Най-после се сдобих с нов лаптоп. Разбира се, най-много бих искал Apple MacBook Pro 17″, но нямам излишни средства, с които да си угаждам на високите и неоправдани изисквания.
Та…
Сдобих се с ASUS N55SF – много симпатичен, сравнително мощен, изненадващо стилен лаптоп, ако и малко едричък и тежък. И реших да споделя, тъй като няколко пъти разпитвах из Twitter за мнението на хората относно различни лаптопи.
Запознайте се с моя нов приятел, Зигмунд. Да, кръстих го 🙂
На външен вид Зиги е доста приятен – изчистен, без много елементи, странни гънки, добавени джвъчки, стърчащи неща… Може би покритието на капака можеше да е по-нелъскаво, но поне се чисти сравнително лесно. Не е ръбест, не е фенси… Абе за мен си изглежда супер. Смея да твърдя, че изглежда значително по-добре от малко по-малкия си брат, ASUS N53SN (при който виждам само едно предимство и това е, че Laptop.bg го предлагат с 16GB RAM на изненадващо добра цена). N53-ката ми идва твърде младежка, с ненужни криви, може би по-агресивна, отколкото ми допада. Докато Зиги си е консервативен и семпъл, почти Баухаус.
Клавиатурата е много изчистена, както всъщност е целият му дизайн. Първоначално е малко странно да се свикне, тъй като абсолютно всички клавиши са подредени в един сребрист правоъгълник, докато при повечето други лаптопи има dedicated бутони извън основната клавиатура. Е, тук всичко е слято. Но когато се свикне е доста удобно. Единствено бих направил CTRL да си бъде най-левият бутон на долния ред (тук има един допълнителен, за mute).
Над клавиатурата е решетката на тонколоните, която се връзва много добре със самата клавиатура – издържана е в същия сребрист цвят и някак естествено завършва формата. Освен това е метална. Под решетката, обаче, е скрито истинско съкровище: озвучаване от Bang & Olufsen – ICEpower. Звучи доста добре. За лаптоп, разбира се. Е, при свръхнабичена музика с тежък бас се усеща някакво изкривяване, но не достатъчно, че да ми пречи, а и не ми се налага да го увеличавам на макс. А и освен това, ако търся перфектен звук, надали ще разчитам на звук от лаптоп.
Тук трябва да се спомене една любопитна особеност, която ASUS и техните ко-дизайнери от Bang & Olufsen (мхм, съвместен дизайн!) са включили: лаптопът върви с мъничък, симпатичен, външен събуфър!
Това черно цилиндърче до лаптопа – това е събуферчето. И към него има платнено калъфче, в което да си го нося. Трябва да си призная, че до момента съм го използвал само 2-3 пъти, но наистина подобрява звука. В момента, в който го включа, лаптопът изключва баса на вградените колонки (или по някакъв начин го намалява?) и прехвърля отговорността към уфърчето. И да, звукът е по-плътен и по-пълен. А и все пак е BeO!
Както се вижда в снимките, тъчпадът е доста голям и, трябва да призная, много удобен. Матов, лесен за употреба, с изключително удобни бутони, оформени като един цял. И най-големият кеф за мен, драйвърът му позволява да се скролва като OS X Lion тракпад: с два пръста в “грешната” посока 🙂 Кеф!
Иначе самите показатели на машинката са чудни:
- Четириядрен Intel Core i7-2670QM
- 8GB DDR3 RAM
- NVidia GeForce GT555M видео карта с 2GB памет
- 750GB хард диск с 7200rpm
- Някакво там оптично DVD нещо (това винаги ми се струва ненужно)
- Камера (HD?), четец за карти, HDMI, SATA, 2xUSB2 + 2xUSB3, VGA, LAN, wifi
- И най-хубавото нещо в този лаптоп: 15.6″ МАТОВ FULL HD МОНИТОР!
Напоследък всички лаптопи в ценовата категория под 2000лв (а този е и под 1800) са с онези ужасни, противни, гадни, недомислени лъскави екрани, които били осигурявали по-добър контраст и по-наситен цвят. Е да, ама като зад гърба ми има прозорец, всичките им невероятни плюсове изчезват, за сметка на отражението на небето, облаците, или някоя надничаща котка. Не, благодаря!
Още по-лошо, всичките в този ценови клас са с резолюция 1366х768. Това е нелепо! Това е резолюция за 11″ ултрапортабъл, или нещо такова!
Признавам си, влюбен съм в този екран!
Отнесох се 🙂
Материалите ми се струват доста качествени и са приятни за докосване. Пантите на екрана може би са малко по-стегнати, но пък за сметка на това той не хлопа и засега не дава признаци на проблемен елемент.
Захранването е странно голямо, но това е преодолим недостатък.
И като си говорим за захранване, софтуерът за power management, който ASUS са осигурили, ми харесва много – има 4 предварително зададени опции, от максимално пестене на енергия, до максимална производителност – които са много добре интегрирани, работят супер, и дори си има gadget (или беше widget?) за десктопа.
Като цяло, много съм доволен от машинката. Харесваме се, винаги сме заедно, даже спим заедно (той ми гука нещо по цяла нощ). Винаги съм възприемал продуктите на ASUS като inferior, по презумпция, без никога да съм се докосвал до тях. Някак ги свързвах с Acer, които, според мен, са като извадени от шоколадово яйце. Но след като няколко човека ми ги препоръчаха и споделиха положителен опит, реших, че може да се пробвам да послушам чуждо мнение.
А и екранът… Мда, нямаше как 🙂
И ето как изглежда десктопът на Зигмунд:
(тази картинка вече е кликабилна)