Преди мноооого години, хората по Средиземноморието са добавяли разни неща към хляба, за да го овкусят – все пак хлябът е една от първите приготвяни (готвени) храни. Добавяли са разни масла, подправки, плодове… Обаче това са по-скоро филийки мазани с неща. По-късно, през 16-ти век, “пица” се е наричал един особен “инструмент” при пекарите – парче специфично тесто, което те са използвали като своеобразен термометър, за да проверят дали е достатъчно загрята фурната. Това е било горе долу когато доматите стигнали в Европа (географската, не политическата). Та пак около 16-ти век доматките най-сетне пристигнали (слава Богу!), а до 18-ти век вече било обичайно за бедното население около Неапол да добавя домати към въпросната “пица”, която вече се била обособила като евтина и долнокачествена храна за бедното население – народа.

Преди мноооого години, хората по Средиземноморието пеели народни песни. Ок де, всички хора. Тогава не е имало музикална индустрия, песните са били “храната” за душите на бедното население – народа.

Днес пицата е доста изгодно и широкоразпространено из България ястие, което, за разлика от оригиналната (и класическата италианска) пица, може да бъде гарнирано с всякакви изгъзици от сорта на боб, грах, царевица (т.нар. Мексикана) и други невъобразими неща.

Днес чалгата е доста изгоден и широкоразпространен из България музикален жанр, като, за разлика от оригиналния фолклор, може да бъде комбиниран с всякакви елементи от сорта на поп, рап, хаус и други невъобразими неща.

Всяка по-известна верига ресторанти в България предлага пица. Всъщност най-популярните заведения са пицарии (+ бира).

Всяка по-известна дискотека в България предлага чалга. Всъщност най-популярните дискотеки са чалготеки (+ водка).

Пицата е навсякъде. И чалгата е навсякъде.

Видяхте ли?