На Коледа, казват, се случват чудеса. Някои го казват; други се подиграват – “Ха! Чудеса! Е те таково животно нема!”.

Може би е въпрос на вяра.

За пореден път ще кажа: вяра != религия

Вярата е дълбоко индивидуално, интимно усещане. Тя е потенциал, желание за познание, надежда, доверие, въображение, спокойствие. Тя е онова нещо, което ни позволява да се чувстваме спокойни, че не всичко в живота ни зависи от самите нас; снема част от отговорността от собствените ни плещи. Тя е нашият личен довереник, душеприказчик, психоаналитик – дори тайните, които не бихме споделили с най-добрите си приятели, с най-близките си същества, дори тях бихме изповядали на онова, в което вярваме; защото вярата е вътре в нас, без значение към какво е насочена; защото това е изповед пред себе си.

Хващам се на бас, че всеки е вярващ. Един вярва в Бог; друг вярва в постигането на една-едничка цел; трети вярва в човешката доброта; четвърти вярва, че слънцето ще изгрее и утре; пети вярва, че ще открие Хигс бозона; шести вярва в Струнната теория; седми вярва в Дядо Коледа; осми вярва в интелигентните блондинки…

А защо чудесата са свързани с вярата?

Защото когато вярваш в нещо, ти не само си убеден, че то съществува (или ще се случи, или ще се сбъдне); ти живееш живота си така, че да създадеш предпоставки за това, в което вярваш.

Вярваш ли в себе си?

Да?

Тогава бъди своето собствено чудесо!

Това е, засега. Когато наистина смогна да ги приготвя, ще се похваля

меломакарона

щолен

The Grinch

Празниците идват
Коледа е тука
Новата Година
На вратата чука
[(с) Кока Кола, предполагам]

- – - -

Започна се с антиколедното мрънкане!

О, да, ако някой е попаднал на този пост с очакването да оплюя Коледа, празничното настроение, украсата още от ноември, традиционните песни, традиционните небългарски песни, песента на Марая Кери, или дори новия й албум… Няма да стане.

Коледа ми харесва! Има едно такова топло, красиво празнично настроение – усмихнато, неприсъщо на студената част от годината…

Не съм религиозен, всичките тия неща за раждането на Христос и т.н. са ми чужди. Аз и атеист не съм, но не това е темата тук.

Чудя се кое е по-вярното – че Коледа у нас е толкова мрачна, защото хората мрънкат, че им е писнало; или че хората мрънкат, че им е писнало, защото Коледа у нас е толкова мрачна…

Защо ли така се получава, че в България коледният дух е толкова слаб? Като се сетя за коледните панаири, базари, украси в Германия, Австрия, САЩ, Англия, Италия, Гърция…

Да, знам, парите. Украса се прави с пари, базар се организира с пари. Но първо идва желанието. Коледа може да бъде красива и благодарение на коледния дух, не само на гирляндите, греяното вино или печените ядки. Освен това, в България поне греяното вино не би трябвало да е сложно.

Дори и да останем с едното голо желание, без празничен базар, без тържество – поне ще имаме празника в душата си.

А вместо това ние тръгваме с лошото напред. И какво? След желанието поне следва потенциал. След мрънкането остава точно едно голямо нищо.

Мрън!

Пожелавам ви прекрасно настроение, усмивки, приятели, радости и любов! Не само за Коледа. Но определено и за нея!

Първо – продуктите:

СЛАДКИ:

• 250мл зехтин
• 50гр захар (аз ползвах кафява тръстикова)
• 220мл портокалов сок (ползвах фреш от 3 портокала)
• настъргани портокалови кори (настъргах кората на 2 от портокалите)
• 150мл Metaxa (нямах, но всякакъв коняк става)
• 1,5 чаена лъжичка бакпулвер (аз пък ползвах цяло пакетче)
• 250гр фин грис (не знам кой е фин, аз ползвах какъвто имах)
• 350гр брашно (ползвах типово, и по-скоро бяха поне 400гр)
• 150гр натрошени орехи (моите бяха смляни с мелачка и бяха на каша)
• канела
• карамфил (аз добавих индийско орехче, джинджифил и ванилия)

СИРОП:

• 250мл мед (може и повече)
• 100гр захар (ползвах ситна кафява)
• 200мл вода
• настъргани портокалови кори (оставих си около 1 супена лъжица от тези за тестото)
• канела
• карамфил (аз добавих индийско орехче и джинджифил)

Разбиват се заедно зехтинът, портокаловият сок и захарта, докато се смесят добре. Добавят се половината брашно и подправките и се разбива докато се получи хомогенна смес. Добавят се грисът, конякът, орехите и портокаловите кори, след което пак се разбива добре. Аз си разбивах с кухненски робот. Тестото се получава бежавко и редичко – по-скоро като тесто за кекс. След това се добавя останалото брашно – ако миксерът/роботът ви е по-ячък, може и с него да разбивате, но тъй като се получава гъсто тесто за сладки, по-добре е да се меси на ръка в плитка, широка тава.

След като тестото е добре омесено – става маслено тесто като за сладки – се покрива (може да се вие плътно с фолио) и се оставя да престои един час.

Оформят се сладки с формата на големи маслини (по-скоро 2 пъти по-големи от едра маслина), подреждат се в тава върху хартия за печене, притискат се леко отгоре и се пекат на около 180 градуса за 25-30 минути. След което се подреждат върху попивателна хартия за да се охладят.

След като са достатъчно охладени, се приготвя сиропът – всичките продукти се слагат в широк и не прекалено дълбок съд, кипват се за малко и се оставят да къкрят на слаб огън за няколко минутки.

Докато сиропът е горещ, сладките се потапят в него – една до друга, колкото се поберат – да покиснат за 1-2 (3-4) минути, като се натискат за да потънат, или пък се обръщат за да се накиснат отвсякъде. След това се подреждат в тава, поръсват се с натрошени орехи, покриват се и се оставят да пренощуват (а може да попрестоят и още повече).

Тъй като моите някак се получиха по-твърди отколкото се очаква и не попиха сиропа твърде добре, аз първо ги оставих да пренощуват без да ги поръсвам с орехи, след което ги накиснах втори път във врял сироп. След това вече ги поръсих с орехи, подредих ги отново в тавата и ги зарязах за около 1 ден.

Онези, гръцките, които съм ял, обикновено са доста едри, много сладки, мнооооого сиропирани и адски вкусни. Моите са по-ситни, не чак толкова сладки, полу-сиропирани и умерено приятни Но съм доволен!

Снимките ще кача когато разбера защо WordPress не ще да ги обработи

Все повече хора защитават живота на беззащитните малки елови дръвчета, които биват изсичани ежегодно, за да ни е уютно и празнично. Това не е екологично, така унищожаваме дръвчета, които биха се развили естествено, които биха допринесли за стабилна екосистема…

И ми казват “аз от пет години използвам изкуствено дръвче – хем не ми се налага да чистя от иглички, хем вече пет елхички съм спасил”.

Тъй! Мисля, че пластмасовите елхички трябва да бъдат именувани “еко-елхи” – по тертипа на небезизвестните “еко-палта”. По този начин, оксиморонът ще стане твърде очевиден.

Да оставим настрана факта, че (повечето от) тези ели се отглеждат единствено с целта да бъдат коледни дръвчета. Да подминем и факта, че украсяването на елха не е свързано с християнството – това не ме касае, а и връзка все някъде се намира, след като вече е добило неоспорима коледна символика. Може да подминем и факта, че повечето от дръвчетата няма да оцелеят дълго, защото изключително малко от тях оцеляват в иглолистните гори, тъй като най-силните дървета буквално унищожават по-слабите. (Тук всъщност може да се поспори, тъй като никой не знае дали няма да бъде отрязана точно някоя бъдеща многовековна ела…)

Нека поговорим за еко-дръвчетата. Защо са “еко”? Защото заради тях не се унищожава истинско дръвче. И с палтата така – те са “еко”, защото заради тях не се убиват чинчили/норки/зайци/котки и т.н.. Вместо това се използват синтетични материи, най-често пластмаси, които имат подобни свойства и външен вид. И които все някога ще бъдат изхвърлени и ще се разпадат с десетилетия.

Еко?

Разбира се, винаги има хора, които обясняват за разсадниците и развъдниците – това са дървета и животинки, които се отглеждат специално с цел да бъдат унищожени за да задоволят потребителските ни нужди. После вероятно разговорът прераства и към хранителната индустрия – фермите, развъдниците, рибарниците и т.н..

Един път една приятелка, вегетарианка, ме гледаше как настървено ръфам пилешко бутче и заяви: “Ти в момента ядеш мъртва птица!” Аз й отговорих: “По-добре мъртва да я ям.” Все едно да ми кажат, че като ям омлет, консумирам осакатени и термично обработени птичи ембриони…

Отнесох се!

Обикновено защитниците на “еко-елхите” и “еко-палтата” продължават офанзивата си с твърдението, че дръвчетата и кожите не са само от разсадниците и развъдниците, но и от бракониерство, което ощетява природата. И са прави – така е. Но това, до което води производството на тези “еко” продукти, поне от моя гледна точка, не намалява бракониерството, а вместо това увеличава количеството неорганични отпадъци. Борим едно зло с друго. Ако целта е да борим бракониерството – нека не се блазним от прекалено евтини продукти без доказан произход, а да проверяваме откъде е дошла тази елха, или онази норка.

Вместо да ми се кара някой, че съм си купил елхичка от пазара, или яке от камилска кожа (примерно), и вместо да ми препоръчва да си купя пластмасово “дърво” или синтетична “кожа”, може да измисли далеч по-добри препоръки. Мога да си купя елхичка в саксия, която по-късно да засадя на някоя поляна. Мога да взема само няколко клонки, с които да си украся някой кът у дома. Ето, по този начин нанасям по-малко вреда, отколкото ако си купя пластмасово дърво. Колкото до кожите на горките животинки, противниците на кожените дрехи може просто да подкрепят индустриите за производство на памук и вълна, вместо да пропагандират носенето на пластмасови палта. Аз самият притежавам единствено кожени обувки – всичко друго ми е памук и вълна.

Във Фейсбук има новосъздадена група “Не убивайте дърво за Коледа!” в която твърде много членове се хвалят с пластмасовите си боклуци. Съжалявам, но с далеч по-чиста съвест бих си купил елхичка от някой, който може да ми докаже произхода й (предполагам, че не е трудно, особено в по-големи вериги магазини), отколкото да си взема изкуствена. Да, вероятно някога бих могъл да я рециклирам, но всички знаем на какво ниво е рециклирането (и разделното събиране) у нас. А и всъщност от години се радвам на елхичка в саксия, която някой хубав ден ще опитам да пресадя в парка отсреща.