ЕС (трябва да проверя), но и да са заделени – знаем къде ще идат. В джоба на Мишо (пак онзи от предните точки). Свързано е и с точката за заплатите, но наистина няма как да се увеличат изкуствено средните заплати, защото те зависят изцяло от пазара. Както казах – макроикономически проблем с елементи на държавна политика.

14. В европейските държави няма автомобили, паркирани по тротоарите и зелените площи, у нас няма празни места по тротоарите и градинките от паркирани коли.

Да, да, да и пак ДА! Така е! Само дето аз се ядосвам на хората, които се ядосват на шофьорите. Да, знам че има идиоти, които не биха си направили труд да потърсят паркомясто на повече от 20 метра от крайната си дестинация и са склонни да паркират върху зебрата – напречно. Но има и други шофьори – например аз – които обикалят докато намерят паркомясто и нерядко паркират върху някой тротоар. Защото другият вариант би изисквал да се върна до нас, да си паркирам колата в гаража, да потегля пеш (или да се набутам в ужасяващия градски транспорт), да стигна до крайната точка… и да установя, че съм закъснял с 2 часа за срещата си. Според мен тази точка 14 би трябвало да звучи така: “В европейските държави има достатъчно на брой общински и частни паркинги”. Това пак е особено обширна тема – тук можем да говорим за такса при влизане в центъра на град, за икономическия интерес от паркингите (сравнен с този от моловете), за инфраструктурата в градовете, за градския транспорт, за спазването на правилата за движение (дали пък да не мина в бус-лентата?) и т.н. И мисля да не задълбавам повече засега.

15. В европейските страни няма да видите скитащи кучета по улиците, даже куче без каишка, у нас подивели и гладни псета обикалят на глутници по улиците и нападат хората, а държавата ги защити със закон.

Запознат съм с този проблем. Запознах се с него преди години, когато се запознах отблизо с едно помиярче, а после – с докторската игла, която ми заши физиономията. Имам 23 шева на лицето. Е, поне не съм обезобразен – имам си секси белег. Ама по-добре да нямах!

Този проблем има няколко причини. Първо – спрете да си изхвърляте кучетата и новородените на улицата! Кастрирайте си любимците, или внимавайте да не създадат нежелано поколение с някоя софийска-подобрена! Тия кучета не са се появили от нищото! Това е едната страна. Другата страна е липсата на средства (или желание?) за разрешаването на този проблем. Да, няма достатъчно кучкарници, няма качествена програма за кастрация на помиярчетата… Между другото, аз бих убил куче, което се нахвърли да ме яде. Щом като самозащитата е оправдана срещу човек-нападател, не смятам, че кучетата трябва да бъдат изключение. Или примерно някой странен подивял котарак.

Трябва да прочета закона за защита на бездомните кучета!

16. В европейските страни няма да видите на улицата един фас или листо, тук на никого не прави впечатление разхвърляния по улицата боклук или ровещите в кофите клошари.

Отново съм съгласен! Но ми е интересно, кой точно хвърля тия фасове? Хм, май сме НИЕ! Абе знаете ли, че има хора, които си чистят пред блока? Защото така им е по-приятно? А между другото, в Люлин беше изсипана една полуизядена салата върху главата ми. Е, това е човек от народа, а не човек от държавата! Тук отново си личи, че България е различна не само от европейските държави, но ит европейските СТРАНИ. Защото страната – това са хората, нравите и обичаите, природата, а не политиците и държавният апарат.

17. В Европа полицаите не се набиват на очи, но идват веднага като ги повикаш, тук по-добре не ги викай, и без това не идват навреме.

Тук не съм сигурен какво да кажа. Мисля, че съм съгласен и няма какво да добавя.

18. В Европа няма много хора по кафенета и ресторанти, у нас всички капанчета са пълни с иначе безработни хора.

Глупости! Винаги има хора по кафенетата – то това им е хубавото! Не знам колко от хората из нашите кафенета са безработни, но вероятно така им е удобно. Иначе щяха да си търсят работа. Не знам, точка 18 наистина не ме кара да се чувствам ядосан, затова няма да я нищя.

19. В Европа чиновниците са усмихнати и вежливи, стремящи се да ти услужат добре, у нас се отнасят към гражданите като към натрапници или престъпници и ако не те разтакават поне 2-3 дена, значи си улучил голям късмет.

В България чиновниците са 20% от населението (измислих си го, ама наистина са много!). Заплатите им са ниски (защото наистина са много!). Ежедневно се сблъскват с гражданите, които, между другото, нерядко са също толкова неучтиви. Смешното е, че когато съм на гишето и се мусим взаимно с каката от другата страна, знам, че и двамата сме просто българи. Пак манталитет? Сигурно, защото и в кафенетата ме гледат лошо, или пък се налага да ги изчакам да се наприказват по джиесема.

20. В Европа хората знаят, че, за да живеят по-добре, трябва да работят повече и всички зависи от техните труд и умения, у нас все още болшинството от хората чакат някой да дойде и да ги оправи…

Ето, това е най-добрият аргумент в цялата статия!

В моите очи, истинският проблем в България не е в политиците. Проблемът е в нас – хората. Всичко, което става, е свързано с нас самите. Политическата ни система е резултат. Разбира се, тя се явява и причина – няма магистрали, парите изчезват, никой не подава оставка… Но тя е резултат от начина ни на мислене. Но трябва да стигнем до корените, а не до мястото, където стъбълцето на бурена стига до калта. Трябва да се нацапаме – сами себе си! Защото, знаете ли, големите промени не започват отгоре. За да се промени това, което не ни харесва в България, трябва ние да го променим! Трябва ние да СЕ променим!

Искаш чисто? Не си хвърляй боклуците по улицата (или във вътрешния двор, или на неокосената поляна до блока)!

Искаш добро обслужване? Дръж се и ти добре на работа!

Искаш да изчезне корупцията? Не давай пари на полицая, или уиски на шефа на тая или оная служба!

Не искаш да ти е зле? Направи така, че да ти е добре!

Иначе винаги ще чакаме да ни оправят. И те винаги ще ни оправят! И ние ще мрънкаме и ще ги критикуваме. Тях – но никога себе си!

Каквото повикало, такова се обадило.

Понякога си мисля, че на нас ни трябват 40 години скитане из някоя пустиня!

Дорето, мечтаеща за по-добрия свят отвъд дъгата, отново се озова на пътя с жълтите павета (поне колкото от тях бяха останали), с надеждата той да я отведе до магьосника. Всъщност този път води до цели 240 магьосника!

По пътя си към спасението, Дорето се запозна с Плашилото Янчо (то трябваше да се сдобие с мозък при магьосниците), Железния човек Доги (той трябваше да се сдобие със сърце), и Страхливия лъв Велчо (той пък се нуждаеше от кураж).

Всъщност, тъй като магьосниците бяха 240 пъти повече от предния път, групата на Дорето се сдоби с още неочаквани попълнения: Нарцистичният Бобо, който се нуждаеше от сблъсък с реалността; Бясното куче Вольо, което имаше нужда да се научи да се разбира с другите животни; Заблудената хиена Ваньо, който мислеше, че може всичко; Обърканото таралежче Емчо, което просто не знаеше какво става; Дъгоцветният хамелеон Цеце, която не можеше да си избере цвят…

Предния път се оказа, че магьосникът е измамник. Но нали знаете – надеждата умира последна. Тя Дорето си го знае, живее в Надежда. Надай се, Доре, надай се, душо!

Докато пътуваха заедно по пътя с жълтите павета, Дорето малко по малко разбра, че желанията на нейните спътници не съвпадат с реалните им нужди. Вместо кураж, сърце, смелост, реалност и т.н. те май желаеха да получат нещо друго! Но Дорето не беше сигурна. И се надяваше. Надяваше се да им дойде акълът в главите. Много път имаха да извървят заедно – може би четири дълги години.

- – - -

Това е есе в прогрес. Ако имате идеи – споделете ги! В полето отдолу можете да напишете своите корекции, или пък продължение на историята за групата на Дорето.

Всички, които са гласували, да НАБЛЮДАВАТ работата на бъдещия парламент. Ще ми се при първия псевдо-кворум да се съберат хора на площада пред НС и да покажат, че ни е писнало да ни “представляват” някакви си 10 души, докато останалите не си показват нослетата в залата, и че не сме съгласни законите на нашата държава да са зависят само от няколкото човека, които този ден не са имали “спешни ангажименти”.

have you used your brain today?

Но все пак… гласувайте!

Как се нарича това, което той прави с България?

Доги стайл.