Директно поствам линка, че нещо се разядосах.
Отдавна не бях писал, но ето на – трябваше някъде да изпусна парата. Не, да се изповръщам дори!

Бойко Борисов не го харесвам, ясно е.

Слави Трифонов – и него хич не го харесвам. Ако не е ясно – да бъде.

Обаче това е нелепо, гаменско, непрофесионално и неполитическо поведение! Това, бойковото. Ама не-ле-по!

Задават ти в едно от най-гледаните ТВ предавания някакъв въпрос. Не някакъв, няколко. 25. И те “канят” да идеш да отговориш. Да, ясно е, че Славчо си прави PR на гърба на правителството, на гърба на ББ, яхнал вълната на недоволството и страха от вече очаквания крах на крехката ни икономичка…

НО!

Бойко Борисов е министър председател. Шефът! Вождът! Той прави, той струва, той ръководи! (И патки пасе!)

Когато си политик от такъв ранг (no comment) и в най-гледаното “токшоу”, колкото и изчалгарено да е, ти зададат въпроси, ти не се държиш по този долнопробен, нагъл, гаменски, махленски, просташки, мутренски, мачистки начин! Ако ще се правиш на важен – мълчиш! Щом са прости и не са ти на нивото – мълчиш! Ще си играеш на мъдър политик и МЪЛЧИШ!

ИЛИ

Отговаряш на въпросите! Ако в някои от тях има лъжи, неистини, изкривени твърдения и факти – разобличаваш ги! Ако трябва – чакаш 2 седмици, за да може с умните глави да измислите правилните отговори, след което

ОТГОВАРЯШ!

Оф, ядосах се! Не може премиерът ни да се държи и да говори като някой селски бияч/ебач! Колкото и това да се харесва на “народа”, колкото и да звучи “като хората”, колкото и да бил “близък до избирателите” с този си начин на поведение… той е краен.

Оф, и аз се мисля за маркетолог… Ми той човекът се справя – нали така спечели изборите и народната либоф? Направил си е сметката и тя излиза. Ама аз, беден идеалист, по някаква причина си мисля, че трябва да се спазват разни там писани и неписани правила – за поведение, за политикотворение и т.н.

Дрънци.

В крайна сметка може би аз съм тъпичък.

КАК Е ДОПУСТИМО ДА ИЗКАРВАМЕ ПАРИ ОТ ТЯЛОТО СИ – КАТО ПОРНОАКТЬОР, КАТО ЛУКСОЗНА ТАНЦЬОРКА С КОНСУМАЦИЯ, ИЛИ – “ПЛЪТТА МИ НЕУМОРНА НЕ Е ЗА ПРОДАН ДНЕС”

Та какво ми хрумна на мене…

Това да продаваш тялото си е неморално. Това да правиш безразборен секс – също. Сексът трябва да бъде между двама души, не повече; да бъде с минимален брой партньори (ако може – само с един); да бъде с партньор от другия пол; да бъде стандартен (без вериги, униформи, показност и разни извращения); да бъде достояние единствено на участниците; да не е свързан с пари, или други облаги…

Списъкът може да стане дълъг, ако продължа.

Надявам се, че сте се сетили къде да монтирате кавичките, защото аз не споделям горепосочените “best practices”.

Жалко, но ценностите по света произлизат от религиите, които сами по себе си са рестриктивни режими, целящи да избегнат хедонизма и така да гарантират по-висока производителност и контрол. А в интерес на истината, ако не свързвах промискуитета с един куп болести, нямаше да имам нищо против интимно-фискалните взаимоотношения. Ма кво да правя – хипохондрия…

Това малко се връзва с постингите ми за чалгата и за сексуалния подбор, ама то темата е почти същата.

Вероятно немалко хора знаят за бонобо – маймуните (един вид шимпанзета), при които социумът се гради върху сексуални взаимоотношения. Сексът при тях е вид комуникация, валута, удоволствие, както и (разбира се) начин за възпроизвеждане. Забавното е, че генетически те са най-близките организми до хората. Това какво ни говори?

То и ние сами си знаем, че ако не съществуваха тези морални (и според мен – религиозни) устои, хората щяха да се плющят наляво и надясно. Абе то ние и сега го правим, но тайно – шшшш, да не разбере някой! Еднодневки, еднонощки, кратки връзки, приятели с екстри, изневери, разменки, групи, еднополови интимности, кинкири-минкири… Ама тайно, че какво ще помислят хората!

Винаги съм се чудел дали, ако знаех какво правят всички в интимното си време, щях да имам каквито и да било скрупули и притеснения да върша каквото си пожелая – сексуално имам предвид. Но, какво да се прави, създали сме си един сумрак, в който ние си мърсуваме скришом… и редом с останалите… и всички се правим на росни капки. И се кланяме на показния морал, лицемерен сам по себе си, който продължаваме да пресъздаваме всеки ден, ден след ден.

Всъщност откъде тръгна този така неорганизиран постинг?

От забраните.

Замислих се например за проституцията в България. Смятам, че е голяма глупост тя да е забранена. Държавна глупост. Неморална била? Ма моля ви се, морал! Я малко по-реалистично – сексът е секс, винаги се е продавал (и то под каква ли е форма), и винаги ще се продава. Я го узаконете, като едни трезвомислещи хора, та да можете да наложите стандарти! Щото докато е нелегален, стандарти не могат да бъдат официално определяни.

Проститутките няма да свършат, но може да бъдат по-уредени, по-здрави, по-чисти… Който иска да си плати за малко плътска радост, ще може да е доста по-спокоен, защото момичето / момчето ще бъде задължено да използва презервативи, да минава редовни прегледи, да извършва услугите си на хигиенични, уютни и удобни места, вместо по храстите край прекрасното околовръстно…

А защо казвам “момичето / момчето”? Ми защото и мъже, и жени се възползват от тези услуги, при това далеч невинаги с партньор от другия пол. Ъхъ, различната (не-хетеро) сексуална ориентация съществува – факт. И също е “неморална”. Което също създава предпоставки за проблеми. Потайността, непредпазливостта, неинформираността – те вървят ръка за ръка. Тази стигма пречи на развитието на нормални и здрави (здравословни) връзки – емоционални и сексуални – защото за тяхното съществуване е нужна благоприятна среда. Което пък води до хаотичност, разпиляност, нестабилност – хората с “алтернативна” сексуалност по-рядко смогват да поддържат една връзка и се стига до многобройни, но краткотрайни връзки.

Когато бъде забранено нещо сексуално, което е по-скоро природна даденост, отколкото прищявка на съвременния човек, резултатите могат да бъдат особено неприятни. По този начин се насърчава сивата икономика, увеличава се напрежението у хората, които знаят, че вършат нещо “неморално” (и незаконно), създават се и се поддържат лоши условия, в които не може да се постигне хармония… защото тази хармония би била в дисонанс със статуквото на обществената нагласа.

Забрани – бол. И наистина понякога водят до нежелани ситуации.

Ама как не?

Слухове, твърдения, подхвърляния и всякакви (псевдо?)компромати сноват из медийното пространство и мрежата, при това от месеци. Не я познавам лично, не съм запознат с конкретни и сурови факти, затова моето мнение не е свързано с предполагаемия конфликт на интереси.

Друг проблем виждам аз.

След като е запозната с всичко, което се приказва за нея; след като знае какво е изписано и изговорено; след като е наясно с обвиненията; след като познава законовата рамка; след като знае къде е и не е в нарушение; след всичко това, би следвало да е достатъчно подготвена да отговаря на въпросите на евродепутатите, евромедиите и еврогражданите.

АКО тя е неподготвена при наличието на всички тези фактори, това означава, че не си е направила домашното. И то не домашното, което й иска някоя учителка в гимназията, по предмет, който смята за ненужен. Не, говоря за домашното, което може да запази името й чисто пред света.

А щом не е съумяла да подготви едно домашно така важно за самата нея, дали е достойна да заеме пост, който ежедневно – не, ежечасово – ще й дава домашни работи, от които зависят много други хора?

Друг е въпросът, че ако това беше някой немски депутат, всичко това щеше вече да се е случило на родна почва и той/тя нямаше изобщо да бъде допуснат/а до този европарламентарен изпит. И ако не за друго, то защото Германия вероятно щеше да се почувства изключително нелепо да види как неин собствен депутат (еквивалент на Желева) бива излаган – в лошия смисъл – пред света от свой собствен сънародник и колега (Първанова).

Може да са от различни партии, но по този начин показват липса на национална солидарност И освен това ясно демонстрират слабата ефективност на нашата собствена система.

Аз обаче не искам да оплюя тази инициатива.

Днес гледах сутрешния блок на bTV, където Ани Салич разказваше за “Българската Коледа”, представи две деца, които се борят със своите здравословни проблеми, както и кратък филм за други деца, чиито животи зависят от финансови средства и медицински интервенции. Малки дечица, хубави и интелигентни млади хора, усмихнати човечета. Които си мечтаят да бъдат здрави, да могат да работят, да имат семейство, да са пълноценни…

Аз не съм социален дарвинист. Освен това съм особено емоционален (да, някой ще каже, че тази “корумпирана” ежегодна кампания разчита на хора като мен), а и смея да твърдя, че съм съпричастен към чуждата мъка. След като мъничко си поплаках, реших да споделя мнението си тук, накратко, с риск някой да ми се присмее.

“Българската Коледа” наистина успява да събере пари. Да, знаем, че правителството би могло да оптимизира разходите си (а всъщност дали?), така че да може да отпуска повече финансови средства за нуждаещите се. Да, знаем, че “пътеките” могат да бъдат опростени, а хората – улеснени. Да, знаем, че вместо веднъж по Коледа, можем да се сещаме за тези бедни души всеки ден, всяка 1/365 от годината.

Но това, което “може”, в момента просто не е. За сметка на това, “Българската Коледа” (и други такива организации, акции, събития и т.н.) успяват да побутнат циника вътре в нас, или професионалиста, зает с твърде много неща, или пък непукиста, или мързеливеца, или глупеца, или… И той (или тя, разбира се) се оглежда и забелязва нещо, което изглежда странно, нередно… И тогава той пуска един SMS. Или два. Или отива на онзи търг, където ще се продават тениските на известните ни спортисти. Или пък отива в някое сиропиталище да помогне с нещичко на децата – пари, дрешки, играчки, усмивки… Или пък си избира един човек, комуто да помага когато с каквото може – бил той онзи младеж, който куцука на светофара до ВМА с една пластмасова чашка и събира стотинки от шофьорите, или пък онази така мъничка циганка, която понякога проси из центъра, или пък едрото момиче, което в по-топлите дни се къпе на фонтаните пред НДК…

И някой ще каже “да бе, ти си купуваш спокойствие и комфорт с тоя един SMS и после забравяш, а тези хора продължават да се нуждаят и да страдат!”

Дори и да забравяме, дори и да си купуваме така наречения комфорт, дори и да е така – това трябва ли да ни откаже от този SMS? Или от поне един ден емпатия и грижа за някой страдащ непознат? От поне еднократно лишение в името на друго човешко същество?

“Ама защо само по Коледа?”

Може да не е само по Коледа, но по-добре да е поне по Коледа,  а не никога.

Аргументите са безброй. Ще се появят и онези, които казват, че когато помагаме на просяк, ние само му предоставяме своего рода оправдание да не си намери работа. Други ще кажат, че когато даваш пари за фондации, те никога не стигат до болните/децата/възрастните. Трети ще се обадят, че държавата трябва да се занимава с това, а не бедният българин. Всеки е прав за себе си. Както и аз.

Аз не се сещам само по Коледа. Но със сигурност не се сещам достатъчно често. Със сигурност аз съм поредният консумист, чедо на материализма и западнеещото ни се общество. Със сигурност аз въздишам по новия Apple, искам нов телефон, купувам си автомобил на лизинг…

Затова именно смятам, че “Българската Коледа” и всички други подобни са нужни. За да разтърсят мен – средностатистическия българин, потребител, косуматор, служител, професионалист, студент, кредитополучател и т.н. – и да ми напомнят, че има някой друг някъде там, който може би се нуждае от нещо, за което може би аз мога да помогна. Дори и с едно левче един път в годината. Или с едно левче десет пъти в годината. Или с десет лева пет пъти в годината. Или с топла дреха, вкусна храна… С нещо!

И ако все пак някой реши укорително да ме попита “а ти помогнал ли си с нещо?”, ще отговоря така:

Не достатъчно редовно и с по-малко, отколкото бих могъл, но се старая и се надявам да успея. А ти?

Все повече хора защитават живота на беззащитните малки елови дръвчета, които биват изсичани ежегодно, за да ни е уютно и празнично. Това не е екологично, така унищожаваме дръвчета, които биха се развили естествено, които биха допринесли за стабилна екосистема…

И ми казват “аз от пет години използвам изкуствено дръвче – хем не ми се налага да чистя от иглички, хем вече пет елхички съм спасил”.

Тъй! Мисля, че пластмасовите елхички трябва да бъдат именувани “еко-елхи” – по тертипа на небезизвестните “еко-палта”. По този начин, оксиморонът ще стане твърде очевиден.

Да оставим настрана факта, че (повечето от) тези ели се отглеждат единствено с целта да бъдат коледни дръвчета. Да подминем и факта, че украсяването на елха не е свързано с християнството – това не ме касае, а и връзка все някъде се намира, след като вече е добило неоспорима коледна символика. Може да подминем и факта, че повечето от дръвчетата няма да оцелеят дълго, защото изключително малко от тях оцеляват в иглолистните гори, тъй като най-силните дървета буквално унищожават по-слабите. (Тук всъщност може да се поспори, тъй като никой не знае дали няма да бъде отрязана точно някоя бъдеща многовековна ела…)

Нека поговорим за еко-дръвчетата. Защо са “еко”? Защото заради тях не се унищожава истинско дръвче. И с палтата така – те са “еко”, защото заради тях не се убиват чинчили/норки/зайци/котки и т.н.. Вместо това се използват синтетични материи, най-често пластмаси, които имат подобни свойства и външен вид. И които все някога ще бъдат изхвърлени и ще се разпадат с десетилетия.

Еко?

Разбира се, винаги има хора, които обясняват за разсадниците и развъдниците – това са дървета и животинки, които се отглеждат специално с цел да бъдат унищожени за да задоволят потребителските ни нужди. После вероятно разговорът прераства и към хранителната индустрия – фермите, развъдниците, рибарниците и т.н..

Един път една приятелка, вегетарианка, ме гледаше как настървено ръфам пилешко бутче и заяви: “Ти в момента ядеш мъртва птица!” Аз й отговорих: “По-добре мъртва да я ям.” Все едно да ми кажат, че като ям омлет, консумирам осакатени и термично обработени птичи ембриони…

Отнесох се!

Обикновено защитниците на “еко-елхите” и “еко-палтата” продължават офанзивата си с твърдението, че дръвчетата и кожите не са само от разсадниците и развъдниците, но и от бракониерство, което ощетява природата. И са прави – така е. Но това, до което води производството на тези “еко” продукти, поне от моя гледна точка, не намалява бракониерството, а вместо това увеличава количеството неорганични отпадъци. Борим едно зло с друго. Ако целта е да борим бракониерството – нека не се блазним от прекалено евтини продукти без доказан произход, а да проверяваме откъде е дошла тази елха, или онази норка.

Вместо да ми се кара някой, че съм си купил елхичка от пазара, или яке от камилска кожа (примерно), и вместо да ми препоръчва да си купя пластмасово “дърво” или синтетична “кожа”, може да измисли далеч по-добри препоръки. Мога да си купя елхичка в саксия, която по-късно да засадя на някоя поляна. Мога да взема само няколко клонки, с които да си украся някой кът у дома. Ето, по този начин нанасям по-малко вреда, отколкото ако си купя пластмасово дърво. Колкото до кожите на горките животинки, противниците на кожените дрехи може просто да подкрепят индустриите за производство на памук и вълна, вместо да пропагандират носенето на пластмасови палта. Аз самият притежавам единствено кожени обувки – всичко друго ми е памук и вълна.

Във Фейсбук има новосъздадена група “Не убивайте дърво за Коледа!” в която твърде много членове се хвалят с пластмасовите си боклуци. Съжалявам, но с далеч по-чиста съвест бих си купил елхичка от някой, който може да ми докаже произхода й (предполагам, че не е трудно, особено в по-големи вериги магазини), отколкото да си взема изкуствена. Да, вероятно някога бих могъл да я рециклирам, но всички знаем на какво ниво е рециклирането (и разделното събиране) у нас. А и всъщност от години се радвам на елхичка в саксия, която някой хубав ден ще опитам да пресадя в парка отсреща.

Много искам да видя изследването! Ако е такова проучване, което обхваща представители на целия български народ, тогава вероятно информацията е точна. От друга страна, мен не ме интересува дали баба Гицка от Долно Големанци е прибягвала до подкупи, защото тя вероятно става рано сутрин, извежда козичките, после шета из къщи, после посреща козичките… и сигурно нивгаш не е дала и 10 стотинки подкуп.

Не, аз искам едно такова проучване, което се концентрира върху активното население. Даже, ако е възможно, искам да бъде съставено от различни анализи: активно (трудоспособно) население; (млади) професионалисти; собственици на дребен и среден бизнес; собственици на едър и свръхедър бизнес; и т.н. Мисля, че тогава процентът ще скокне доста сериозно.

Освен това ме интересува дали това проучване се е концентрирало единствено върху държавните услуги. Дали са проверили колко от шофьорите са се измъкнали от глоба/акт чрез подкуп? Дали е проверено (някак) колко ученика или студента са прибегнали до подкуп?

Изследването разглежда проблема с корупцията в ДЪРЖАВАТА България.

А аз си мисля, че по-сериозен е проблемът с корупцията в СТРАНАТА България.

С други думи – не са корумпирани държавните служители, а е корумпиран народът. И тъй като служителите са част от този народ – при това не само държавните – те също са корумпирани. Без да твърдя, че абсолютно всеки българин е корумпирам, аз смятам, че болшинството са/сме (по-добре да не изключвам себе си, в крайна сметка).

Не знам кое е дошло първо, то е малко като спора за яйцето и кокошката…

Хм… освен това май си мисля, че всичко това с държавните органи за превенция на корупцията (и всичките ни антикорупционни практики) прилича на онази поговорка: крадецът вика “дръжте крадеца”.

Днес, 06.12.2009 (честит празник на всички!), Нова телевизия се осра. Не е за първи път, признавам, но това беше върхът на малоумието.

В “Темата на Нова” тази вечер, от 19:30ч до 20:00ч, се ужасихме от безумните младежи, които развиват страховито високи скорости по родните пътища. Клипчетата с 336км/ч нашумяха, гордостта на шофьорчетата вероятно им е докарала оргазъм, тийнейджъри (и не само) им се възхищават и им завиждат… И Новаците решиха да информират България за тази нова мода, да покажат неодобрението си към такова безотговорно поведение, да предизвикат и у нас, зрителите, някаква отрицателна емоция, страх може би. Да, аз съм против тия идиотщини, не съм съгласен да се гъзарчат някакви хлапенца със стотици конски сили, без да си дават сметка какво вършат. Еле па по нашите перфектни европейски пътища! (Магистрала “Тракия”, около Пазарджик, е невероятна!)

След което Нова ни пусна “Бързи и яростни 2″.

Има ли по-малоумен програмен директор?! Много ми е интересно кое е постигнало повече – половинчасовият документален репортаж, или двучасовият холивудски филм. Репортажът е евтин, не включва световни секс-символи и определено му липсва динамиката, с която филмчето е заредено. А и във филма, онези, които като луди карат бързите коли, са добрите. И във филма целта е зрителят да се отъждестви с тях, поне донякъде, да бъде съпричастен и да съпреживее всичко с тях.

И при някои по-ограничени хомо сапиенсовци – да бъде изграден образ за подражание.

Та, да, признавам си, от Нова ТВ днес направиха голяма глупост. Все едно да ти кажат “не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря”.

Другата седмица очаквам репортаж за проституцията по улиците на София, след което – “Хубава жена”.

Примери:

• Шофиране с превишена скорост;
• Неблагоприлично поведение;
• Злоупотреба с упойващи вещества;
• Гласуване в парламента с чужда карта;
• Подкупване на отговорно лице;
• и т.н.

Мисля, че става ясно – не може да се посочи някой конкретен, който е пострадал от тези действия. Разбира се, когато се стигне до катастрофа при превишена скорост, до сбиване при неблагоприлично поведение, до убийство след запой – тогава вече преминаваме към престъпленията с жертви.

Виждам обаче един проблем. Дали някой може да си представи жертвата от гласуването в парламента с чужда карта? Или от подкупа, даден на полицай, при шофиране в насрещното посред нощ в глуха софийска уличка? Вероятно никой не може да си представи реална, физическа жертва. Сигурно и затова тези престъпления биват извършвани ежедневно. В крайна сметка, когато гусин Панчо гласува с картата на кака Мима, това никога няма да доведе до труп. Нали?

Хм, кой знае!

Хайде да преминем към една малко по-абстрактна категория – жертви-”нехора”. Когато потъпкваме правилата и законите по начин, който не би довел до нечие нараняване или нечия смърт, ние оправдаваме себе си – ето, наистина никой няма да пострада. За сметка на това, уважението към правилата страда. То линее, малко по малко чезне. Докато подкупите на всяко ниво в България са сиво ежедневие, а не изключение, ние нямаме право да предявяваме каквито и да било претенции срещу политиците и собствениците на “големия бизнес”. Докато аз съм склонен да се отърва от акт/фиш срещу 10-20-50лв, министърът на полянките и горичките ще е склонен да затвори очите си за някоя ливада. Докато самите хора толерират злоупотребата с правилата, тя няма да бъде прекратена. Защото тази толерантност на практика води до нов, неписан социален закон – “правилата не са задължителни, стига да има как да се отървеш”.

Има още една малка подробност – жертви-хора всъщност има. Просто те си личат по-трудно и обикновено си проличават след време, а не веднага. И нерядко не си даваме сметка, че тези жертви са плод на нещо, което се е случило преди месеци, дори години. Пример? Веднага! Всички знаем какво става по пътищата на България – катастрофи, осакатявания, убийства! Всички ранени и убити са директни жертви от игнорирането на закона за движение по пътищата, и косвени жертви на склонността на шофьорите да дадат подкуп, и на склонността на полицаите да приемат/поискат такъв. Защото тая работа, с подкупите, тотално подрива авторитета на закона за движение по пътищата, както и на съблюдаващите го органи. И тая работа, с подкупите, е започнала да се случва преди много време, за да узрее достатъчно и да започне да дава… жертви.

И да, гласуването в парламента с чужда карта също носи жертви – то е инвалидиране на авторитета на Закона на най-високо равнище. То води до неуважение към правилата от обикновения човек, тъй като онези, които “изковават” законите, сами ги нарушават. Постоянно.

Хайде да се замислим, тогава, дали все пак нарушаването на тези закони е victimless crime?

EDIT:
Линк към статията на Над относно дребната кражба.