Иййй, бре, не се ли научихме…
Кризисни мерки на поразия – страшна работа! Режат отвсякъде – пенсионери, майки, държавни, недържавни, това, онова. Страшно става, хората се сърдят, кипят, може и да прекипят!
И разбира се, ще дойде моментът, в който правителството ще каже “Ами всъщност 1/2 от тия мерки ги сваляме, от нас да мине.”
И ето, щастие ще обземе бедния ни, хрисим народец, защото, видиш ли, някой се бил смилил над нас, направил ни услуга…
И така, за пореден път. Ще ни поискат много, ще изчакат малко, после ще ни поискат половината. Радост неземна! Блян!
А държавният апарат, тоя егоистичен ад, търтеи недни, само ни ебат и не събират медеца. Наготово. И ако не се усетим какъв им е подходът, те ще продължат да ни искат 10, да ни взимат 5 и да се разминават.
Бой! Глад! Ебане!
Да видим дали няма да станем една държава за чудо и приказ – мислеща, можеща, обгрижваща и функционираща.
Радваме се ние на нисък дефицит… Който съществува благодарение на неплащания от страна на държавата към частния бизнес. Който частен бизнес, обаче, бива наказван при неплащания на своите задължения. Интересно – do as I say, not as I do. Бизнесът изнемогва, защото разчита на кредити, които не може да обслужва, щото държавата има нисък дефицит, видиш ли…
Вдигат се какви ли не проценти на какви ли не държавни облагания на хорските доходи, щото да пълним дупката. Ало! Аланкоолу! Ще ни заровите, бе, тупани! А работни места? А икономиката? Къде я забутахте? Що ли не си останах аз в Германия!
И между другото, какво става с ЕвроПарите? Хайде, движете. Мина достатъчно време, можете да спрете да обвинявате другаря Сергей, защото ако досега не сте успели да хванете юздите, явно кончето е твърде тежко за вас. И спрете да ни се извинявате! Обичаме извинения, но не и когато са планирани преди мнимите ви грешки.
Много сте умни, да ви таковам у PR-ите!
Всичко ми ври едновременно в главата – знам за какво говоря, но нямам време да го структурирам сега – закъснявам за работа. По хавлия съм, с чорап на левия крак. Бързам. Обаче това ме плесна по челото току-що и трябваше да го напиша, макар и хаотично.
Ай, махам се!