корупция for dummies

Анализатори установиха основната причина за продължителната икономическа стагнация в държавата България. Откритието е направено след обработка на голям обем информация и е наречено от работната група “Фактор на Нестабилност на Рушвета- ФНР”.

Изчисленията показват, че флуктуациите на ФНР водят до икономически сривове. Когато нивата значително надхвърлят т.нар. Класически Рушвет – КР = 10% и ФНР достигне 5, дори 6, това със сигурност действа разрушително. Типичен пример е икономиката на РБ от 2001 до 2009г. В този период ФНР започва от 1, скоростно преминава през 1,5, бързо прескача 2, стабилизира се около 3 и, когато икономиката вече е в зависимост от цели три политически сили, всяка от които “си иска” поотделно, започва да расте бавно от 4 до 6. Играчите на пазара загубват интерес и повечето напускат страната още при ниво 2,5. Дори въвеждането на плосък данък не успява да ги задържи. При ниво 3 спадът в икономиката е осезаем, а последвалият нов растеж на ФНР води до познатата криза през 2008г.

Най-изненадващото обаче е, че когато през 2009 и отчасти 2010г., ФНР внезапно стана и се задържа на ниво 0 (нула – не се шегувам) поради изпадналата в ступор от страх администрация, икономиката вместо да живне – се доразруши! Всъщност това е логично, защото нашата администрация не работи без рушвети, а с малки такива работи много слабо. Страхът да не бъдат заловени, обвинени, набедени или заподозряни отговорните администриращи, доведе до провал на 99% от проектите, които в условия на криза бяха единствен източник на доходи.

Практическият извод е, че Законодателят трябва да въведе регулация на ФНР. При нива от 0,5 до 1,5 факторът действа освежаващо на икономиката. При нива под 0,5 администрацията става незаинтересована и спира да работи. При нива над 1,5 – бизнесът губи смисъл и инвеститорите се оттеглят. Най-стабилен е растежът в зоната 0,7 до 1.

Незабавното отстраняване на открития проблем рязко ще подобри отношението на инвеститорите и ще създаде условия за бързо преодоляване на кризата.

Забележка: ФНР = (ИР х КР) / 100,
където ИР = “искан рушвет”,
а КР = “класически рушвет” = 10%

- – - – - – - -

- Един Човек с Богат Житейски Опит (гост-автор безбложник)

Бай Миле обикновено се вижда с приятели в кръчмето на площада – по ракийка-две. Бай Миле понякога излиза от градчето – я на риба, я до града да иде… Вярната бричка си му върши работа.

Бай Миле се познава с Панчо и Слави, които понякога причакват нарушителите скрити в един храст близо до един знак за ограничение на скоростта. Панчо и Слави също го познават – не един път вечерната бира е била осигурена от него.

Добрият човечец, бай Миле, предпочита да даде 5лв на двамата млади полицаи, вместо да пропусне ракийката преди шофиране. “Нека вземат, момчетата – и те семейства имат, и те деца хранят!”

И няколко милиона други добри човечеца правят същото. И полицаите си го знаят.

Пък и тримата са добри души.

- – - -

Мара е приятна женица – на четирийсет и малко, кестеняво-прошарена права коса до раменете, стилни очила, уморени очи, но искрени. Хубава усмивка, леко потъмнели зъби. Неизменно двуредово сако и брошка.

Мара няма деца, но цялата й рода я обича. Тя също ги обича. Грижи се всичко да е наред, винаги всички да са доволни, че и тя самата. Угажда им, угажда и на себе си, доколкото й позволяват възможностите.

Мара работи в общината, нещо с архитектурата – при нея пристигат проектите за преустройство на разни обекти в Люлин: този приземен етаж станал на кафене, онова помещение се превърнало във фризьорски салон, пък третото станало на офис…

Мара върши работата си, дори в дните, когато истински я ненавижда. По-скоро съвестна, макар и не твърде пъргава, тя знае кое къде отива, кое как се върши и кой за какво отговаря.

Любимите й дни са петък, както и дните, в които някой изостанал младеж пристигне запъхтян на гишето й, с кутия бонбони или дори бутилка винце, и притеснено й каже “Дали бихте могли да ми помогнете, срокът ми изтича, а оперативното време за обработване на моите документи е твърде дълго…”

Мара е добър човек – с усмивка и стоплено сърце приема кутията/бутилката и прави всичко по силите си това добро момче да получи одобрение на проекта си, при това максимално бързо.

- – - -

Няма нужда да разказвам за Анастас, който е един от хората, които одобряват проектите по програма “Младежта в действие” на ЕК за България. Нито за Силвето, която е медицинска сестра в Шейново. Или пък за Васил, доцент по езикознание в СУ.

Не е нужно да казвам, че те всички са обикновени, нормални, свестни хора. Добри (ще се абстрахираме от субективността на тази категория), често усмихнати, заобиколени от приятели. Общо взето, те са по-скоро положителни типажи.

Надали бих изненадал някого, ако кажа, че всеки един от тях среща подкупи ежедневно. Формата невинаги е една и съща, разбира се, но подкупът си е подкуп.

Едно улеснение; кратък път към дадена цел…

Всъщност тъжният факт е, че корупцията се е превърнала в основна градивна частица от нашето общуване. Ако ни я отнемат, все едно са ни отнели съществителните, или прилагателните, или жестикулацията…

Без корупция, общуването в България би било осакатено.

Много искам да видя изследването! Ако е такова проучване, което обхваща представители на целия български народ, тогава вероятно информацията е точна. От друга страна, мен не ме интересува дали баба Гицка от Долно Големанци е прибягвала до подкупи, защото тя вероятно става рано сутрин, извежда козичките, после шета из къщи, после посреща козичките… и сигурно нивгаш не е дала и 10 стотинки подкуп.

Не, аз искам едно такова проучване, което се концентрира върху активното население. Даже, ако е възможно, искам да бъде съставено от различни анализи: активно (трудоспособно) население; (млади) професионалисти; собственици на дребен и среден бизнес; собственици на едър и свръхедър бизнес; и т.н. Мисля, че тогава процентът ще скокне доста сериозно.

Освен това ме интересува дали това проучване се е концентрирало единствено върху държавните услуги. Дали са проверили колко от шофьорите са се измъкнали от глоба/акт чрез подкуп? Дали е проверено (някак) колко ученика или студента са прибегнали до подкуп?

Изследването разглежда проблема с корупцията в ДЪРЖАВАТА България.

А аз си мисля, че по-сериозен е проблемът с корупцията в СТРАНАТА България.

С други думи – не са корумпирани държавните служители, а е корумпиран народът. И тъй като служителите са част от този народ – при това не само държавните – те също са корумпирани. Без да твърдя, че абсолютно всеки българин е корумпирам, аз смятам, че болшинството са/сме (по-добре да не изключвам себе си, в крайна сметка).

Не знам кое е дошло първо, то е малко като спора за яйцето и кокошката…

Хм… освен това май си мисля, че всичко това с държавните органи за превенция на корупцията (и всичките ни антикорупционни практики) прилича на онази поговорка: крадецът вика “дръжте крадеца”.