Говорят си за подаръци, много готини неща, полет от Бахрейн… “Тоя човек много хубави подаръци й е подарил, готини подаръци, страхотни подаръци…”

Преди малко пушех отвън – в Starbucks не се пуши, а аз предпочитам да седя вътре. Дъщерята ме доближи и ме попита дали мога да й услужа с едно левче за кафе. “Защо е толкова скъпо тук?” Е, да, скъпичко заведение, като за кафене.

Отговорих й, че ей сега, като си изпуша цигарата, ще й дам 2 лева, че парите ми са вътре. Докато си допушвах цигарата, тя реши да сподели някои неща с мен. “Пускам обява във вестника, някой да ми подари мезонет. Как мислиш, дали ще намеря такъв добър, скромен, срамежлив човек?”

Отговорих, че това трудно ще се случи. По-скоро няма как да стане.

“А тая моята приятелка, Весела Тотева, как намери? Той й подари мезонет. Ама той футболист, човекът. Харесал я е и й го е подарил. Те не живеят заедно, но имат нещо като любовни взаимоотношения.”

Ето, продължава да говори в неопределена посока – не на майка си, не на мен… За кого е предназначено това?

“Такива страхотни подаръци й е предложил… Той понеже си няма приятелка… Харесал я е просто, харесал я е… И й предложил. Тя вярно много сладка, симпатична. От тука със самолета е заминала за Бахрейн. Той й е подарил всички подаръци и се оженил за нея…”

След като й дадох двете левчета, тя и майка й влязоха, купиха си кафе и седнаха на масичката до мен.

“Кой за който иска се жени. Знаеш ли колко подаръци й е подарил? Толкова много подаръци…”

Майката пие кафе, а дъщерята побутва слънчевите си очила надолу, поглежда над тях и продължава да говори.

“Запази тая чашка.”

“Тя със самолета отишла в Бахрейн. Той там в Бахрейн й е подарил… Всякакви подаръци й е подарил. Аз не знам къде е това Бахрейн… Много я харесва и… Просто е влюбен в нея.”

Аз трябва да тръгвам, но просто са ми любопитни тези две странни жени. Дали някой ще им подари мезонет, все пак? Трябва да видя в кой вестник е обявата.

“Той си я харесва. Тя е симпатична. То и той е хубавец… Абсолютно всичко, което има, на нея е подарил.”

Аз излизам, имам среща с Ели.

А какви ли са всички тези подаръци? А “той” кой ли е?

Защо тези хора приемат политиката по този начин? Премиерското кресло да не е сувенир, или кутия бонбони? Адски се дразня вече на тъпигьоското им отношение. Тоя, “формалният”, щял да подарява премиерски пост на оня, “неформалния”, който, от своя страна, се държи като великан и демонстрира мачизъм. Ще повърна!

Не знам кой е гледал пресконференциите вчера (7 юни 2009), но поведението на господин Б.Б. беше нагло, а това на журналистите – нелепо. Задаваха му неудобни въпроси, така е… след което той нападаше лично тях, или медията, за която работят, или главния редактор. В крайна сметка журналистите се посраха от страх, а въпросите останаха неотговорени. А Ц.Ц. седеше от лявата страна на вожда. Кротък, мирен, тих. Като украса.

И така ще е. Той най-вероятно ще бъде нашият нов премиер. И ще продължи да се държи все едно светът му е длъжен. Но нали вече всички знаем колко невероятен и велик човек е той:

• Б.Б. е единственият човек, победил стена на тенис.
• За всеки българин има 100% вероятност Б.Б. да му е баща.
• Сълзите на Б.Б. лекуват рак. Колко жалко, че той не плаче. Никога.
• Веднъж на Б.Б. му хрумнало да продава потта си като напитка. Можете да я намерите под името “Red Bull”.
• още – http://kaka-cuuka.com/14

Вече съм споменавал за мачизма у нас. И продъжавам да смятам, че съм прав.

Един ден ми хрумна, че БГ е един много колоритен меланж – у нас се среща не само латино-мачизъм, но и руска новобогаташка наглост и показност. Е те такова животно нема! И затова поведението на Б.Б. е много успешен политически (и P.R.) модел за нашата родна реалност.