Кризисни мерки на поразия – страшна работа! Режат отвсякъде – пенсионери, майки, държавни, недържавни, това, онова. Страшно става, хората се сърдят, кипят, може и да прекипят!

И разбира се, ще дойде моментът, в който правителството ще каже “Ами всъщност 1/2 от тия мерки ги сваляме, от нас да мине.”

И ето, щастие ще обземе бедния ни, хрисим народец, защото, видиш ли, някой се бил смилил над нас, направил ни услуга…

И така, за пореден път. Ще ни поискат много, ще изчакат малко, после ще ни поискат половината. Радост неземна! Блян!

А държавният апарат, тоя егоистичен ад, търтеи недни, само ни ебат и не събират медеца. Наготово. И ако не се усетим какъв им е подходът, те ще продължат да ни искат 10, да ни взимат 5 и да се разминават.

Бой! Глад! Ебане!
Да видим дали няма да станем една държава за чудо и приказ – мислеща, можеща, обгрижваща и функционираща.

Радваме се ние на нисък дефицит… Който съществува благодарение на неплащания от страна на държавата към частния бизнес. Който частен бизнес, обаче, бива наказван при неплащания на своите задължения. Интересно – do as I say, not as I do. Бизнесът изнемогва, защото разчита на кредити, които не може да обслужва, щото държавата има нисък дефицит, видиш ли…

Вдигат се какви ли не проценти на какви ли не държавни облагания на хорските доходи, щото да пълним дупката. Ало! Аланкоолу! Ще ни заровите, бе, тупани! А работни места? А икономиката? Къде я забутахте? Що ли не си останах аз в Германия!

И между другото, какво става с ЕвроПарите? Хайде, движете. Мина достатъчно време, можете да спрете да обвинявате другаря Сергей, защото ако досега не сте успели да хванете юздите, явно кончето е твърде тежко за вас. И спрете да ни се извинявате! Обичаме извинения, но не и когато са планирани преди мнимите ви грешки.

Много сте умни, да ви таковам у PR-ите!

Всичко ми ври едновременно в главата – знам за какво говоря, но нямам време да го структурирам сега – закъснявам за работа. По хавлия съм, с чорап на левия крак. Бързам. Обаче това ме плесна по челото току-що и трябваше да го напиша, макар и хаотично.

Ай, махам се!

Цигарите. Законът. Забраната. 1 Юни. Знаете.

Аз съм пушач, пуша по около кутия на ден. Казвам го информативно, не е някаква моя гордост. От друга страна, ходя по заведения с приятели. Гадно ми е да смърдя на стадо лисици след като съм поседял в някое кръчме. И нямам нищо против да пуша навън – правил съм го достатъчно извън България. А и вкъщи не се пуши, само на терасата. Вкратце – подкрепям забраната, нищо няма да ми стане ако трябва да пуша навън.

А кое ме разсмя? И ядоса?

Тъпанарският коментар от страна на УПРАВЛЯВАЩИТЕ, че законът и без това няма да се спазва, та за какво изобщо да бъде прокарван.

Е те тва се вика държавничество!

Това е.
Кратък постинг.
Няма да пиша за личните интереси зад невъвеждането на забраната.
Тях вече сте ги прочели другаде.

КАК Е ДОПУСТИМО ДА ИЗКАРВАМЕ ПАРИ ОТ ТЯЛОТО СИ – КАТО ПОРНОАКТЬОР, КАТО ЛУКСОЗНА ТАНЦЬОРКА С КОНСУМАЦИЯ, ИЛИ – “ПЛЪТТА МИ НЕУМОРНА НЕ Е ЗА ПРОДАН ДНЕС”

Та какво ми хрумна на мене…

Това да продаваш тялото си е неморално. Това да правиш безразборен секс – също. Сексът трябва да бъде между двама души, не повече; да бъде с минимален брой партньори (ако може – само с един); да бъде с партньор от другия пол; да бъде стандартен (без вериги, униформи, показност и разни извращения); да бъде достояние единствено на участниците; да не е свързан с пари, или други облаги…

Списъкът може да стане дълъг, ако продължа.

Надявам се, че сте се сетили къде да монтирате кавичките, защото аз не споделям горепосочените “best practices”.

Жалко, но ценностите по света произлизат от религиите, които сами по себе си са рестриктивни режими, целящи да избегнат хедонизма и така да гарантират по-висока производителност и контрол. А в интерес на истината, ако не свързвах промискуитета с един куп болести, нямаше да имам нищо против интимно-фискалните взаимоотношения. Ма кво да правя – хипохондрия…

Това малко се връзва с постингите ми за чалгата и за сексуалния подбор, ама то темата е почти същата.

Вероятно немалко хора знаят за бонобо – маймуните (един вид шимпанзета), при които социумът се гради върху сексуални взаимоотношения. Сексът при тях е вид комуникация, валута, удоволствие, както и (разбира се) начин за възпроизвеждане. Забавното е, че генетически те са най-близките организми до хората. Това какво ни говори?

То и ние сами си знаем, че ако не съществуваха тези морални (и според мен – религиозни) устои, хората щяха да се плющят наляво и надясно. Абе то ние и сега го правим, но тайно – шшшш, да не разбере някой! Еднодневки, еднонощки, кратки връзки, приятели с екстри, изневери, разменки, групи, еднополови интимности, кинкири-минкири… Ама тайно, че какво ще помислят хората!

Винаги съм се чудел дали, ако знаех какво правят всички в интимното си време, щях да имам каквито и да било скрупули и притеснения да върша каквото си пожелая – сексуално имам предвид. Но, какво да се прави, създали сме си един сумрак, в който ние си мърсуваме скришом… и редом с останалите… и всички се правим на росни капки. И се кланяме на показния морал, лицемерен сам по себе си, който продължаваме да пресъздаваме всеки ден, ден след ден.

Всъщност откъде тръгна този така неорганизиран постинг?

От забраните.

Замислих се например за проституцията в България. Смятам, че е голяма глупост тя да е забранена. Държавна глупост. Неморална била? Ма моля ви се, морал! Я малко по-реалистично – сексът е секс, винаги се е продавал (и то под каква ли е форма), и винаги ще се продава. Я го узаконете, като едни трезвомислещи хора, та да можете да наложите стандарти! Щото докато е нелегален, стандарти не могат да бъдат официално определяни.

Проститутките няма да свършат, но може да бъдат по-уредени, по-здрави, по-чисти… Който иска да си плати за малко плътска радост, ще може да е доста по-спокоен, защото момичето / момчето ще бъде задължено да използва презервативи, да минава редовни прегледи, да извършва услугите си на хигиенични, уютни и удобни места, вместо по храстите край прекрасното околовръстно…

А защо казвам “момичето / момчето”? Ми защото и мъже, и жени се възползват от тези услуги, при това далеч невинаги с партньор от другия пол. Ъхъ, различната (не-хетеро) сексуална ориентация съществува – факт. И също е “неморална”. Което също създава предпоставки за проблеми. Потайността, непредпазливостта, неинформираността – те вървят ръка за ръка. Тази стигма пречи на развитието на нормални и здрави (здравословни) връзки – емоционални и сексуални – защото за тяхното съществуване е нужна благоприятна среда. Което пък води до хаотичност, разпиляност, нестабилност – хората с “алтернативна” сексуалност по-рядко смогват да поддържат една връзка и се стига до многобройни, но краткотрайни връзки.

Когато бъде забранено нещо сексуално, което е по-скоро природна даденост, отколкото прищявка на съвременния човек, резултатите могат да бъдат особено неприятни. По този начин се насърчава сивата икономика, увеличава се напрежението у хората, които знаят, че вършат нещо “неморално” (и незаконно), създават се и се поддържат лоши условия, в които не може да се постигне хармония… защото тази хармония би била в дисонанс със статуквото на обществената нагласа.

Забрани – бол. И наистина понякога водят до нежелани ситуации.

Аз обаче не искам да оплюя тази инициатива.

Днес гледах сутрешния блок на bTV, където Ани Салич разказваше за “Българската Коледа”, представи две деца, които се борят със своите здравословни проблеми, както и кратък филм за други деца, чиито животи зависят от финансови средства и медицински интервенции. Малки дечица, хубави и интелигентни млади хора, усмихнати човечета. Които си мечтаят да бъдат здрави, да могат да работят, да имат семейство, да са пълноценни…

Аз не съм социален дарвинист. Освен това съм особено емоционален (да, някой ще каже, че тази “корумпирана” ежегодна кампания разчита на хора като мен), а и смея да твърдя, че съм съпричастен към чуждата мъка. След като мъничко си поплаках, реших да споделя мнението си тук, накратко, с риск някой да ми се присмее.

“Българската Коледа” наистина успява да събере пари. Да, знаем, че правителството би могло да оптимизира разходите си (а всъщност дали?), така че да може да отпуска повече финансови средства за нуждаещите се. Да, знаем, че “пътеките” могат да бъдат опростени, а хората – улеснени. Да, знаем, че вместо веднъж по Коледа, можем да се сещаме за тези бедни души всеки ден, всяка 1/365 от годината.

Но това, което “може”, в момента просто не е. За сметка на това, “Българската Коледа” (и други такива организации, акции, събития и т.н.) успяват да побутнат циника вътре в нас, или професионалиста, зает с твърде много неща, или пък непукиста, или мързеливеца, или глупеца, или… И той (или тя, разбира се) се оглежда и забелязва нещо, което изглежда странно, нередно… И тогава той пуска един SMS. Или два. Или отива на онзи търг, където ще се продават тениските на известните ни спортисти. Или пък отива в някое сиропиталище да помогне с нещичко на децата – пари, дрешки, играчки, усмивки… Или пък си избира един човек, комуто да помага когато с каквото може – бил той онзи младеж, който куцука на светофара до ВМА с една пластмасова чашка и събира стотинки от шофьорите, или пък онази така мъничка циганка, която понякога проси из центъра, или пък едрото момиче, което в по-топлите дни се къпе на фонтаните пред НДК…

И някой ще каже “да бе, ти си купуваш спокойствие и комфорт с тоя един SMS и после забравяш, а тези хора продължават да се нуждаят и да страдат!”

Дори и да забравяме, дори и да си купуваме така наречения комфорт, дори и да е така – това трябва ли да ни откаже от този SMS? Или от поне един ден емпатия и грижа за някой страдащ непознат? От поне еднократно лишение в името на друго човешко същество?

“Ама защо само по Коледа?”

Може да не е само по Коледа, но по-добре да е поне по Коледа,  а не никога.

Аргументите са безброй. Ще се появят и онези, които казват, че когато помагаме на просяк, ние само му предоставяме своего рода оправдание да не си намери работа. Други ще кажат, че когато даваш пари за фондации, те никога не стигат до болните/децата/възрастните. Трети ще се обадят, че държавата трябва да се занимава с това, а не бедният българин. Всеки е прав за себе си. Както и аз.

Аз не се сещам само по Коледа. Но със сигурност не се сещам достатъчно често. Със сигурност аз съм поредният консумист, чедо на материализма и западнеещото ни се общество. Със сигурност аз въздишам по новия Apple, искам нов телефон, купувам си автомобил на лизинг…

Затова именно смятам, че “Българската Коледа” и всички други подобни са нужни. За да разтърсят мен – средностатистическия българин, потребител, косуматор, служител, професионалист, студент, кредитополучател и т.н. – и да ми напомнят, че има някой друг някъде там, който може би се нуждае от нещо, за което може би аз мога да помогна. Дори и с едно левче един път в годината. Или с едно левче десет пъти в годината. Или с десет лева пет пъти в годината. Или с топла дреха, вкусна храна… С нещо!

И ако все пак някой реши укорително да ме попита “а ти помогнал ли си с нещо?”, ще отговоря така:

Не достатъчно редовно и с по-малко, отколкото бих могъл, но се старая и се надявам да успея. А ти?

Много искам да видя изследването! Ако е такова проучване, което обхваща представители на целия български народ, тогава вероятно информацията е точна. От друга страна, мен не ме интересува дали баба Гицка от Долно Големанци е прибягвала до подкупи, защото тя вероятно става рано сутрин, извежда козичките, после шета из къщи, после посреща козичките… и сигурно нивгаш не е дала и 10 стотинки подкуп.

Не, аз искам едно такова проучване, което се концентрира върху активното население. Даже, ако е възможно, искам да бъде съставено от различни анализи: активно (трудоспособно) население; (млади) професионалисти; собственици на дребен и среден бизнес; собственици на едър и свръхедър бизнес; и т.н. Мисля, че тогава процентът ще скокне доста сериозно.

Освен това ме интересува дали това проучване се е концентрирало единствено върху държавните услуги. Дали са проверили колко от шофьорите са се измъкнали от глоба/акт чрез подкуп? Дали е проверено (някак) колко ученика или студента са прибегнали до подкуп?

Изследването разглежда проблема с корупцията в ДЪРЖАВАТА България.

А аз си мисля, че по-сериозен е проблемът с корупцията в СТРАНАТА България.

С други думи – не са корумпирани държавните служители, а е корумпиран народът. И тъй като служителите са част от този народ – при това не само държавните – те също са корумпирани. Без да твърдя, че абсолютно всеки българин е корумпирам, аз смятам, че болшинството са/сме (по-добре да не изключвам себе си, в крайна сметка).

Не знам кое е дошло първо, то е малко като спора за яйцето и кокошката…

Хм… освен това май си мисля, че всичко това с държавните органи за превенция на корупцията (и всичките ни антикорупционни практики) прилича на онази поговорка: крадецът вика “дръжте крадеца”.

Днес, 06.12.2009 (честит празник на всички!), Нова телевизия се осра. Не е за първи път, признавам, но това беше върхът на малоумието.

В “Темата на Нова” тази вечер, от 19:30ч до 20:00ч, се ужасихме от безумните младежи, които развиват страховито високи скорости по родните пътища. Клипчетата с 336км/ч нашумяха, гордостта на шофьорчетата вероятно им е докарала оргазъм, тийнейджъри (и не само) им се възхищават и им завиждат… И Новаците решиха да информират България за тази нова мода, да покажат неодобрението си към такова безотговорно поведение, да предизвикат и у нас, зрителите, някаква отрицателна емоция, страх може би. Да, аз съм против тия идиотщини, не съм съгласен да се гъзарчат някакви хлапенца със стотици конски сили, без да си дават сметка какво вършат. Еле па по нашите перфектни европейски пътища! (Магистрала “Тракия”, около Пазарджик, е невероятна!)

След което Нова ни пусна “Бързи и яростни 2″.

Има ли по-малоумен програмен директор?! Много ми е интересно кое е постигнало повече – половинчасовият документален репортаж, или двучасовият холивудски филм. Репортажът е евтин, не включва световни секс-символи и определено му липсва динамиката, с която филмчето е заредено. А и във филма, онези, които като луди карат бързите коли, са добрите. И във филма целта е зрителят да се отъждестви с тях, поне донякъде, да бъде съпричастен и да съпреживее всичко с тях.

И при някои по-ограничени хомо сапиенсовци – да бъде изграден образ за подражание.

Та, да, признавам си, от Нова ТВ днес направиха голяма глупост. Все едно да ти кажат “не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря”.

Другата седмица очаквам репортаж за проституцията по улиците на София, след което – “Хубава жена”.

Кой е той? Кой е качественият човек? Какво го определя?

Защо си мисля такива работи, ще попитате? Как да ви кажа, защото видях един мускулест младеж в еднин мускулест джип и превключих на “осъдителна”. Мислено започнах да го хуля – “тоя сигурно името си не може да напише и говори като простак, само далавери са му в главата, минутка не е отделил да се образова, лев не е дал за нещо стойностно, приятелката му е само за украса, опериран е от скрупули и емоции…”

Да, знам, много обобщавам – може пък да е свръхинтелигентен.

По същия начин си обрисувам младите, красиви, издокарани дами, с големите цици, големите джуки, големите коси, големите токове, големите мъже, големите автомобили, големите претенции и т.н.

Но се замислих. Кой съм аз, да кажа, че тия хора не са качествени? Времената се менят, нравите се менят, принципите се менят, идеалите се менят. Може просто моите представи да са остарели – ама дотолкова остарели, че вече са неадекватни.

Едно време, когато баба ми е била мома за женене, тогава много са уважавали ония младежи, дето са говорели чужд език, или са имали добро образование… Но сега нещата не са такива, нали? Днес е важно кой кого познава, колко пари прави (или има), каква власт притежава и над кого. И всъщност се оказва, че аз съм некачествен!

Вместо да се хвана да познавам хора, да трупам връзки, да кроя схеми, да правя пари, аз си губя времето да се образовам, да работя по правилата, да се развивам по каналния ред. И в крайна сметка сега съм просто един човек със сносно образование, обикновена заплата, някакви си там умения и що-годе добър изказ и правопис. И кво?

Шарено!

Кого уважаваме днес, ние, като народ, в нашия си социум, в нашата си реалност? Отново обобщение, знам. Уважаваме онези, които са силни, богати и известни. Тук-таме се срещат бедни идеалисти, които сбърчват вежди с неодобрение, но какъв ли процент са те? Образованието е хубаво нещо, но просто не може да се сравнява с финансовата мощ. А тя, у нас, не се гради с време, търпение, уважение, академични познания, йерархично развитие… Не, това са приказки, има ги във филмите. Реално днес ни трябва brute power за да можем да блеснем – останалото е някакво мижавко мъждукане, чието място е забутано в някаква интелектуална субкултура.

А успехът – той е мейнстрийм!

ВАЖЕН дисклеймър: Мнението ми по-долу е силно изкривено, като в коментарите си стигам до крайности. Предполагам, че коментарите ми относно държавното образование и БАН са преувеличени, но статията е писана по време на емоционален изблик. Беше ми отправена забележка, че съм писал без никакви данни, които да подкрепят мнението и твърденията ми – това е абсолютно вярно, както и това, че мнението ми в тази статия е изцяло плод на емоции и в никакъв случай не смятам да твърдя, че всичко тук е доказано и абсолютна и неоспорима истина. Също така трябва да заявя, че в БАН и в държавните университети наистина има изключително качествени учени, които успяват, с цената на кървава пот, да движат наистина качествени проекти.

Университетите. В България. Са на гъза на европейската география.

Това не ме изненадва, ама ни най-малко. Причините са няколко, разбира се.

Първо, в тия университети влизат хора, които нерядко имат проблем с изписването на собственото си име, за които “незнам” се пише слято, които черпят повече информация за света от реалити вместо от реалността… Много мога да плюя, щото съм гад, но лесно се разсейвам и ще изтърва нишката.

Второ, в тия университети няма пари. Защо трябват пари, ще попита някой, та нали хората стават преподаватели от идеалистични подбуди и за да творят – напред, науката е слънце! Ми щото, видите ли, тия преподаватели трябва да могат да оцеляват и през зимата! Айде, лятото ще легне да спи под някой мост и ще се размине с 2-3 настинки, ама зимата… А в България зимата е тежка и сурова – като мен.

Трето, понашумелите напоследък “феодални старци” наистина са дали нещо на света, но не си дават сметка, че то е дадено доста отдавна и отчаяно се нуждае от качествен ъпдейт – старите лаври са се натрупали на едно място и се е получил своеобразен бент, който успешно препречва потока на развитие на българската наука. Толкова много хора са ми се оплакали, че учат по учебници от 60-те, или използват разни машинарии с манивела… Хубаво, да речем, че е добре човек да познава и академичната си история, ама защо да се ограничава само до нея? Нововъведенията са важни, ОСОБЕНО ако вече са направени другаде и тяхното отсъствие означава падащо ниво на качеството.

Четвърто (и между другото, нито смятам, че мога да изброя всички причини, нито ги изброявам в последователност, която зависи от тяхната важност), хората продължават да смятат частното образование за порочна практика. Е това не го разбирам! Особено като се има предвид колко са нахъсани всички да заминат и да следват в чужбина (примерно в САЩ), където частните университети се радват на особена популярност. Хайде сега да повтаряме заедно – пари за образование няма, пари за образование няма, пари за образование няма… И след като държавният апарат не може да отдели достатъчно средства за да живне малко тая наука, защо да не се прибегне към отдавна изпитания (сериозно говоря) модел на частния бизнес и свободния пазар? Амчикакне, този принцип на действие снема част от тежкия финансов товар от плещите на бедната ни държавица (тук няма да намесвам некоректното разпределение на финанси в Б ългария и всичките машинации, които са ни болезнено познати) и го пренася върху всеки един от нас… КОЕТО НЕ Е ТОЛКОВА ЛОШО! В крайна сметка тук поне виждате къде отиват парите ви и имате реален контрол върху това как се използват те – и от вас, и от университета на който сте решили да ги дадете. Да, това изненадва ли ви? Има студентски настоятелства, които в частните университети всъщност имат някаква власт да променят нещата!

Май спирам да изброявам, защото наистина изтървах броеницата

Много често чувам да казват “НБУ? Те там си купуват дипломите!”. Така ли? Защото имат високи годишни такси? Забавно ми е, че това никой не го казва за държавните университети, където има дългогодишни традиции в купуването на изпити, оценки, заверки и т.н. Интересното в частния университет е, че там това се практикува далеч по-рядко, защото, за разлика от бедните преподаватели в държавните университети, тези в частните не се издържат основно от това – заплатите в частните са що-годе човешки. Което е предпоставка за малко по-засилен контрол.

Добре, да, разбирам – всички си мислят, че за да прокопса един частен университет, той просто трябва да приема абсолютно всички кандидати и да ги пуска на всички изпити, за да може да ги привлече – ето, тук се минава лесно – и да им вземе паричките. Вероятно има зрънце истина, или няколко зрънца. Това, което евентуално се случва в една такава ситуация е развитие на съревнованието. Броят на университетите се увеличава и малко по малко те започват да се състезават в това кой е по-качествен, а не по-лесен. За студентите – настоящи, бъдещи и минали – става по-важно да имат едно сериозно и уважавано име зад себе си, отколкото да имат някаква хартийка, на която пише “тоя има вишу”.

Така като ме слушате, дали съм за или против академичната децентрализация и свободната конкуренция? Всъщност смятам, че е добре да има повече университети, защото тогава всеки студент има избор. А изборът се базира върху преценка – качество на образованието, материална база, международни връзки и т.н. И колкото повече университети има, толкова по-наложително ще става те да могат да покажат – и докажат – качеството си пред своите студенти.

Отнесох се.

И ей го на БАН, тоя бегемот. Българска Академия на Науките. Стои един гигантски паметник, бавен, муден и пълен с едни хора, които работят за мижави пари, поради което полагат мижави усилия. Голяма част от тях са (били) блестящи учени, което не пречи в момента да са просто кабинетни плъхове. В БАН се напредва с цената на нечия смърт – това феновете на Пратчет ще го разберат веднага (Ридкъли е упорито копеле, а?). БАН е огромен, сложен, оплетен, има една йерархия, която на мен ми е чужда и трудна за разбиране, има една бюрокрация, която и самите БАНовци не могат да разберат… и всичко това струва много пари. Само дето като се дадат едни много пари на едни още по-много хора, всеки от тия хора получава едното нищо, чаша студена вода и усмивка пред строя. И ето, българските пари за наука отиват за да си отглеждаме плесен.

Местата, в които се кове модерната наука, не са такива чудовища, не са толкова сложни и определено не мразят частното образование. Всъщност там пари се наливат от държави, от организации, от частни компании, от отделни хора, от частни образователни институции и от какво ли не! И тези ковачници се съревновават помежду си за тия финансови блага, за да могат да напредват. Така де – когато трябва да докажеш себе си, за да получиш средства за по-нататъшен труд, и когато има с кого да се бориш за тия средства, ти влагаш максимално много усилия. А не да седиш и да си знаеш – ми те ше ми дадат едни парички, а аз цял ден ще се клатя на задните крака на стола и ще си драпам макарите / катеричката.

Аз съм завършил частен университет, в момента следвам в друг частен университет и имам доброто желание да продължа към по-високи научни степени отново в частен университет. И всичко това – в три държави на два континента. И искрено смятам, че съм получил и научил много повече, отколкото ако бях се забил в един многоуважаван държавен университет с дългогодишни традиции, с дългогодишна история и с ужасяващи кенефи.

EDIT: В крайна сметка, където и да се изучи един качествен човек, той си остава качествен човек. Всичко останало е въпрос на лична преценка и лична реализация.

1. В нормалните европейски държави има 3-4 до десетина основни партии, в България са регистрирани над 330.

Така е, вероятно, без да съм достатъчно информиран за броя партии в Германия, или Италия, примерно. Но защо има толкова партии в България? Може би защото всеки знае повече, може повече, иска повече? Защото дори в една единствена партия рядко се стига до консенсус? Защото май българинът не е свикнал на компромиси? Все пак хората в тия 330+ партии са първо българи, после политици и партийци.

2. В нормалните европейски държави политиците, когато сбъркат се извиняват на електората и подават оставка веднага, в България никой не се извинява, а обвинява опозицията в политически поръчки и досега никой политик не е осъден или влязъл в затвора.

Това е така, тук няма място за съмнение. А проблемът какъв е? Дали отново не е у нас? Забравяме бързо! Не прощаваме – за да простим, трябва да помним. Паметта на нашето общество е кратка, поне що се отнася до важните неща. Освен това, българинът не умее да признава своите грешки. Тук не знам дали изобщо да се занимавам да давам примери. Ако се сетя някой достатъчно битов пример – ще го добавя после.

3. В европейските държави има независими профсъюзи, у нас и двата отдавна са разпределили и узаконили имотите си и претенциите си и само надигат глас от време на време да оправдаят съществуването си и парите, които получават пак от нашите данъци и вноски.

Какво да ви кажа, профсъюзите не биха могли да имат каквато и да е власт над каквото и да било, ако не ги подкрепяха хора. Зад тях стои народът. И пред тях, и около тях… И какво означава това? Че тези, които подкрепят профсъюзите са доволни от тях? В такъв случай, те си вършат работата. А ако все пак въпросните хора са недоволни от работата им, защо мълчат? “Сведена главица…”?

4. В нормалните европейски държави има нормално правосъдие, с ясни закони и норми, важащи за всеки, у нас правораздавателната система е толкова “независима”, че не се знае кой на кого колко плаща, може да те осъдят за откраднати вафли за 30 лв. на ефективен затвор, а за отмъкнати милиони – оправдан.

Тук стигаме до моя любим омагьосан кръг. Пределно ясно е на всеки българин, че за да успее да свърши нещо като хората, особено що се отнася до бизнес – дребен, среден или исполински – трябва се занимае с едни незаконни неща. Подкупи, обикновено. Колко от вас са давали 10-20лв на полицай? Колко от вас са пробутали кутия бонбони на лелката зад гишето в някоя административна съборетина? Колко от вас са подарили бутилка, “която не се търкаля”, на някой директор? Омагьосаният кръг, обаче, прави така, че тия работи са неизбежни. Да, така е – ако решим да бъдем идеалисти и да държим на някакви свои болни принципи, може и никога да започнем свой бизнес, защото навсякъде ще ни спъват.

Обаче има още едно нещо, не е само утвърденият омагьосан кръг, в който всички ние, щем не щем, търчим като изоглавени. А именно… Колко от вас са изпреварвали на двойна непресечена? Колко от вас карат с 80км/ч в градски условия? Колко от вас са давали 10-20лв на полицай? (А колко от вас разказват историята с гордост?) Мога да задавам още въпроси, но няма – I’ve made my point.

5. В нормалните европейски държави няма “мутри” и селски феодали, помпозно перчещи се с луксозни джипове и охрана, у нас всеки по-як борец, който може да си напише и каже правилно името става “бизнесмен” със съответната охрана, джипове, яхти, мутреси.

Абе има си ги тия с перченето, навсякъде ги има. Само дето тук е по-лесно да станеш “голям”. Няма да говорим за ония малоумници, които карат гигантски, скъпи, харчещи, черни (или бели) чудовища, а живеят в апартаментчета из крайните квартали – това явно е въпрос на ценностна система. Ще говорим за другите, които имат връзки в утвърдените високи етажи и не се притесняват да ги използват. Моята любима думичка – непотизъм. Българският й еквивалент, както писах по-преди, е “шуробаджанащина”. Ясно е за тия, дето имат отдавнашни приятелски и роднински връзки с “хората с парите”. Но се сетете за другото – то е малко като да занесеш на някой важен една от гореспоменатите бутилки (или пачка в пликче), само че да ги занесеш пре-фактум – да изградиш някакви полу-топли взаимоотношения, да направиш някакви услугички, които някога ще можеш да осребриш.

6. В европейските държави забраниха със закони компартиите и всичките им символи, вкл. бившите ченгета и служби, у нас ченгетата станаха директори на банки и заеха важните държавни служби, БКП се преименува на БСП и реши, че вече е модерна лява европейска партия и продължава да има наглостта да иска да управлява.

Така. Не мисля, че са забранени комунистическите партии. Най-малкото, в достатъчно европейски държави съществуват такива и днес, като дори участват в управлението, било то и с минимален брой представители. Иначе хамелеонщината в България е ясна – едни се кръстиха “Социалисти”, други се отцепиха и взеха, че се забиха из разните десни партии. Но това, че те са успели да се набутат в управлението, че са се задържали там горе, че са се налапали… е резултат от липсата на реакция. Винаги сме ги избирали ние. Всеки има правото на “наглостта да иска да управлява”. Въпросът е дали ще му бъде гласувано това доверие. И поговорка си имаме – не е луд тоя, дето яде баницата, луд е оня, дето му я дава.

7. В Европа бяха обявени всички бивши служители на ДС и подобните комунистически репресивни служби, у нас се изваждат от време на време преди избори по някой компромат.

Ще призная, че не съм запознат с еквивалентите на ДС из Европа, нито с начина, по който са действали другите държави по тоя въпрос. Аз имам особено мнение относно досиетата. Имало е хора, които под заплаха за собственото си семейство са станали “агенти” и са докладвали минимални и безвредни подробности. Имало е хора, които с удоволствие са тъпчели останалите, за да се издигнат. Всякакви ги е имало – но разграничението няма да фигурира из досиетата. От друга страна, аз съм убеден, че 20 години след падането на завесата, най-важните досиета са изчезнали, или поне са били надлежно обработени. Сигурно са останали само онези, които са удобни за нечии цели. И сега тези досиета се използват от нашите политици като лост. Защото всеки се връзва!

8. В Европа политиците си подават оставката при най-малкото съмнение за корупция или за един дребен подарък, у нас се заменят гори и земи с декари, строят се хотели и дворци на партийни лидери и велможи и никой не го е еня.

Тъй, тъй. Preaching to the choir. Съгласен съм. Обаче това всички го знаем! Всички роптаем! Всички мрънкаме! И ето, идва великия ден, в който Мишо (това съм аз, за да не се обиди някой) става политик, или заема някаква отговорна длъжност из раздутата ни администрация. И, о, небеса! – той за има-няма година започва да върши същите лайнарщини! Намира начин да помогне на мама и тате, на приятели и познати… Ама не е лесно, цялата ти рода до 29-то коляно идва та ти се моли с тъжни очи! А как да откажеш на кака и батко? Та те са те дундуркали докато си бил бебок! Или всички приятели? Та нали именно Митко те е носил на гръб толкова пъти след студентското пиянстване! Хмм… Та от една страна проблемът е у Мишо, който не умее да казва “НЕ!”. От друга страна, проблемът е у всеки един българин, който с удоволствие ще се възползва от връзките си из родните политически слоеве.

9. Във всички европейски държави минималните работни заплати са над 400-500 евро на месец, в България все още се радваме на 150-200 лв. Ако ни ги дадат.

Е, айде сега! Това вече е макроикономически проблем! Тук причината не е само в България – все пак на Запада му е по-удобно да има един сравнително изгоден буфер. Това че сме част от ЕС не означава, че всички е ЕС са равни! Ако беше така, то отдавна земеделието във Франция и Германия щеше да е отстъпило на българското – наистина, тук би било по-изгодно. Тук проблемът е наш, но причината е колкото в България (неблагодатна почва за чуждестранни инвестиции – ми как, като постоянно им искат подкупи!), толкова и извън нея.

10. В нормалните европейски държави законите са такива, че ако работодател не плати на работниците си, бива глобяван или съден, у нас не плащат с месеци и никой не им търси сметка.

Ох, сложен проблем! Наистина заплетен. Сигурно ги има онези работодатели, които не плащат ВЪПРЕКИ наличието на финансови ресурси. Но все си мисля, че повечето пъти самият работодател е доволно затънал – особено напоследък. Ако все пак работодателят е такъв гад, че да вдига палати, но да не дава заплати, тогава – напуснете! Или съдете! А… О… Вярно, като напуснете може и да не успеете да намерите нова работа, особено извън големите градове. О… А… Вярно, ако решите да съдите някого, то има да се влачитепо съдилища, докато най-сетне се окажете губеща страна… Дааа, значи тук проблемът е 1) в спазването на законите (ама нали те съществуват, за да бъдат нарушавани?), и 2) в съдебната система. Е, продължавам да смятам, че проблемът със законите е въпрос на манталитет. А съдебната система… Тя също. Може би малко по-нататък ще успее да стане ясно.

11. В Европа с пари от еврофондовете си направиха модерни магистрали, летища, гари, у нас парите изчезнаха разпределени по братски и по партийно, а инфраструктурата ни е най-лошата в цяла Европа.

Вече започвам да се повтарям. Ами да – има хора във властта, които имат роднини в какви ли не фирми! Спомнете си Мишо (споменат по-горе), който сигурно би направил всичко възможно да възложи проект на тате!

12. В Европа се дават субсидии на селскостопанските производители и се произвеждат качествени храни, у нас субсидии няма, но ние ядем сурогати и фалшификати на по-високи цени.

А стига бе! Значи в България се нарушават някакви си там ПРАВИЛА за качеството на хранителните продукти? Но как така? Кой у нас би нарушил закон? А, момент – това го обсъдих по-горе. Иначе смея да твърдя, че един български домат е десетки пъти по-вкусен от всеки френски. Иначе, ако знаете, че някой продукт е некачествен – бойкотирайте го и не купувайте! Някой ден може и да изпадне от пазара!

13. Цените на повечето основни стоки в Европа са по-ниски от нашите при средни заплати там в пъти по-високи.

Това е свързано с предната точка, защото наистина в ЕС се дават доста сериозни субсидии, които осигуряват запазването на някои индустрии, както и поносимите цени. За нас не знам дали са заделени такива субсидии от ЕС (трябва да проверя), но и да са заделени – знаем къде ще идат. В джоба на Мишо (пак онзи от предните точки). Свързано е и с точката за заплатите, но наистина няма как да се увеличат изкуствено средните заплати, защото те зависят изцяло от пазара. Както казах – макроикономически проблем с елементи на държавна политика.

14. В европейските държави няма автомобили, паркирани по тротоарите и зелените площи, у нас няма празни места по тротоарите и градинките от паркирани коли.

Да, да, да и пак ДА! Така е! Само дето аз се ядосвам на хората, които се ядосват на шофьорите. Да, знам че има идиоти, които не биха си направили труд да потърсят паркомясто на повече от 20 метра от крайната си дестинация и са склонни да паркират върху зебрата – напречно. Но има и други шофьори – например аз – които обикалят докато намерят паркомясто и нерядко паркират върху някой тротоар. Защото другият вариант би изисквал да се върна до нас, да си паркирам колата в гаража, да потегля пеш (или да се набутам в ужасяващия градски транспорт), да стигна до крайната точка… и да установя, че съм закъснял с 2 часа за срещата си. Според мен тази точка 14 би трябвало да звучи така: “В европейските държави има достатъчно на брой общински и частни паркинги”. Това пак е особено обширна тема – тук можем да говорим за такса при влизане в центъра на град, за икономическия интерес от паркингите (сравнен с този от моловете), за инфраструктурата в градовете, за градския транспорт, за спазването на правилата за движение (дали пък да не мина в бус-лентата?) и т.н. И мисля да не задълбавам повече засега.

15. В европейските страни няма да видите скитащи кучета по улиците, даже куче без каишка, у нас подивели и гладни псета обикалят на глутници по улиците и нападат хората, а държавата ги защити със закон.

Запознат съм с този проблем. Запознах се с него преди години, когато се запознах отблизо с едно помиярче, а после – с докторската игла, която ми заши физиономията. Имам 23 шева на лицето. Е, поне не съм обезобразен – имам си секси белег. Ама по-добре да нямах!

Този проблем има няколко причини. Първо – спрете да си изхвърляте кучетата и новородените на улицата! Кастрирайте си любимците, или внимавайте да не създадат нежелано поколение с някоя софийска-подобрена! Тия кучета не са се появили от нищото! Това е едната страна. Другата страна е липсата на средства (или желание?) за разрешаването на този проблем. Да, няма достатъчно кучкарници, няма качествена програма за кастрация на помиярчетата… Между другото, аз бих убил куче, което се нахвърли да ме яде. Щом като самозащитата е оправдана срещу човек-нападател, не смятам, че кучетата трябва да бъдат изключение. Или примерно някой странен подивял котарак.

Трябва да прочета закона за защита на бездомните кучета!

16. В европейските страни няма да видите на улицата един фас или листо, тук на никого не прави впечатление разхвърляния по улицата боклук или ровещите в кофите клошари.

Отново съм съгласен! Но ми е интересно, кой точно хвърля тия фасове? Хм, май сме НИЕ! Абе знаете ли, че има хора, които си чистят пред блока? Защото така им е по-приятно? А между другото, в Люлин беше изсипана една полуизядена салата върху главата ми. Е, това е човек от народа, а не човек от държавата! Тук отново си личи, че България е различна не само от европейските държави, но ит европейските СТРАНИ. Защото страната – това са хората, нравите и обичаите, природата, а не политиците и държавният апарат.

17. В Европа полицаите не се набиват на очи, но идват веднага като ги повикаш, тук по-добре не ги викай, и без това не идват навреме.

Тук не съм сигурен какво да кажа. Мисля, че съм съгласен и няма какво да добавя.

18. В Европа няма много хора по кафенета и ресторанти, у нас всички капанчета са пълни с иначе безработни хора.

Глупости! Винаги има хора по кафенетата – то това им е хубавото! Не знам колко от хората из нашите кафенета са безработни, но вероятно така им е удобно. Иначе щяха да си търсят работа. Не знам, точка 18 наистина не ме кара да се чувствам ядосан, затова няма да я нищя.

19. В Европа чиновниците са усмихнати и вежливи, стремящи се да ти услужат добре, у нас се отнасят към гражданите като към натрапници или престъпници и ако не те разтакават поне 2-3 дена, значи си улучил голям късмет.

В България чиновниците са 20% от населението (измислих си го, ама наистина са много!). Заплатите им са ниски (защото наистина са много!). Ежедневно се сблъскват с гражданите, които, между другото, нерядко са също толкова неучтиви. Смешното е, че когато съм на гишето и се мусим взаимно с каката от другата страна, знам, че и двамата сме просто българи. Пак манталитет? Сигурно, защото и в кафенетата ме гледат лошо, или пък се налага да ги изчакам да се наприказват по джиесема.

20. В Европа хората знаят, че, за да живеят по-добре, трябва да работят повече и всички зависи от техните труд и умения, у нас все още болшинството от хората чакат някой да дойде и да ги оправи…

Ето, това е най-добрият аргумент в цялата статия!

В моите очи, истинският проблем в България не е в политиците. Проблемът е в нас – хората. Всичко, което става, е свързано с нас самите. Политическата ни система е резултат. Разбира се, тя се явява и причина – няма магистрали, парите изчезват, никой не подава оставка… Но тя е резултат от начина ни на мислене. Но трябва да стигнем до корените, а не до мястото, където стъбълцето на бурена стига до калта. Трябва да се нацапаме – сами себе си! Защото, знаете ли, големите промени не започват отгоре. За да се промени това, което не ни харесва в България, трябва ние да го променим! Трябва ние да СЕ променим!

Искаш чисто? Не си хвърляй боклуците по улицата (или във вътрешния двор, или на неокосената поляна до блока)!

Искаш добро обслужване? Дръж се и ти добре на работа!

Искаш да изчезне корупцията? Не давай пари на полицая, или уиски на шефа на тая или оная служба!

Не искаш да ти е зле? Направи така, че да ти е добре!

Иначе винаги ще чакаме да ни оправят. И те винаги ще ни оправят! И ние ще мрънкаме и ще ги критикуваме. Тях – но никога себе си!

Каквото повикало, такова се обадило.

Понякога си мисля, че на нас ни трябват 40 години скитане из някоя пустиня!

Аз съм твърдо против. Когато бях ученик също се спрягаха някакви такива глупости да ни униформализират. Тогава казах, че ако въведат униформи, аз ще спра да ходя на училище. Не, не съм носил интересни, особени и впечатляващи дрехи – просто натрапената еднаквост ми е чужда.

А нали знаете откъде идва думичката “униформа”? Uniform – еднакво, еднообразно, едноформено.

Училището не е единствено място за учене в академичния смисъл. То реално няма как да бъде такова. Там човек се научава на общуване, при това в доста напреднала форма. Там има йерархия, има деление по интереси, по статус, по външен вид и т.н. Всъщност, ако това беше само в училище – тогава униформите щяха да са доста уместно решение.

ОБАЧЕ

Училището е един умален образ на обществото, в което то функционира. Делението там е резултат от делението “навън”. И въпреки странното желание на някои родители, преподаватели, министри и други заслужили особи, делението ще си остане. Всъщност е по-добре разликите между младите хора да съществуват и в училище, за да не се получи твърде рязък контраст между учебната и извънучебната среда. Ако въведат униформите, трябва да забранят телефоните, часовниците, очилата, бижутата, музиката, храната донесена отвън и т.н.

От друга страна, облеклото е един от най-естествените начини за себеизразяване в нашето общество. Факт, при това неоспорим. Когато не става дума за демонстрация на финансова обезпеченост, то тогава иде реч за демонстрация на вкус, или артистичност, или принадлежност към дадена група (рапъри, хипита, метъли, скейтъри, художници, интелектуалци, старлетки…).

Символи на статус и на принадлежност винаги ЩЕ има.

Някой ще каже, че има такива млади хора, които се обличат нелицеприятно и твърде провокативно. Да, има ги. Наистина може да се въведе някакъв дрескод, но ограниченията при него трябва да засягат най-вече случаи на девиация – момиче дошло по сутиенче на училище, момче по долни гащи. Но като се има предвид, че фрапиращите случаи са по-скоро изключение, тогава и дрескодът трябва да е по-скоро символичен – един вид предписание, а не закон.

В моите очи, налагането на еднаквоформи е стъпка назад от нивото на развитие, което сме постигнали – нали сме свободомислещо, либерално, западно (или западнеещо се), модерно (или постмодерно?) общество.

Естествено, някой ще каже, че едни от най-добрите училища по света имат униформи. Е, да, имат. Те не са въведени наскоро, обещавам ви. Това са униформи с традиция. Всъщност самите тези униформи са символ на статус – понякога финансов, понякога академичен. Но когато едно дете от Великото Училище Х носи тази дрешка, то я носи с ясното съзнание, че принадлежи към групата Ученици От Училище Х – те са по-богати, или по-умни (по-високи критерии за прием), или по-… някакви. По-различни. И чрез тази униформа то е облякло историята на своето учебно заведение, или неговия авторитет.

Не желая да засягам темата с цената (и стойността) на униформите, производителите на въпросните парцалки, нито количеството, което се полага на едно дете (ако е само една униформа, тя ще се пере само в събота?). Това всеки може да се сети сам.

Но наистина, цяло едно поколение порасна без вече да сме “равни”. Според мен на това поколение едно такова уеднаквяване по-скоро би му нанесло вреди. И гарантирам, че в момента, в който учениците подносят униформички, потиснатата различност у всеки един от тях ще избие другаде. Само не мога да гарантирам, че това ще стане по начин, приятен за родителите, учителите и министрите.